Определение № 4319 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. М. М. от гр. Добрич, подадена чрез процесуален представител – адвокат Х. Христов, срещу определение № 604 от 20 март 2026 год. постановено по адм. дело № 158/2026 год. по описа на Административен съд гр. Добрич. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на Т. М. М. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0851-000151 от 31 октомври 2025 год., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Добрич. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като се прави искане за отмяната му, и произнасяне по същество - да бъде уважено искането на частният жалбоподател за спиране изпълнението на обжалвания от него административен акт. Ответникът по делото – ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Добрич, сектор Пътна полиция, не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Добрич е образувано по жалба от Т. М. М., подадена чрез адв. Х. Христов, против ЗППАМ № 25-0851-000151 от 31 октомври 2025 год., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. В хода на съдебното производството пред административния съд е направено искане с правно основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповедта. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение № 604 от 20 март 2026 год. по адм. дело № 158/2026 год. по описа на съда, с което е оставил искането без уважение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената ЗППАМ № 25-0851-000151 от 31 октомври 2025 год., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Добрич, подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При подадено искане за спиране на предварителното изпълнение в тежест на адресата на акта е да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл е и чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Съдът е извел, че вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. След направен обстоен анализ на доказателствата по делото и релевираните от жалбоподателя твърдения административният съд е достигнал до извод, че изложените доводи от жалбоподателя относно необходимостта от управление на личното МПС във връзка с упражняване на трудовата му дейност не водят до извод за вероятност от причиняване на значителна или трудно поправима вреда предвид възможността да се потърси друг начин на препитание. В допълнение, съдът е посочил, че доводите за незаконосъобразност на заповедта не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Въз основа на гореизложеното съдът е обосновал извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и го е отхвърлил. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В настоящото производство обхватът на спора се ограничава до обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Същият касае отхвърлено искане за спиране на предварително изпълнение на наложена ЗППАМ. Затова и твърденията в частната жалба, касаещи незаконосъобразност на административния акт не подлежат на обсъждане от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 АПК молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП – „изземване на свидетелството за правоуправление на МПС“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В процесния казус частният жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с молба за спиране на предварителното изпълнение. Обосновал е искането си с посочване на следните причини, повторени и в частната жалба пред настоящата касационна инстанция: съгласно приложено удостоверение за актуално състояние жалбоподателят е управител на дружество, като за да извършва търговска дейност, използва автомобила си и снабдява със стоки дружеството. По отношение на това твърдение настоящият състав на Върховния административен съд намира следното: На първо място, освен приложеното удостоверение за актуално състояние, жалбоподателят не е представил други доказателства, с които да подкрепи твърдението си, че извършва реално търговска дейност. Както правилно е отбелязал и административният съд, по делото няма представени доказателства относно релевираната трудовата заетост на оспорващия. Освен това, самият жалбоподател твърди, че СУМПС не е в негово притежание, а е „забравено при негов близък, който отсъства до месец февруари“. Обстоятелството на подобно „забравяне“ не би могло да се квалифицира като „грижа на добър търговец“ по смисъла на търговскоправните отношения и би могло дори да обори претендираното от жалбоподателя, че липсата на МПС се явява пречка за извършване на търговската, респективно трудовата му дейност. На следващо място, твърденията на частния жалбоподател за значението на СУМПС за трудовата му дейност сами по себе си не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. В допълнение, и с оглед на гореизложеното, в рамките на института на предварително изпълнение водещо значение има балансът между обществения и личния интерес. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед № 25-0851-000151 от 31 октомври 2025 год. е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частният жалбоподател със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Лишаването на водача от СУМПС е вследствие на неговото поведение, застрашило обществени отношения, които притежават висока степен на значимост, тъй като касаят животът и здравето на членовете на обществото и нормалното установяване на обществения ред. Именно изброените се явяват с по-висока степен на значимост от личния интерес на жалбоподателя, останал недоказан в производството. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, и че твърденията на жалбоподателя относно законосъобразността на оспорваната ПАМ не са предмет на настоящото производство. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение