Определение № 13328 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от Р. В. Г. против определение № 10689/09.10.2024 г. по адм. д. № 10242/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение в частта, в която е оставено без разглеждане искането му за изменение на постановеното Решение № 4545/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10242/2021 г. в частта за разноските. Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, І колегия намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, е неоснователна. За да остави без разглеждане оспорването на Р. В. Г. на Решение № 4545/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10242/2021 г. в частта за разноските, тричленният състав на Върховния административен съд, първо отделение законосъобразно е приел, че молбата, подадена от Р. Г. на 17.07.2024 г., е насочена срещу решението в частта му за разноските. Независимо от вписаното в молбата основание на чл. 175 АПК, решаващият състав правилно е преценил изрично изразената воля на молителя. А тя не сочи на противоречие между мотивите и диспозитива на решението, което би могло да се коригира по реда на чл. 175 АПК, а съдържа изрично искане да се поправи допусната грешка при определяне на размера на присъдените разноски с посоченото решение. Правилно тричленният състав на първо отделение на ВАС е приел, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е заявено на 17.07.2024 г. и след като решението, чието изменение се иска, е влязло в сила на 12.05.2022 г., законовият срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК, е изтекъл. Като допълнителен аргумент за недопустимост на искането на Г., съдът е посочил и липсата на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право, тъй като по делото от Г. не е представен в срока по чл. 80 ГПК - до приключване на последното съдебно заседание в касационната инстанция, списък на разноските. При изложените доводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, І колегия