Определение № 230 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на А. Н. З. против определение №86 от 12.04.2016г по ч. гр.д № 1283/2016 г на Върховен касационен съд ІІ г.о ,с което е прекратено частно производство, образуваното по молба на настоящия жалбоподател с правно основание чл. 309, ал.1 във вр. чл.282 ГПК за спиране изпълнението на влязло в сила решение, предвид постъпила молба за отмяна на същото решение, която е в процес на администриране. Производството е прекратено, след като с молба вх. №2563 от 30.03.2016г молителят е заявил, че оттегля молбата за спиране ,тъй като на този етап не разполага с възможност да изпълни условието на чл.282 ал.2 т.1 ГПК и да внесе указаното му обезпечение. Частният жалбоподател изтъква ,че обжалва определението за прекратяване на делото за да заяви и докаже, че има парично вземане срещу лицата, насочили изпълнение срещу него въз основа на решението чиято отмяна е поискал, въпреки че към момента няма финансова възможност да внесе обезпечението по своето искане за спиране. Поради това счита, че следва съдът да разпореди на съдия- изпълнителя да отмени възбраната върху имота му и да извърши прихващане. Върховен касационен съд, ІІІ г.о ,като взе предвид изложените касационни основания, доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Жалбата е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт По същество частната жалба е неоснователна: Жалбоподателят не изтъква никакви съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, което обжалва. За да не се злепоставят интересите на молителя по искането за спиране докато постъпилата молба за отмяна се администрира, е образувано отделно производство по ч гр.д № 1283/2016г на ІІ г.о на ВКС в което законосъобразно е изискано изпълнението на императивно посочено в закона условие, а именно внасянето на парично обезпечение в размер, също определен от закона. По искането на молителя за спиране изпълнението на влязло в сила решение е компетентен да се произнесе единствено Върховен касационен съд по реда на чл.309 ал.1 ГПК, като спази закона. Предвид изричното изявление на молителя, че десезира съда по исането си за спиране, без значение е какви обстоятелства препятстват изпълнението на законовото условие. Прекратяването на настоящето производство като образувано частно гражданско дело, не е пречка искането за спиране да се заяви отново, докато производството по молбата за отмяна на влязло в сила решение е висящо и доколкото молителят изпълни условието на закона, като внесе обезпечение в съответния размер. Друг ред, друг вид обезпечение, или други условия за спиране на изпълнението, законът не предвижда в случая и допълнителни искания в тази връзка не могат да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о