Определение № 5152 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Симеонова от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Караилиева, срещу определение № 10730 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. на главния архитект на Столична община в частта й по т. 3, и е прекратено производството по делото в тази му част, както и по частна жалба на Т. Симеонова и Ч. Симеонов от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Караилиева, срещу определение № 661 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба на Т. Симеонова се излагат доводи за неправилност на прекратителното определение. Твърди се, че в случая се явява неприложим чл. 177, ал. 3 от АПК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. В частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК се излагат доводи за неправилност и се претендира постановяване на съдебен акт, с който да се уважи възражението за прекомерност на частните жалбоподатели. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба срещу прекратителното определение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Луксинвест“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частните жалби и претендира присъждане на разноски по делото. I. По частната жалба на Т. Симеонова срещу определение № 10730 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. на главния архитект на Столична община в частта й по т. 3, и е прекратено производството по делото в тази му част: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. С определение № 10730 от 05.12.2023 г., в обжалваната му част, Административен съд – София град е приел, че жалбата на Т. Симеонова с искане за прогласяване нищожността на заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. на главния архитект на Столична община в частта й по т. 3 е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е била предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 2300/2009 г. по описа на Административен съд – София град, в което макар и жалбоподателката да не е участвала, то предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от АПК решението, постановено по това дело, има действие по отношение на всички и неговите предели на присъдено нещо разпрострират своето действие не само спрямо страните по приключилото дело, но и по отношение на настоящата жалбоподателка. Така постановеното определение в оспорената му част е неправилно. Съгласно чл. 159, т. 6 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата има предвид обективна и субективна идентичност на висящото оспорване с оспорването, по което има влязло в сила решение, т. е. необходимо е както предметът на делото, така и страните да са едни и същи. В случая е налице идентичност в предмета на оспорване, но такава не се установява по отношение страните по двете дела. Частният жалбоподател Симеонова не е бил страна в приключилото с влязло в сила съдебно решение производство по адм. дело № 2300/2009 г. по описа на Административен съд – София град, с което решение жалбата на В. Иванова срещу заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. на главния архитект на Столична община в частта й по т. 2 и т. 3 е била отхвърлена. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото. Нормата очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която действа и обвързва само страните по делото при отхвърляне на оспорването. Влязлото в сила съдебно решение, с което се отхвърля оспорването, е пречка за оспорването на административния акт като нищожен или на друго основание съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, като тълкуването на разпоредбата налага извод, че тази пречка е по отношение страните по делото, тъй като отхвърлителното решение има сила само за тях. Следва да се има предвид също така, че обратно на приетото от първоинстанционния съд, в случая се явява неприложима нормата на чл. 193, ал. 2 от АПК, доколкото предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 9607/2023 г., а и в производството по адм. дело № 2300/2009 г., е индивидуален административен акт, а не подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното следва прекратителното определение в оспорената му част да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по жалбата на Т. Симеонова. По отношение разноските, претендирани от частния жалбоподател в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. II. По частната жалба на Т. Симеонова и Ч. Симеонов срещу определение № 661 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град: Частната жалба е подадена в срок и от надлежни страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частната жалба на Т. Симеонова е основателна, а на Ч. Симеонов е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град е допълнил, по искане на заинтересованата страна „Луксинвест“ ЕООД, определение № 10730 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град, в частта за разноските, като е осъдил Т. Симеонова и Ч. Симеонов да заплатят по-равно на „Луксинвест“ ЕООД сумата в размер на 1 250 лева, представляваща разноски по делото. Прието е от съда, че на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на заинтересованата страна се дължат разноски по делото, които предвид на направеното възражение за прекомерност от жалбоподателите и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./. С оглед незаконосъобразността на прекратителното определение в частта му по отношение на жалбоподателката Т. Симеонова, с която се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството по делото, частната жалбата на Т. Симеонова срещу определението, постановено по чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, също се явява основателна, тъй като с отмяната на прекратителното определение в оспорената му част се възстановява висящността на производството и съдопроизводствените действия продължават по жалбата на Т. Симеонова и на „Луксинвест“ ЕООД не се следват съдебни разноски от този жалбоподател. По отношение обаче на частния жалбоподател Ч. Симеонов, за който прекратителното определение е влязло в сила, постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, определение е правилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, а в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК, какъвто е настоящият случай, право на разноски при прекратяване на производството имат и заинтересованите страни, за които съдебният акт е благоприятен. В случая доколкото оспорената заповед е благоприятна за заинтересованата страна "Луксинвест" ЕООД и последната е направила изрично искане за присъждане на разноски по делото с представени доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение, то правилно съдът е приел искането на тази страна за допълване на прекратителното определение в частта за разноските за основателно. При присъждане в полза на тази страна на разноски по делото, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съдът е съобразил също така своевременно направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност срещу претендиранато адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на „Лукинвест“ ЕООД и правилно е определил такова да се присъди само в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – 1250 лева. С оглед изложеното определението в частта по отношение на частния жалбоподател Ч. Симеонов и за сумата до 625 лева, доколкото двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят по-равно сумата в размер на 1 250 лева, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а в частта по отношение на частната жалбоподателка Т. Симеонова и за останалата сума до присъдения пълен размер от 1250 лева - 625 лева, следва да се отмени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,