Определение № 200 от 09.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 595/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 3349/13.V.2020 г. на ответника по касация Д. Сл. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. М. Т. от ПАК, с предмет допълване на постановеното по настоящето дело определение № 309/08.V.2020 г., при твърдение за установен от него пропуск на ВКС да се произнесе по искането за присъждане на направените от страната разноски в производството пред касационната инстанция. С последваща молба с вх. № 8615/06.XI.2020 г. страната поддържа своето искане и моли за незабавно произнасяне от състава по същото. Ответната по молбата страна – Ю. С. П. и Д. С. Д., двамата от [населено място], община Гурково, обл. Ст. Загора, чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК депозират отговор, с който изразяват становище за недопустимост на същата предвид пропускане на едномесечния срок по чл. 248 ГПК за отправянето й, алтернативно считат същата за неоснователна с оглед липсата на доказателства, удостоверяващи сторените разноски, и правят евентуално възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че молбата на С. по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена в срок, но по същество е неоснователна. Производството по т.д. № 595/2019 г. на ВКС е образувано по съвместната касационна жалба с вх. № 9078 от 16.ХI.2018 г. на Ю. С. П. и Д. С. Д., като с постановеното по делото определение № 309/08.V.2020 г. не е допуснато до касационно обжалване атакуваното с жалбата решение № 170 на Пловдивския апелативен съд, ГК, И-ри с-в, от 16.Х.2018 г., постановено по гр. дело № 340/2018 г. Процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Положителен за молителя изход от касационното производство с оглед недопускане на благоприятно за него въззивно решение до касационно обжалване и липса на произнасяне в определението по чл. 288 ГПК по претендираните от него разноски за отговора на касационната жалба обаче не са единствените предпоставки, обуславящи допълване на окончателния съдебен акт в частта за разноските. Страната следва своевременно и надлежно да е заявила искане за присъждането им и да е представила съответните документи, доказващи извършването им, което настоящият съдебен състав отчита, че в случая не е сторено. Липсата на последното обстоятелство се установява от факта, че препис от касационната жалба е връчен лично на процесуалния представител на Д. Сл. С., адв. Т., на 22.XI.2018 г. – видно от съобщението, намиращо се на л. 63 от т.д. № 595/2019 г. на ВКС. Срокът за представяне на отговор на касационната жалба е изтекъл на 27.X..2018 г. при съобразяване на неприсъствените дни около коледните празници през 2018 година. Становище по касационната жалба е депозирано едва на 12.VI.2019 г., над пет месеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е застъпено, че искането за ангажиране на отговорността за разноски на касатора следва да бъде своевременно заявено от ответната по касацията страна в отговора на касационната жалба и в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 287, ал. 1 ГПК – вж. определение № 198/12.VIII.2013 г. по гр.д. № 1861/2013 г. на ВКС, определение № 256/07.XI.2017 г. по т.д. № 987/2017 г. на ВКС, определение № 250/06.VII.2015 г. по гр.д. № 7287/2014 г. на ВКС, определение № 297/08.X.2014 г. по т.д. № 4291/2013 г. на ВКС, определение № 201/15.IX.2015 г. по т.д. № 2353/2014 г. на ВКС, определение № 156/27.VI.2016 г. по т.д. № 590/2015 г. на ВКС и определение № 50/09.III.2017 г. по гр.д. № 2855/2016 г. на ВКС. Не съществува процесуална възможност, вкл. по съображения, черпени от принципа за състезателност и този за равенството на страните в гражданския процес, претендирането на направените от ответника деловодни разноски за производството по чл. 288 ГПК и ангажирането на доказателства за това обстоятелство да продължи и след установения в чл.287, ал.1 ГПК срок. Обстоятелството, че искането за разноски, макар и акцесорно се свързва с предмета на касационното обжалване, означава, че като него то следва да бъде заявено в рамките на установените от законодателя процесуални срокове за упражняване правото на жалба, респективно правото на отговор. Обратен извод не може да се направи въз основа указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС поради неотносимост на същите към случая, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби не се провежда открито съдебно заседание – в този смисъл определение № 38/27.II.2017 г. по т.д. № 716/2016 г. на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение