Определение № 393 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба от Г. В. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. Г., против решение № 2069 от 9 август 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2128/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено решение № 1072 от 14 февруари 2019 г., постановено по гр.д. № 1151/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Прокуратурата на Република България, и Държавата, представлявана от министъра на финансите, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата от 25001 лева, заявен като частичен от цялостна претенция за 250000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди от бездействие на длъжностни лица на ответниците, състоящо се в непредоставяне на възможност за използване на медицински грижи в условията на следствения арест, в който се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“, и неосигуряване на механизъм за реализиране на признати граждански права. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено извън предмета на спора. Поддържа се, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдебният състав на апелативния съд е бил предубеден по отношение на ищеца и на ангажираните от него свидетели и е проявил дискриминационно отношение към тях, тъй като в решението неколкократно е посочено естеството на повдигнатите срещу тях обвинения, които са ирелевантни за предмета на спора. Не били обсъдени въведените с исковата молба твърдения, че ищецът не е получавал дължимото към него „човешко отношение” въпреки многократните му искания, заявления и жалби, адресирани към наблюдаващия прокурор. Сочи се, че органите на прокуратурата не са упражнили надлежен надзор, не са предприели действия за отстраняване на нарушенията и за санкциониране на нарушителите. Необсъден останал въпросът дали чрез бездействието на служител на Прокуратурата на Република България ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на породеното у него усещане за беззаконие, безконтролност, безнаказаност на нарушителите и унижение. В тази връзка се поддържа, че не били обсъдени в пълнота доказателствата по делото, а именно – всички жалби на ищеца и защитника му, по които липсвало каквото и да е произнасяне. Въззивният съд бил подменил спорния въпрос и фактите, които трябвало да бъдат изследвани във връзка с изложените в исковата молба твърдения относно множеството здравословни проблеми на ищеца и свързаните с тях многобройни искания за достъп до медицинска помощ и избор на лекуващ лекар. Игнорирано било задължението на органите и служителите на прокуратурата за осигуряване на достъп до пълноценна, достатъчна и квалифицирана здравна грижа, съобразена със здравния статус на задържаните лица. Сочи се, че по делото безспорно се установява влошеното здравословно състояние на ищеца, както и липса на действия по диагностициране на ищеца и провеждане на адекватно лечение. Поддържа се, че не са обсъдени твърденията на ищеца, а са коментирани неотносими и противоречиви записвания за оказана му здравна помощ, която била винаги платена от самия К.. Необсъдени останали и оплакванията, че наблюдаващият прокурор при Софийската градска прокуратура не е изпълнявал в пълнота и своевременно указанията на апелативната прокуратура в гр. София. Пренебрегнати останали данните, че ищецът е претърпял сериозно психическо напрежение поради липсата на яснота и задълбочаването на здравословните му проблеми. Служителите на прокуратурата нарушили правото на ищеца да бъде уведомен относно всички становища по исканията във връзка със здравния му статус, като той нямал достъп до информация за здравословното си състояние, поради което бил лишен от възможност да взема адекватни решения за своето здраве. Поддържа се, че въззивния съд не се е произнесъл по доводите за допуснати от страна на Държавата нарушения на Конституцията и международните договори, по които Република България е страна, тъй като не била предвидена възможност за съдебен контрол върху (без)действията на прокуратурата във фазата на досъдебното производство. Не бил разрешен и въпросът дали и чрез кой свой орган Държавата отговаря за липсата на законова уредба и препятстване на достъпа до съд, предвиден в международните актове и правото на Европейския съюз. Оспорва се изводът на апелативния съд за недоказаност на претендираните вреди, тъй като К. започнал гладна стачка, с което сам влошил здравословното си състояние. Коментирани били неотносими към предмета на спора въпроси като това дали ищецът се е нуждаел от спешно или оперативно лечение. Неправилен бил изводът, че ищецът е следвало сам да вземе мерки за здравето си, без да му се предостави необходимата му медицинска помощ. Възразява се, че изготвената в производството по вземане на мярка за неотклонение съдебно-медицинска експертиза не била насочена към вземане на мерки за лечение на К., като били игнорирани и данните от трети лица за нужда от здравни мерки. Сочи се, че предходните инстанции неправилно не били допуснали изготвянето на административна експертиза, която да обобщи наличните по делото документи с оглед определяне кога и дали Софийската градска прокуратура е предприемала действия във връзка с молбите от К., с които е сезирана многократно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК). Ответникът Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител И. К., в отговор на касационната жалба сочи, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата по същество. В срока за отговор на касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт М. Ц., заема същото становище. Въззивният съд приема за установено, че на 08.05.2015 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 513 ЗМК 86/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 5432/2015 г. по описа на Софийската градска прокуратура, за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 НК; че е задържан за срок от 72 часа, като с определение от 11 май 2015 г., постановено по н.ч.х.д. № 1846/2015 г. по описа на Софийския градски съд, му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която от 08.05.2015 г. до датата на предявяването на иска (28.01.2016 г.) се изпълнява в ареста на Националната следствена служба. Установено е, че към момента на задържането му ищецът е бил клинично здрав, движел се свободно, не е съобщил за наличие на здравословни проблеми, с изключение на хроничен ревматоиден артрит. В процесния период ищецът многократно е сезирал началника на ареста и Софийската градска прокуратура с искания за достъп до здравни услуги, поради твърдени от него различни здравословни проблеми. От доказателствата по делото е установено, че на 07.05.2015 г. ищецът, чрез своя защитник в наказателното производство, е сезирал наблюдаващия прокурор за влошено състояние на зъбите, поради което желае на 02.06.2015 г. да посети избран от него стоматолог. Във връзка с влошено състояние на зрението си е поискал да посети външен офталмолог на 05.06.2015 г. След като е изискал становище от медицинския център към ареста, според което К. наистина се е нуждаел от преглед от офталмолог и от стоматологично лечение, каквито центърът няма възможност за осигури, наблюдаващият прокурор в разпоредил конвоирането на задържания за извършване на преглед, консултации и манипулации при посочените специалисти и на посочените дати. Установено е, че ищецът е прекратил предприетото офталмологично лечение при изчерпване на опаковката от предписания му медикамент, въпреки че не е бил възпрепятстван да получи нова. Прекратил е и използването на помощни средства (очила) след счупването им, макар да е имал обективна възможност да поиска изработването на нови по същата рецепта. Освен това необходимостта от помощни средства не е установена по несъмнен начин, доколкото по време на ползването им, а и след това, ищецът е могъл с едно и също качество да изпълнява ръкописен текст (видно от многобройните изходящи от него писмени документи), и не са открити обективни причини за демонстрираната от ищеца практическа слепота. Във връзка с оплакванията за стоматологичния статус на ищеца е установено, че на 02.06.2015 г. той е осъществил планирано посещение при избран от него стоматолог, като е извършен обстоен стоматологичен преглед и е установен „пулпит“ на първи зъб горе отляво и „фрактура“ на първи зъб долу отдясно. Проведено е лечение, като са се наложили допълнителни манипулации, във връзка с които наблюдаващият прокурор е разпоредил конвоирането на К. за предвидените последващи посещения при стоматолог. От приложената по делото медицинска документация и рентгеново изследване, извършено на 26.09.2018 г., не са установени промени в зъбния статус на ищеца след проведеното стоматологично лечение до 15.10.2018 г. (датата на извършения за нуждите на експертизата стоматологичен преглед) с изключение на липсващи изкуствени коронки на пети горен зъб вляво и пети долен зъб вляво. Относно оплакванията за нарушено дишане поради изкривена носна преграда е констатирано, че действително е налице деформация на носната преграда на ищеца, но от материалите по делото не е установено по несъмнен начин той да е търпял страдания от това, да е влошено състоянието му след задържането или да е била налице необходимост от провеждане на някакво специфично лечение в тази връзка, макар органите на прокуратурата да са оказали необходимото съдействие на задържания да получи консултация по този въпрос при избрания от него специалист в разумен срок, съобразен с липсата на спешност за разрешаване на този проблем. Във връзка с оплакванията за обостряне на неврологичен проблем, свързан с отпадане на функцията на лявата ръка, по делото е установено забавяне на необходимата на ищеца консултация с избрания от него специалист неврохирург, искания за което са били отправяни от К. на 20.08.2015 г., на 25.08.2015 г., на 10.09.2015 г., на 17.09.2015 г. и на 25.09.2015 г. Преглед при посочения специалист по неврохирургия не е осъществен, въпреки че необходимостта му е била потвърдено по надлежния ред от специалист от медицинския център към ареста. Извършен е консултативен преглед при друг специалист неврохирург на 13.10.2015 г. Въпреки забавянето от почти месец и половина, въззивният съд е приел, че то не е значително, предвид установената по делото липса на спешност за извършване на консултацията. Отчетено е и обстоятелството, че забавянето не се дължи на противоправно бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, а на допусната техническа грешка от медицинския специалист от медицинския център към ареста. Впоследствие ищецът не е поддържал искането си за достъп до този неврохирург, а е поискал достъп до лицево-челюстен хирург, чиято специалност не е съответна на потребността на ищеца от специалист неврохирург. Ето защо е било осигурено съдействие за извършване на консултация с неврохирург, като замяната на поискания специалист е била съответна на установените потребности на ищеца. Посочено е също, че препоръчаното от неврохирурга ЯМР изследване е извършено в разумен срок (на 04.11.2015 г.), предвид липсата на спешност. С оглед резултата от това изследване е била препоръчана консултация с невролог, осъществена на 07.01.2016 г. от назначен от съда специалист невролог, в рамките на допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза по в.н.ч.х.д. № 1223/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. София, образувано по искане за изменение на взетата по отношение на К. мярка за неотклонение, като същевременно са извършени и необходимите на ищеца неврологични образни изследвания. Въпреки че се установява влошаване на неврологичните заболявания на ищеца за процесния период, не се констатира непосредствена причинна връзка между това влошаване и забавянето на консултациите на ищеца с неврохирург и невролог. Констатирано е още, че от момента на задържането ищецът е лекуван двукратно в болницата на затвора, правени са изследвания и консултации, проведено е лечение, включително физиотерапевтично, като изследванията и лечението съответстват на добрата медицинска практика. От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че за процесния период при К. са се обострили съществуващи дегенеративни заболявания на гръбначния стълб – шийна, гръдна и поясна спондилоартроза и остеохондроза, поясна дискова болест Л4-Л5 и Л5-Ес1; че не са налице неврологични признаци, които да водят до невъзможност за самостоятелна походка; че влошаването на неврологичните проблеми на ищеца не е твърде тежко и категорично, а е нормално и закономерно поради дегенеративния характер и хронично-прогресиращия ход на установените заболявания на гръбначния стълб; че симптомите се утежняват при неблагоприятни за тях микроклиматични, хигиенни и битови условия, каквито има в следствения арест, както и при липса на витамини и неоптимален режим на хранене; че установените дегенеративни промени не налагат оперативно лечение и при обострянето им следва да се предприема медикаментозно и физиотерапевтично лечение. Посочено е, че към момента на изготвяне на експертизата клиничното проявление на констатираните болести е незначително, доколкото е установена запазена мускулна сила, мускулен тонус и рефлекси на четирите крайника. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд стига до заключение, че по делото е установено наличие на значителни неврологични проблеми, съществуващи отпреди задържането на ищеца дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, които впоследствие са се обострили, но влошаването им е в рамките на нормалното. Не е било необходимо оперативно лечение, а предписаното медикаментозно и физиотерапевтично лечение е било реално предоставено на ищеца след провеждане на необходимите изследвания и консултации. Прието е, че влошаването на здравословното състояние на ищеца има връзка с битовите условията в следствения арест, доколкото влияние са оказали ниската температура в помещението и влагата, ограничените възможности за движение, но и поведението на ищеца (непредоставяне на необходимата информация за съществуващите към момента на задържането му неврологични проблеми, които са му били известни; неоптимално хранене и липса на витамини поради провеждани от него гладни стачки с обща продължителност повече от два месеца от процесния период; отказ от движение и изправяне). По оплакването за липса на здравни грижи относно съществуващ гастроентерологичен проблем е прието за установено, че първоначално К. е имал оплаквания от гастритни болки или рефлукс, като прокуратурата му е съдействала за консултация при гастроентеролог, която не е извършена поради допусната техническа грешка относно името на избрания специалист, а не поради проявено бездействие от страна на наблюдаващия прокурор. Липсват данни оплакванията от обострен хроничен гастрит или гастроезофагинален рефлукс да са продължили, а и ищецът не правил ново искане за преглед от такъв специалист, въпреки че консултацията не е била реално осъществена. За недоказани са приети твърденията, че ищецът е бил диагностициран с язвена болест на дванадесетопръстника с 15-годишна давност, както и дебелочревна полипоза с 5-годишна давност, тъй като не са открити такива данни в наличната медицинска документация. Посочено е, че твърдяното от ищеца заболяване дебелочревна полипоза е с прогресиращ характер и не може по никакъв начин да се повлияе от условията в ареста. Същото би могло да се потвърди чрез колоноскопско изследване, което се прави само със съгласието на пациента, каквото съгласие ищецът не е дал, въпреки че му е било предложено при изготвяне на експертизата. Осигурено е било и съответно на нуждите на ищеца медикаментозно лечение при обостряне на хроничното му страдание от ревматоиден артрит, за което той е съобщил още при задържането си. Поради многобройните оплаквания на К. за лошите битови условия в следствения арест, станали причина за влошаване на състоянието му, прокуратурата е реагирала, като е изисквала извършването на проверка и са били предприети действия по преместването му в друга килия, но той е отказал, видно от приета по делото писмена декларация от него. Подробно изследване на състоянието на К., включително относно ревматологичното му заболяване, е осъществено във връзка с назначена експертиза по в.н.ч.д. № 1223/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. София, като е констатирано задоволително и стационирано състояние, липса на непосредствена нужда от лечение. В случай на последващо обостряне на хроничното заболяване е предписана терапия, приложима в условията на следствения арест - медикаменти и витамини, спазване на щадящ двигателен режим и хранителна диета. За установяване на сочените от ищеца обстоятелства във връзка с влошаването на здравословното му състояние и условията в ареста са изслушани показанията на свидетелите М. П. и Н. Р.. Отчетено е, че и двамата нямат медицинско образование, за да определят обективно здравословния статус на ищеца, като показанията им се основават единствено на твърденията на К. и наблюденията им върху демонстрираното от него поведение, както и че тези показания не кореспондират на заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинската експертиза, изготвена от специалисти офталмолог, неврохирург, гастроентеролог, съдебен дентален лекар, специалист по орална хирургия. Освен това при преценката на показанията на свидетеля П. е взето предвид и обстоятелството, че той е страна по висящи дела против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Министерство на правосъдието и Софийската градска прокуратура, което обосновава извод за наличие на личен интерес на свидетеля във вреда на тезата на ответниците. Предвид обусловеността на част от заболяванията на ищеца от битовите условия в ареста, провеждането на назначеното поддържащо лечение, вида на осигуряваната на ищеца храна, въззивният съд е посочил, че допуснатите нарушения от арестната администрация подлежат на контрол по административен ред пред Началника на затвора, съобразно правомощията му по чл. 15, т. 4 ЗИНЗС, както и пред Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (чл. 12 ЗИНЗС). В случая органите на прокуратурата са имали задължение да уведомят компетентните контролни органи за нарушенията и лошите битови условия в ареста, като това задължение е било изпълнено - наблюдаващият прокурор неколкократно е изисквал писмени сведения за предприетите мерки във връзка със здравословното състояние на К.; сезирана е била Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и същата е осъществила проверка по направените оплаквания. При тези данни, въззивният съд приема, че предявеният срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е установено бездействие от страна на ответника, и в частност – на наблюдаващия прокурор, който е спазил изискванията на чл. 250, ал. 3 - 6 ЗИНЗС и чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, като е изисквал становище от медицински специалист при ареста, и след потвърждаване на необходимостта от изпращане на ищеца в лечебно заведение извън мястото на изпълнение на мярката за неотклонение в разумен срок е постановявал извеждането, съобразно възможностите за конвоирането му, без да е препятствал достъпа на ищеца до необходимите му медицински специалисти. Mногократно е изисквана информация от медицинския център към ареста относно здравословните проблеми на задържания, специализирани консултации при външни специалисти, от които се нуждае, планиране на осъществяването им и провеждането на предписаното лечение. Посочено е, че прокуратурата няма задължения и правомощия да осъществява контрол върху преценката на медицинските специалисти относно необходимостта от провеждане на лечение, необходимостта от специализирана консултация и вида на необходимия медицински специалист, вида на лечението, провеждането на необходимото лечение, които въпроси са от компетентността на медицинските специалисти. Поради това наблюдаващият прокурор не е имал задължение да контролира осъществяването и качеството на медицинската дейност на медицинските специалисти към ареста и битовите условия там. Прието е, че не е налице и причинна връзка между действия или бездействия на служители и длъжностни лица от Прокуратурата на Република България и влошаването на здравословното състояние на ищеца, доколкото му е била оказано съдействие за извършване на множество консултации и изследвания за уточняване на състоянието му и за получаване на необходимото лечение. Не са установени и предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата, предвид липсата на данни за противоправно бездействие от страна на длъжностните лица на Прокуратурата на Република България. Посочено е, че липсва законово задължение за органите и служителите на прокуратурата за осъществяване на контрол върху медицинската дейност в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, върху провеждането на назначеното поддържащо лечение, вида на осигуряваната храна, както и за контрол на битовите условия в ареста. Поради това и Държавата не е била длъжна да осигури средства и ред за контролиране от съда на такова бездействие на наблюдаващия прокурор. Посочено е, че съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода тези контролни функции са възложени на органи на изпълнителната власт – министъра на здравеопазването (по отношение на медицинската дейност в медицински центрове и в специализирани болници, както и медицинската дейност на външните специалисти), и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като е предвиден административен ред за осъществяване на посочените функции. Отчетено е, че ищецът се е възползвал и от предвидения в производството за изменение на мярката за неотклонение ред, за да релевира оплакванията си във връзка с увреждане на здравето му, като при преценката на съответствието на наложената мярка със здравословното състояние на задържания е била изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, при изготвянето на която е извършен обстоен клиничен преглед от невролог и ревматолог, направени са множество изследвания на здравословното му състояние, били са диагностицирани заболяванията на ищеца и са определени подходящи за него медикаментозна терапия, двигателен и хранителен режим. Освен това К. е сезирал и висшестоящите прокуратури с жалба срещу бездействие на наблюдаващия прокурор, по която е извършена проверка. Поради това е прието, че ищецът не е бил лишен от достъп до съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Не е констатирано и нарушение на чл. 13 КЗПЧОС, тъй като са налице предвидени ефикасни средства за защита на правата на задържаните лица. Касационният съд приема, че доводите на касатора за нищожност и недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат възприети, а поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. В закона липсва дефиниция кога съдебният акт е нищожен, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според тълкуването, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790/2009 г., I г.о., ВКС, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. По твърдението за нищожност на въззивния съдебен акт съображения не се излагат. Твърдението е предхождано от цитирането на решение № 124 по гр.д. № 191/2015 г., II г.о., ВКС, в което касационният съд приема, че обжалваното пред него въззивно решение е нищожно, защото е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат; порокът не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се; изразената в разглеждания случай воля на съда не може да бъде изведена, вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. В процесния случай подобен порок не се наблюдава – съдът е изложил подробни съображения за възприетите от него правни изводи въз основа на установените по спора обстоятелства; решението е ясно и разбираемо, изводите са логични и последователни. Не се установяват и другите, посочени по-горе, нарушения, водещи до невъзможността обжалваният съдебен акт да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Обжалваното въззивно решение не е недопустимо. Касаторът поддържа, че са били налице основания за отвод на състава поради предубеденост (твърди се противоречие с решение № 200 по т.д. № 592/2010 г., II т.о., ВКС) и че съдът не се бил произнесъл в рамките на фактическите твърдения на ищеца и излязъл извън претенциите, заявени с исковата молба (твърди се противоречие с решение № 153 по гр.д. № 719/2016 г., I г.о.; определение № 294 по гр.д. № 927/2016 г., IV г.о. – двете на ВКС, от които второто не може да бъде съобразявано за целите на селекцията на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, тъй като е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК и не представлява разрешаване на материалноправен спор). Причина за първото си оплакване касаторът намира в мотивите на съдебния акт – съдът бил впечатлен от факти и обстоятелства, нямащи отношение към делото (кой в какво е обвинен и кое е точно лицето, което търси защита в гражданскоправния спор), и в мотивите прозирала предубеденост към ищеца и дори дискриминация, а същото отношение било демонстрирано и към свидетелите на ищеца. Нито едно от сочените виждания не може да бъде споделено. Не се установява съдебният състав да е имал основание по смисъла на чл. 22 ГПК да се отведе от разглеждането на делото, включително такива, водещи до съмнение в неговото безпристрастие извън хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК. Ясното очертаване на съдебно предявената претенция изисква да се посочи при какви обстоятелства се развиват отношенията, предмет на преценка, а евентуалната заинтересованост на свидетелите също следва за бъде внимателно оценена по силата на чл. 172 ГПК. В цитираното от касатора съдебно решение се възприема, че при нарушение на законовата забрана за постановяване на съдебни актове от съдия, за когото е налице основание за отвод, не е налице нищожност или недопустимост, а неправилност на съдебния акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като подобна пречка спрямо членовете на съдебния състав, постановил обжалваното решение, не се установява, то въззивното решение не е недопустимо, а и неправилно (в съответствие със соченото тълкуване на ВКС). По второто оплакване следва да намери приложение установената съдебна практика, съгласно която решението е недопустимо, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет на делото, присъдил е нещо различно от исканото от ищеца или се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. Според касатора, съдът не се е произнесъл в рамките на фактическите твърдения на ищеца и е излязъл извън претенциите, заявени в исковата молба – не е обсъден и решен въпросът дали чрез бездействие на служители на прокуратурата е създадено негативно психично състояние и са причинени неимуществени вреди у ищеца заради усещане за беззаконие и безконтролност у нарушителите, безнаказаност за нарушенията, липсата на контрол, унижение на ищеца пред лицата, отказващи му регистрационен номер или приемане на писмени изявления до органи, от които може да получи съдействие за правата си, както и усещане за безнадеждност и игнорирането му като човешко същество; съдът освен това при произнасянето си подменил спорния въпрос и фактите, които следва да бъдат изследвани по повод на фактическите и правни претенции в исковата молба, свързани с множеството здравословни проблеми, по повод на които са депозирани повече от тридесет искания за достъп до медицинска помощ и свободен избор на лекуващ лекар; игнорирано било правното задължение на прокуратурата или служител да контролира, указва и разрешава пълноценна, достатъчна и квалифицирана здравна грижа, съобразно здравния статус и необходимост на задържаните по всяко конкретно и наблюдавано от служител на прокуратурата лице; липсвало произнасяне търпял ли е ищецът здравни/физиологични проблеми, болки, неудобства, психическо напрежение заради липса на яснота и задълбочаване на здравословните му проблеми, свързани с конкретно посочените в исковата молба аспекти; нямало произнасяне по претенцията към прокуратурата, свързана с вредите на ищеца от нарушеното му право на информираност за неговото здраве и възможността сам да взема адекватни решения за своето здраве. Всъщност, твърденията на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда при обсъждане на доказателствата по спора, но не и за излизане извън спорния предмет на делото и присъждане на нещо, различно от исканото от ищеца. Ако, от друга страна, касаторът намира, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, пътят му за защита е друг. Поставя се въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, като изложи собствени мотиви, по който се поддържа противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с тълкуването на ВКС, изразено в решение № 64 по гр.д. № 3246/2016 г., IV г.о., решение № 204 по гр.д. № 2584/2015 г., I г.о., решение № 194 по гр.д. № 719/2003 г., I г.о., решение № 139 по гр.д. № 1493/2015 г., I г.о., решение № 124 по гр.д. № 191/2015 г., II г.о. В случая, противно на виждането на касатора, съдът не е посочил само, че възприема първоинстанционното решение за правилно, а е направил и изложение на приетата за установена по делото фактическа обстановка, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложение на закона. В изключително подробното си решение въззивният съд прави преценка на събраните доказателства, включително на свидетелските показания, като: по оплакванията за стоматологични проблеми и проблеми със зрението, след обстойно проследяване на сезирането на прокуратурата за влошаване на здравословното състояние на касатора и предприетите в тази връзка действия и прегледи, е заключено, че в рамките на процесния период касаторът е получил необходимото съдействие от наблюдаващия прокурор за осъществяване на поисканите от него прегледи при избрани от него специалисти стоматолог и офталмолог, и необходимите му консултации, манипулации и лечение са реално осъществени, като не е налице бездействие на прокуратурата, нито са налице неимуществени вреди от неосъществено стоматологично лечение; по оплакванията за нарушено носно дишане от изкривяване на носната преграда, след обстойно проследяване на сезирането на прокуратурата за влошаване на здравословното състояние на касатора и предприетите в тази връзка действия и прегледи и съобразяване на изслушана експертиза, е заключено, че не е установено по несъмнен начин наличието на необходимост от предприемане на каквото и да е лечение на ищеца по повод на деформация на носната преграда, а прокуратурата е съдействала да се получи консултация при избран от касатора специалист; по оплакванията за неврологичен проблем с отпадане на функцията на лявата ръка, след обстойно проследяване на сезирането на прокуратурата за влошаване на здравословното състояние на касатора и предприетите в тази връзка действия и прегледи и съобразяване на изслушана експертиза, е заключено, че, макар да е налице забавяне на необходимата на касатора консултация със специалист неврохирург (друг специалист, а не избран от него, което не е противоправно), забавянето не е значително предвид липсата на спешност за извършване на консултацията, забавянето не е по причина на противоправно бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, един от поисканите специалисти не е бил със специалност, съответна на потребностите на касатора, наличието на влошаване на неврологичните заболявания на касатора не е установено да са в непосредствена зависимост от установеното забавяне, а е в резултат от дегенеративния характер на заболяванията, касаторът съществено е допринесъл за обостряне на тези си заболявания; по оплакванията за гастроентерологичен проблем, след обстойно проследяване на сезирането на прокуратурата за влошаване на здравословното състояние на касатора и предприетите в тази връзка действия и прегледи и заключението на изслушана експертиза, е заключено, че касаторът е получил необходимото му съдействие от прокуратурата, не се установяват претърпени вреди от неосъществена консултация, експертизата не установява обострено гастроентерологично заболяване, което да се нуждае от лечение; по оплакванията за ревматологичен проблем, след обстойно проследяване на сезирането на прокуратурата за влошаване на здравословното състояние на касатора и предприетите в тази връзка действия и прегледи, е заключено, че не се установява бездействие на прокуратурата, у касатора е налице хронично заболяване, което не налагало спешно лечение, необходимите изследвания са били осъществени при проведено съдебно производство, назначено е медикаментозно лечение, касаторът е отказал преместване от килията. Съдът приема, че при доказателствена тежест на ищеца, не се установява твърдяното бездействие на прокуратурата за осигуряване на необходимата му медицинска помощ във връзка с установените по делото действителни здравословни проблеми – в разумен срок, съобразно липсата на спешност и възможностите за конвоиране и след изпълнение на предвидената в ЗИНЗС процедура за осъществяване на необходимите му консултации с избрани от него специалисти, когато последните са били със съответна на нуждите му специалност, многократно са изисквани информации от медицинския център към ареста за здравословните му нужди, ищецът е получил необходимото му лечение; влошаването на дегенеративните заболявания на касатора имат връзка с битовите условия в следствения арест (за което прокуратурата е уведомила съответните органи) и със собственото му поведение, като не е установена причинна връзка между бездействие от страна на прокуратурата и обострянето на състоянието на касатора. Отречено е да са налице основания за ангажиране отговорността на държавата – да е налице противоправно бездействие от страна на длъжностни лица в прокуратурата; не е налице и възложено от закона задължение на същите длъжностни лица да осъществяват контрол върху медицинската дейност в медицински центрове и специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, както и да контролират битовите условия в ареста, провеждането на назначено поддържащо лечение, вида на осигуряваната храна, поради което държавата не е имала задължение да осигури средства и ред за контролиране от съда на такова бездействие на наблюдаващия прокурор – подобни задължение по съответните нормативни актове са възложени на министъра на здравеопазването и на ГД „ИН“; касаторът се е възползвал от възможността оплакванията му да са разгледани от съд по НПК, вследствие на което е получил медикаментозна терапия, двигателен и хранителен режим, и да сезира висшестояща прокуратура с жалба срещу бездействие на наблюдаващия прокурор; така на ищеца не бил отказан достъп до съд. Решението е надлежно мотивирано. Правилността на съответните изводи не може да се приравни на липса на обсъждане, респективно – на липса на мотиви, а самата неправилност на изводите следва да е предмет на друго питане. Касаторът поставя въпросите отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателно бездействие на Народното събрание, и налице ли е противоправно деяние - бездействие на Народното събрание, при бездействие да предвиди ред за защита на конституционно признати права за свободен достъп до здравни услуги и защита на здравето и достъп до съд при нарушени права, по които се твърди противоречие с тълкуването на ВКС според определение № 524 по гр.д. № 1732/2019 г., IV г.о., и определение № 377 по гр.д. № 1060/2018 г., IV г.о., които не могат да послужат за целите на селекцията на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, доколкото не дават тълкуване на поставените въпроси. За другите два съдебни акта – решение от 18 април 2018 г. по гр.д. № 9331/2017 г. по описа на Софийски градски съд, и решение № 54937 от 7 март 2017 г. по гр.д. № 25038/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, следва да се отбележи, че актове на първоинстанционни и въззивни съдилища не могат да бъдат съобразявани в производството по чл. 288 ГПК. Дори обаче и съответна съдебна практика, установяваща наличието на дадено от ВКС тълкуване на поставените въпроси, да беше представена, това не би довело до допускане на касационното обжалване, доколкото поставените въпроси не са били предмет на преценка от страна на въззивния съд като невъведени в процеса. Накрая, във връзка с гореизложените оплаквания се поддържа и становище за очевидна неправилност на въззивното решение. Този особено тежък порок на съдебния акт не се установява. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността според чл. 281, т. 3 ГПК, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Именно такава проверка е необходима с оглед оплакванията на касатора, поради което и това последно поддържано основание за допускане на касационното обжалване не се разкрива. За осъществената пред касационния съд защита от ответниците за отговор на касационната жалба следва да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,