Определение № 134 от 05.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2273/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на Д.–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] – адв. К. И., за изменение на решение № 223/13.04.2017 г. по т.д.№ 2273/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта относно разноските. Молителят твърди, че дължимите в негова полза разноски за три инстанции са погрешно изчислени – съдът е присъдил сумата 44 240 лв., вместо действително дължимите 66 659 лв., в какъвто смисъл моли решението да се допълни. Ответниците по молбата - А. А. П. и В. К. Д., чрез процесуалните си пълномощници – адв. Х. М. и адв. А. М., с писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК оспорват основателността й и молят тя да бъде оставена без уважение, по подробно изложени съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. За да определи като дължима, на основание чл.78 ал.3 ГПК, сумата от 44 240 лв., настоящият съдебен състав е взел предвид, наред с другите обстоятелства, изложени в мотивите на решението, и факта, че липсват надлежни доказателства за заплащане в пълен размер от ответника на уговорения адвокатски хонорар за първа инстанция, възлизащ на 24 540 лв. От материалите по делото се установява, че на 09.05.2013 г. адвокатското дружество, сключило договор с ответника, е получило по банковата си сметка превод /посочен като глобална сума/ по няколко фактури, вкл. приложената към делото ф.№ 403/25.04.2013 г., но липсват данни за размера на конкретните плащания по всяка от тях. Т.к. няма сведения за дължимите по другите фактури суми, не може да се формира извод, че вземането за адвокатско възнаграждение, касаещо настоящото дело, е заплатено в претендирания размер. Удостоверението от ответника за извършено от него плащане по банков път на сумата от 24 540 лв., освен че няма доказателствена стойност, съобразно указанията на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се свърже по никакъв начин с представения банков документ. С оглед горното, липсват основания за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, присъдени в полза на Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, в посока на тяхното увеличаване. Подадената в този смисъл молба по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение