Решение № 4968 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1328/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Стойков, против решение № 10506 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1085/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1379/12.05.2025г. на заместник кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на Община Бургас. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил възраженията му, че процесният обект не е строеж, а преместваем обект, въпреки приетото заключение на вещото лице в тази насока. Моли за отмяна на решението с отмяна на оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник кмета по СИРР на Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба на С. Н., против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено, на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне незаконен строеж: „Навес, покриващ приблизителна площ от 60 кв. м.“, изпълнен в южната част на поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер] по кадастралната карта (КК) на гр. Бургас, отреден за [УПИ], кв. 89, по плана на зона „Г“, ж. к. [жк]. В хода на производството пред съда е установено от фактическа страна, че след постъпил сигнал от съсобственика на [ПИ] - Т. К. (другият съсобственик е Община Бургас) за извършено незаконно строителство, длъжностни лица от общинската администрация извършили проверка на място и по документи на процесния строеж за което съставили констативен акт № В-23/16.12.2024 г. Установили, че имотът се държи и се ползва за домуване на автомобили от С. Н., собственик на съседния [ПИ], който е построил процесния навес с приблизителни размери 10,50 м. на 5,70 м. и височина 2 м., изграден от метална конструкция с две ограждащи стени и покрив от изолационен материал. Строежът е квалифициран като VІ-та категория и е изпълнен след 2022 г., тъй като съгласно сателитното изображение на Google street view, по това време той не е съществувал. За него няма издадено разрешение за строеж и учредявано право на строеж в полза на С. Н.. Констативният акт е съобщен на Н. като извършител на строежа, по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, чрез поставяне на таблото за обявления на общината и публикуване на сайта. Административното производство е приключило с издаването на процесната заповед. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която потвърждава верността на констатациите в заповедта досежно местонахождението, конструкцията и размерите на обекта. Вещото лице е посочило, че настилката на земята по обекта е от чакъл, металната конструкция на навеса е прикрепена към земната основа чрез набити метални прътове, след изрязването на които конструкцията се освобождава за пренасяне в пространството без да губи своята индивидуализация. Този извод не е споделен от съда, тъй като квалификацията „преместваем обект“ е извън компетентността на вещото лице и е правен въпрос. За да отхвърли жалбата съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в предвидената в форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел за регулирането на обществени отношения във връзка със строителството. Подкрепена е преценката на органа, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, защото преместването му би било свързано с действия, които ще предизвикат разделяне на конструкцията. Строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е извършен без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което не се оспорва от жалбоподателя. Той е VІ-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, както е квалифициран и в оспорената заповед. По отношение търпимостта, предвид установения период на изграждане - след 2022 г., съдът е установил невъзможност за приложение на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.). Решение е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - материалите по административната преписка, заключението на вещото лице, включително снимковия материал приложен към тях, се установява, че процесният навес е изграден без разрешение за строеж. Липсата на такова разрешение не се оспорва от С. Н., както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касае за незаконен строеж, строителството на който е реализирано след 2022 г. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост за сградата, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Неоснователно е възражението, че навесът е преместваем обект и той правилно не е приет за такъв от административния орган и първоинстанционния съд. Нормите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като първите две разпоредби разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а третата - по техните конструктивни особености. В тази връзка процесният обект не може да се квалифицира като преместваем с оглед предназначението му, защото не е сред изброените обекти в посочените разпоредби. Не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално-декоративен елемент. Същият е за задоволяване на лични нужди. Освен това не са налице съществени елементи, за да определят навеса като обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а именно: същият не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на части, с което би изгубил своята индивидуалност. Вещото лице е установило при огледа на място, че конструкцията на навеса е прикрепена към земята чрез метални прътове, които трябва да се изрежат, за да може тя да бъде преместена, т. е. нужно е разглобяване и демонтаж, което води до загуба на индивидуалност. При липсата на тези условия не може да се приеме, че се касае за преместваем обект, а същият правилно е квалифициран като строеж, за който са приложими разпоредбите, изискващи наличие на разрешение за строителството му. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение