Решение № 1630 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7729/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 23616/09.07.2025 г., постановено по административно дело № 3017/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Р. Т. С. от гр. София е отменено решение № 2153-21-18/21.01.2025г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер] от 03.10.2024г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – София – град и преписката е върната на директора на ТП на НОИ - София – град за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че независимо от посоченото в разпореждането на ръководител „ПО“ основание чл.99, ал.1, т.2, б. „д“ КСО, след като са представени нови доказателства от пенсионера изменената пенсия следва да се изплаща от датата на представяне на доказателствата. Относно незачетения за осигурителен стаж период намира, че установяването на необходимите данни не е в доказателствена тежест на административния орган. Като счита оспорения административен акт за законосъобразен, моли постановеното съдебно решение в обратния смисъл да бъде отменено, вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата на Р. Т. С. и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. Т. С. от гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че за съдебното решение не са налице пороци, които да съставляват основание за отмяна по чл.209 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-18/21.01.2025г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата на Р. Т. С. срещу разпореждане [номер] от 03.10.2024г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – София – град за изменение на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че по заявление вх. № 2113-21-9777 от 13.12.2022 г. Р. С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила удостоверителни документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Въз основа на тях е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 38 години, 06 месеца и 11 дни. С разпореждане [номер] от 09.01.2023г. й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 КСО, считано от 13.12.2022г. С разпореждане [номер] от 07.03.2023г. пенсията е изменена в действителен размер, считано от 13.12.2022г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 38 години, 06 месеца и 11 дни, индивидуален коефициент 1.1029 и осигурителен доход за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2017г. - 121391.56 лв. Определеният размер на пенсията е 735.85 лв., към който е прибавена сума по ПМС № 479/30.12.2021г. 60 лв., или общ месечен размер на пенсията 795.85 лв. Със заявление № 2121-21-230 от 02.08.1023г. Р. С. е поискала пенсията й да бъде изменена на основание чл. 99,ал.1,т.1,буква „а” от КСО въз основа на допълнително постъпили в НОИ суми за осигурителни вноски, като бъде зачетен придобитият осигурителен стаж и осигурителен доход преди пенсиониране за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., както и от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., считано от момента на постъпване на сумите в НОИ за погасяване на задълженията за съответната година. По това заявление е издадено разпореждане [номер] от 09.11.2023г., с което пенсията е преизчислена по чл.102, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, като е зачетен само осигурителен стаж, тъй като определеният индивидуален коефициент е по-неблагоприятен при включване на осигурителен доход до 31.12.2022г. Със заявление от 25.01.2024г. е поискала пенсията й да бъде изменена на основание чл. 99, ал.1, т.1, буква „а” от КСО въз основа на допълнително постъпили в НОИ суми за осигурителни вноски в качеството й на самоосигуряващо се лице за период преди пенсионирането - от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., считано от момента на постъпване на сумите в НОИ за погасяване на задълженията за съответните години. За извършена от дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ проверка на данните за осигурителния стаж и доход на Р. С. е съставен констативен протокол от 08.02.2024г., в който е отразено, че за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за нея няма платени авансови вноски в дължимия размер, поради което е направено заключение, че тя няма качество на самоосигуряваща се. С разпореждане [номер]/69/ от 05.09.2024г., издадено на основание чл.99, ал.З от КСО, е отменено разпореждане [номер] от 07.03.2023г. и всички последващи. Пенсионният орган е приел, че отмененото разпореждане е неправилно, тъй като постъпилите осигурителни вноски касаят периода до началната дата на отпускане на пенсията и следователно задължително следва да бъдат включени при формирането на индивидуалния коефициент, поради което пенсията следва да бъде изменена от началната дата 13.12.2022г., тъй като новите доказателства за осигурителен стаж и доход са представени в срока на обжалване на разпореждането за изменение на личната пенсия в действителен размер. Пенсията е изменена, считано от 13.12.2022г., на основание чл. 99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, като е включен осигурителен стаж и осигурителен доход до началната дата на отпускане на пенсията. Зачетеният осигурителен стаж от трета категория труд е 41г. 05м. 23 дни., базисен период - 01.01.2000-12.12.2022г. и осигурителен доход 143 406,93 лв., индивидуален коефициент - 1.0078, изчислен с включен осигурителен доход преди пенсионирането за 2018г, 2019г. и 2022г. Определен е размер на пенсията към 13.12.2022г. - 783.24 лв. След служебно преизчисляване на основание чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 КСО с разпореждането е определена пенсия в общ размер 878.96 лв., считано от 01.07.2023г., а считано от 01.07.2024г. – 975.65 лв., при зачетен осигурителен стаж – 41г. 06м. и 11 дни. С разпореждане [номер] от 03.10.2024г. пенсията на жалбоподателката е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т.2, буква „ д” от КСО, считано от 25.01.2024г., при зачетен осигурителен стаж 42 г. 10м. и 11 дни и общ осигурителен доход до началната дата на отпускане на пенсията в размер на 153326.93 лв. Определена е пенсия в размер на 877.53 лв., считано от 25.01.2024г., съответно 974.06 лв., считано от 01.07.2024г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София – град с жалба вх. № 1012-21-1287/12.11.2024г, който с решение № 2153-21-18/21.01.2025г. е оставил жалбата без уважение като е възприел изцяло доводите на длъжностното лице по ПО. По делото са приети като писмени доказателства писмо от ТД на НАП София, офис „Сердика“ изх.№ 40-30-876/ 09.05.2025г и справка към него, от които се установява, че Р. С. няма задължения за осигурителни вноски за периода от 01.05.2021г. – 31.12.2021г. След обсъждане на събраните доказателства съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган в изискуемата писмена форма, но при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Отхвърлени като неоснователни са възраженията, че пенсионният орган не е имал право по своя инициатива да издаде разпореждане, с което се намалява размерът на пенсията, както и че при изменение на пенсията въз основа на новопостъпили данни за осигурителен стаж и доход за периода преди пенсионирането, административният орган няма право да влошава положението на заявителя като определи пенсия в по-нисък от преди това установения размер. Счита обаче, че неправилно е определянето на новия размер на пенсията, считано от 25.01.2024г - датата на подаване на заявлението за изменение на пенсията, вместо съобразно правилото по чл.99, ал.2,т.2 КСО от датата на промяната с оглед соченото от пенсионния орган правно основание по чл.99, ал.1,т.2, б. „д“. Според съда фактическите констатации на административния орган относно незачитане на осигурителен стаж за периода от 01.05.2021г. – 31.12.2021г. се явяват опровергани, което налага преразглеждане и на определения размер на пенсията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства. Направените изводи са подкрепени от доказателствата и са в съответствие с материалния закон, поради което напълно се споделят от настоящия касационен състав. Основният спор по делото се свежда до определяне на датата, от която следва да се изплаща измененият размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Р. С., определен с разпореждане [номер] от 03.10.2024г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ София - град. Предвид посоченото в акта правно основание за издаване – чл.99, ал.1,т.2, б. „д“ от КСО, липсата на фактически мотиви за друго основание и за проведено производство по чл.62, ал.2 от АПК, правилно решаващият съд е обвързал датата с правилото по чл.99, ал.2, т.2 от КСО. По втория спорен въпрос относно зачитане на осигурителен стаж и доход на Р. С. за периода 01.05.2021г. – 31.12.2021г. като самоосигуряващо се лице също е даден законосъобразен отговор. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Събраните в тази насока в хода на съдебното производство доказателства не се оспорват от ответника. Макар към момента на постановяване на оспорения акт да не са му били известни тези данни за осигурителния статус на С., в проявление на принципа за истинност в административния процес, прогласен в чл.7 от АПК, следва да бъдат проверени и преценени и от административния орган, на когото е предоставено решаването на въпроса по същество. Доколкото от пенсионните органи не е зачетен този осигурителен стаж, респективно не е взет предвид целият осигурителен доход на Р. С., което може да се отрази при изчисляването на индивидуалния й коефициент за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката законосъобразно е върната на административния орган за ново произнасяне по същество. Предвид липсата на соченото от касатора касационно основание по чл.209, т.3 от АПК първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,