Решение № 4956 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., като управител и представляващ ЕТ „М. ДОБРЕВ-ИГЪЛ“, седалище гр. Пловдив, действащ чрез адв. И. Демерджиев, АК-Пловдив срещу Решение №5048/04.06.2025г. по адм. дело №664/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлена исковата претенция на касатора против Национална агенция по приходите, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 500 лева до претендираните 10 000 лева, вследствие на частично отменен Ревизионен акт № Р-16001619008152-091-001/07.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешния му извод за интензитета и размера на претърпените от ищеца М. С. Д., като управител и представляващ ЕТ „М. ДОБРЕВ-ИГЪЛ“ неимуществени вреди. Според адвоката на ЕТ, наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал. 1 от ДОПК - върху земя и сграда, също са в причинно-следствена връзка с твърдяните незаконосъобразни действия на приходната администрация. Всичко това не е било съобразено от първата инстанция и е довело до неправилно определения размер на присъденото обезщетение - в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Същите доводи се поддържат от касатора в съдебна зала. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и се уважат изцяло предявените обективно съединени искове в пълния им претендиран размер за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на присъдените суми. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция за приходите, действащ чрез пълномощника си - юрисконсулт И. Ценова, в писмено становище оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Пловдив в осъдителната му част, като предлага да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение съответно на материалния интерес по спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че от първоинстанционният съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба на М. С. Д., като управител и представляващ ЕТ „М. ДОБРЕВ-ИГЪЛ“, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, изразяващи се в причинен стрес, влошаване на здравословното състояние, придружено с болки и страдания, притеснение, емоционална нестабилност, страх за репутацията и доброто му име, причинени от частично отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16001619008152-091-001/07.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, съдът е събрал писмени и гласни доказателства за установяване на фактическата обстановка. Разпитани са поисканите от ищеца свидетели, сред които съпругата на Д. и негов приятел от години. Приел е, че от свидетелските показани се установява част от твърдените в исковата молба неприятни изживявания, като безпокойство, съчетано с напрежение, притеснение, срам, раздразнение, страх за репутацията и доброто име, прекъсване на изградените обичайни навици да спортува, да контактува с приятели, което е оказало негативно влияние за определен период от време, предвид обстоятелството, че по време на развиваната от него дейност е бил коректен данъкоплатец. Оценявайки обаче показанията на двамата свидетели, ведно с писмените доказателства в тази насока, съдът е извел извода, че не се доказва да е налице влошено здравословно състояние на Д., каквото се твърди, и то да е свързано с ревизионното производство. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел исковете за допустими, като предявени срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност – ревизионен акт на органите по приходите, частично отменен в по-голямата си част по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. В съдебното решение на Административен съд-Пловдив са изложени подробни съображения, с които е мотивиран извода на съдебния състав за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че е налице частично отменен по съдебен ред като незаконосъобразен ревизионен акт, а причинно-следствената връзка между отмяната и неимуществената вреда е доказана. Частично били доказани и вредните последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на ревизираното лице. Определил е и периодът на претърпените неимуществени вреди - от връчването на частично незаконосъобразният ревизионен акт на 12.08.2020 г. до приключване на съдебната фаза по обжалването на 13.04.2022 г. От друга страна съдебният състав е приел за недоказано твърдението за обвързване на преживени негативни чувства и емоции или влошено здравословно състояние на ищеца с наложените обезпечителни мерки от органа, тъй като актовете, с които се налагат подлежат на самостоятелно обжалване, а твърдения и доказателства в тази насока няма. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената сума от 500 лева. В подкрепа на така определения размер е изложил мотиви, че действията на органите по приходите са били в изпълнение на законово регламентирана процедура по извършване на ревизия, като фактът на частично съдебно потвърждаване на акта означавал, че ревизионното производство не е протекло без основание. Аргументирал се е и защо не приема твърдяното в исковата молба обвързване на преживени негативни чувства и емоции или влошено здравословно състояние на ищеца с издадения РА и наложените обезпечителни мерки по време на ревизията от органите по приходите. Решението в осъдителната му част не е обжалвано от Национална агенция за приходите и е влязло в сила. Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за отмяната му. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Спорът, повдигнат пред касационната инстанция е досежно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Касационният състав преценява като справедлив определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понесените във връзка със частично отменения като незаконосъобразен ревизионен акт страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 500 лева попада в критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и несъответно на преживените от Д. негативни чувства и емоции определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, спрямо обективните критерии за справедливост по смисъла на тази разпоредба. Причинените на ЕТ „М. ДОБРЕВ-ИГЪЛ“ вреди от здравословен и психо-емоционален характер са определени в съответствие с конкретно установените по делото факти и при съобразяването на указаните в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, събраните и оценени от първоинстанционния съдебен състав доказателства, въз основа на които са изградени изводите му за фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер. Установените посредством събраните по делото гласни доказателства нервност на ищеца, раздразнителност, гняв и несигурност свързани с времето на провеждане на ревизията правилно са отчетени от първата инстанция съобразно всички останали доказателства. Съобразено е и, че действията на органите по приходите са били в изпълнение на законово регламентирана процедура по извършване на ревизия, както и фактът на частично потвърждаване на ревизионния акт от съда. Логично и житейски обосновано е изпитваните притеснения, обективирани в преживян психически и емоционален стрес, раздразнителност, нервност, да са свързани именно с тревожност на ищеца от развоя на ревизионното производство и опасността да бъде осъден за задължения, установени в това производство, както и се е случило. Правилно съдът не е взел предвид преживените от ищеца негативни чувства и емоции или влошеното му здравословно състояние с наложените обезпечителни мерки по време на ревизията от органите по приходите. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс съдържа специална правна уредба за защита срещу принудително изпълнение, която дерогира общата уредба на оспорване на индивидуални административни актове по АПК. В дял четвърти, Глава двадесет и седма от ДОПК е регламентирано производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители, като тяхната законосъобразност се проверява първо по административен ред – по аргумент от нормата на чл. 267 ДОПК, а след провеждане на административното производство е допустимо и съдебно производство. Такова производство (административно и съдебно) по оспорване на Постановление № С200016-023-0002020 от 25.06.2020г. и Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е установено, че не е провеждано. Обстоятелството, че обезпечителната мярка е приложена в ревизионно производство, приключило с издаване на частично незаконосъобразен РА, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт – ревизионният акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване, в производство по реда на чл. 197 ДОПК, и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършване на административна дейност, която противоречи на нормативните изисквания. По изложените съображения съдебното решение на Административен съд-Пловдив, в оспорената част с която е отхвърлена исковата молба на касатора против Национална агенция по приходите, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над 500 лева до претендирания размер от 10 000 лева като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, но не в претендирания от него размер, свързан с материалния интерес. В полза на ответника - Национална агенция за приходите със седалище и адрес на управление в София следва да бъдат присъдени претендираните в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда, съобразно цитираните по-долу разпоредби. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: