Определение № 15 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постъпила молба вх. № 7318/28.06.2017 г. от В. А. В., с която се иска изменение на определение № 133 от 20.06.2017 г. на ВКС, I-во г.о. по гр. д. № 3964/2016 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, като се намали адвокатското възнаграждение, което е осъдена да заплати на насрещната страна, от 2 000 лв. на 642,89 лв. Изложени са доводи, че в цитираното определение погрешно е определена, на база на заплатената държавна такса, стабилизираната цена на иска за собственост, което е довело и до неправилно изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение. Ответната страна В. В. К., в качеството си на [фирма], с писмено становище, оспорва молбата като неоснователна. Съставът на ВКС, I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира постъпилата молба за недопустима поради следните съображения: С определение № 106 от 24.02.2017 г. на ВКС, I-во г.о. по гр. д. № 3964/2016 г., не е допуснато до касационно обжалване решение от 11.05.2016 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 10015/2015 г., в частта по иска по чл.108 ЗС, а в частта по исковете по чл.59 и чл.86 ЗЗД, касационната жалба на ищцата В. А. В. срещу решението, е оставена без разглеждане заради цената им. С определение № 133 от 20.06.2017 г. на ВКС, I-во г.о. по гр. д. № 3964/2016 г. по реда на чл.248 ГПК по молба на жалбоподателката, основана на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съставът на ВКС е изменил постановеното определение № 106 от 24.02.2017 г., в частта за разноските, като е намалил разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение в касационното производство от 2 730 на 2 000 лв., при приета като стабилизирана цена на иска за собственост от 43 626 лв. и отчетен минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 379 лв. Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следните съображения: По подадено от молителката искане за изменение на определението по чл.288 ГПК касационната инстанция се е произнесла с определение от 20.06.2017 г., като е уважила същото частично и е изменила постановеното определение от 24.02.2017 г. в частта му за разноските. С повторно подадена молба от 28.06.2017 г. е направено искане за изменение на определението от 20.06.2017 г. по чл.248 ГПК, което е влязло в сила. Недопустимо е повторно произнасяне по искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските /в цитирания смисъл е определение № 3 от 07.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6344 от 2014 г. на ВКС, първо г. о./. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на I – во г.о.,