Определение № 364 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. Х. срещу определение № 1311 от 21.01.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 505 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 205244 от 29.08.2019 г. по гр.д. № 15948 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 167 състав, за връщане на исковата молба на частния жалбоподател. Н. Х. твърди, че определението е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Желае да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено заедно с първоинстанционното разпореждане и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.

Министерството на вътрешните работи счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, като оспорва частната жалба и по същество.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, намира следното:

Н. Х. е изложил в исковата молба, че е бивш служител на МВР-Главна дирекция „Гранична полиция“ и е бил дисциплинарно уволнен въз основа на неизвестен до този момент източник, който го е оклеветил, че е извършил престъпления по служба. В хода на дисциплинарното производство са били представени две справки, изготвени в резултат на материали от експлоатирано специално разузнавателно средство. В справките се съдържа информация от специалното разузнавателно средство, която незаконосъобразно е използвана за целите на дисциплинарното производство. Против лицата, които са извършили това престъпление срещу ищеца, е било образувано наказателно дело, което обаче е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Затова ищецът е поискал на основание чл.124, ал.5 от ГПК да бъде установено по отношение на МВР престъпното обстоятелство. В писмена молба от 5.3.2019 г. Н. Х. е уточнил интереса от предявения иск, който се състои във възможността решението за установяване на престъпно обстоятелство да послужи за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е потвърдена заповедта за дисциплинарното му уволнение.

Софийският районен съд е върнал исковата молба, тъй като е приел, че липсва правен интерес от установяване на твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство. Такъв интерес е налице тогава, когато това обстоятелство е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено нещо/ решение № 16 от 6.02.2013 г.по гр. д. № 878/2012 г. на IV ГО на ВКС/. Според първоинстанционния съд твърдяното престъпно обстоятелство по никакъв начин не кореспондира на предвидените изчерпателно в чл.239 от АПК основания за отмяна на влезлите в сила решения.

Софийският градски съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба поради липса на правен интерес. Този съд е приел, че ищецът не твърди двете справки да са подправени документи по смисъла на чл.239, т.3 от АПК. Според съда при разбирането на понятието „подправен документ“ следва да се изхожда от посочените критерии в ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК. Твърденията за извършени други престъпления-неправомерно използване на информация, придобита чрез СРС, разгласяване на събрана информация и набеждаване в извършване на престъпления не попадат в приложното поле на чл.239, т.2 от АПК. Тоест, дори да се установи извършването на тези престъпления, това не може да обуслови отмяна на окончателното решение на Върховния административен съд, тъй като не се касае за неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда във връзка с решаването на делото.

Определението на Софийския градски съд е постановено без да са налице процесуални пречки и при наличието на всички процесуални предпоставки, поради което е допустимо. Това определение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване също не може да се допусне.

Поставените от касатора въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване, са следните:

1. Допустимо ли е в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК съдът да прави преценка дали решението по този иск може да послужи за отмяна на другото влязло в сила решение, обуславящо правния интерес, и вероятната основателност на отмяната, или такава преценка следва да се извърши от съда, сезиран с молбата за отмяна? Допустимо ли е при преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по чл.124, ал.5 от ГПК съдът да извършва преценка за ефекта от съдебното решение в производството по отмяна на влязло в сила решение?

2. Допустимо ли е съдът да възпрепятства доказване на престъпни обстоятелства и погасени с абсолютна давност престъпления, които са станали причина за оклеветяването и издаване на неверни клеветнически документи, уронващи престижа и авторитета на ищеца?

3. При наличието на изтекла давност на наказателното преследване за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство и на прекратено на това основание наказателно преследване, следва ли да се приеме, че е налице твърдяната от ищеца отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл.124, ал.5 от ГПК?

4. Допустимо ли е с иск по чл.124, ал.5 от ГПК да се доказват престъпления от незаконно използване на специални разузнавателни средства, какъв е редът за защита и установяване на тези престъпни обстоятелства в гражданския процес и допустим ли е искът по чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на тези престъпления, погасени по давност?

Така формулираните въпроси нямат отношение към мотивите на обжалваното определение. Въззивният съд не е преценявал вероятната основателност на бъдещата молба за отмяна, за да приеме, че искът за установяване на престъпно обстоятелство е недопустим/първи въпрос на касатора/. Съдът е взел предвид посочените в чл.124, ал.5 от ГПК предпоставки за допустимост на иска, които се обуславят от конкретно посочените от ищеца престъпни обстоятелства и от правния му интерес. В случая ищецът се е позовал на прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК с разпореждане от 10.11.2017 г. по н.ч.х.д. №9224 по описа за 2015 г. на СРС, НО, 16 състав. Престъпленията, производството по които е прекратено, са две: деяние по чл.148а от НК за разгласяване на данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи; деяние по чл.360 от НК за разгласяване на сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено по закон. Правният интерес е обоснован с възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение на Върховния административен съд. Видно е, че тези престъпни обстоятелства не попадат в хипотезата на т.2 на чл.239 от АПК, уреждаща случаите на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Не може да се приеме също, че е налице и хипотезата на т.3 на чл.239 от АПК, при която решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Кои престъпления установяват наличието на подправен документ, върху който е основано влязлото в сила решение, са посочени в мотивите на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК. Това са случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ или така наречената "материална подправка" - това е подправка на официален документ по чл. 308 НК, който визира съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл. 309 НК, предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ. В посоченото приложно поле се включва и установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за лъжливо документиране - т. е. за "интелектуална подправка", която е вторият вид престъпно съставяне на документ и може да бъде извършено само по отношение на свидетелстващите документи. Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311 НК, според текста на който длъжностното лице в кръга на службата си съставя официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. Текстът на чл. 312 НК визира лъжливо документиране в частен документ, съответно текста на чл. 313 НК предвижда лъжливо документиране в своя полза, а чл. 314 НК предвижда "посредствено лъжливо документиране". Съставите на чл.148а и чл.360 от НК не влизат в тези случаи, тъй като във фактическия им състав не се включва неистинност на разгласената информация. Тоест-установяването на тези престъпни обстоятелства не води до извода, че съставеният документ/носител на информация/ е с невярно съдържание. Следователно справките, въз основа на които е прието за законосъобразно дисциплинарното уволнение на ищеца, не могат да бъдат приети за подправени документи /документи с невярно съдържание/ дори да се установи, че са изготвени в резултат на престъпления по чл.148а и 360 от НК. Ето защо няма връзка между престъпните обстоятелства, които ищецът желае да установи и по които наказателното производство е било прекратено и основанията за отмяна на решението, обуславящи правния му интерес/трети въпрос на касатора/. В този смисъл са мотивите на въззивния съд, с които е потвърдено връщането на исковата молба поради липса на правен интерес. Защитата на ищеца срещу оклеветяване и незаконно използване на специални разузнавателни средства може да се осъществи по друг ред чрез претенции за обезщетение за причинените му вреди, но не обуславя правния му интерес от иск по чл.124, ал.5 от ГПК/втори и четвърти въпрос/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение