Решение № 7987 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2026 г.
ВАСШесто отделение14.07.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5223/09.02.2026 г. по адм. дело № 8628/2025 г. на Административен съд София – град. ОСЪЖДА „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, гр. София ЕИК 130344823 да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 105,00 (сто и пет) евро, разноски по делото за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, гр. София против решение № 5223/09.02.2026 г. по адм. дело № 8628/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неизвършване на цялостен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, чрез юрисконсулт П. Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 5223/09.02.2026 г. по адм. дело № 8628/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, гр. София срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-1261/29.07.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № РД-25-1021/10.06.2025г. директорът на РЗОК - Бургас е възложил проверка на лечебно заведение „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, филиал Поморие във връзка с постъпила жалба вх. № 02/35-03-32/10.06.2025г. за неправомерно поискана и получена сума от ЗОЛ по две ИЗ за заплащане на договорената и извършена болнична помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, за които между лечебното заведение и НЗОК е сключен договор, съгласно Наредба № 9/10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Проверката е реализирана от екип на РЗОК-Бургас, който е установил нарушенията във връзка с получения сигнал за получаване на суми във връзка с дейности, заплащани от НЗОК. Според касатора получените суми са били за обработка на документите на ЗОЛ и целта е била неговото настаняване в оня от филиалите на лечебното заведение, в който използваните ресурси при плановото лечение биха били най-подходящи за наличните заболявания и здравословни проблеми. Нарушението е квалифицирано от административния орган по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т.7 от ЗЗО и чл. 33, т.4 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД), във връзка с чл. чл.374, ал.1, т.1 буква „б“ от НРД. Директорът на РЗОК-Бургас е възприел изложените факти и прилагайки материалноправните норми, съдържащи се в посочените разпоредби е издал заповед за налагане на санкции № РД-25-1261/29.07.2025 г., с която е определил на лечебното заведение две финансови неустойки от по 250 лева всяка за двата случая, на основание чл.455, ал.3 от НРД. Съгласно чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. С разпоредбата на чл. 30 от НРД за МД 2023-2025 г. е предвидено, че изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Кодекса на професионалната етика, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, подзаконови нормативни актове и НРД. Събирането на такса от пациенти на лечебното заведение за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки нарушава обезпечаването на осигурените лица с медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги от НЗОК. По този начин не се изпълняват изискванията, заложени в НРД, изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, както и да извършват качествено и пълно документиране на оказаната от тях медицинска помощ, съгласно условията на НРД. Установените нарушения засягат здравноосигурителните права на пациентите, които са част от законовите гаранции за зашита на здравето на гражданите. Събиране на спорната такса е реализирано въз основа на заповед № РД-09-75/30.04.2025г. на изпълнителния директор на дружеството. С нея се заплаща преглед и консултация, които са задължителна предпоставка за прием в лечебното заведение, наложена от необходимостта да бъде преценено състоянието на пациента и неговите особености, преди предприемане на съответното лечение. Според заповедта, с която е наредено заплащането на таксата, тя следва да се събира при хоспитализация на пациенти на място във филиалите на дружеството и е свързана с консултиране при хоспитализация на пациентите относно ефективното осъществяване на диагностично-лечебния процес, по-конкретно относно наличието на абсолютни и относителни противопоказания за настаняване на пациенти в конкретен филиал на заведението с оглед съвместимостта на природния ресурс и заболяването на пациента. Това е последваща консултация, осъществявана от служители на жалбоподателя, след като пациентът вече е бил насочен към даден филиал с направление от специалист. Съгласно чл. 5, т. 9 ЗЗО задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на наличие на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и процесната такса е събрана неправомерно от пациентите, въз основа на чиито сигнали е извършена проверката в лечебното заведение. Не е налице нормативно основание за допускане на плащането, изисквано от ЗОЛ съобразно вътрешна заповед на дружеството – жалбоподател. Обработката на документи е наложителна за извършване на последващата, същинска медицинска дейност от лечебното заведение следователно тя е част от КП, закупена от НЗОК. Така, съгласно чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД, заплатеното от НЗОК включва медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"); необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация. Допустимо доплащане е въведено единствено с чл.24а от Наредбата за осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ, съгласно който по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи:1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., на основание чл.455, ал.3 от НРД. В случая административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че размерът на санкцията е мотивиран от административния орган и е в рамките на нормативноустановените параметри. Съдът законосъобразно е приел, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл.146 АПК, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ съдът определя в размер на 105,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
20- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 24
- чл. 374, ал. 1, т. 1
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 5, т. 9 ЗЗО
- чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО
- чл. 30 НРД
- чл. 33, т. 4 НРД
- чл. 455, ал. 3 НРД
- чл. 13, ал. 2, т. 2
- чл. 221, ал. 2
- чл. 33, т. 4
- чл. 358, ал. 1, т. 1
- чл. 37, ал. 1
- чл. 55, ал. 2, т. 2