Определение № 11955 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. В. от [населено място], обл. Пазарджик, срещу Определение №2206/07.06.2024 г., постановено по адм.дело № 614/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, иска се отмяна му, както и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, чрез старши юрисконсулт Д. Джонев, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Д. В. В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, с която на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП е отказана поисканата със заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-РА-С/257/29.03.2024 г. месечна социална помощ за допълване на доходите. За да прекрати производството Административен съд – Пазарджик е формирал решаващ извод за недопустимост на обжалването, поради неизчерпване на задължителния административен контрол, въведен с императивната правна разпоредба на чл. 13, ал. 5 ЗСП. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. От съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран Административен съд – Пазарджик, е видно, че жалбоподателят е очертал спорния предмет в границите на чл. 97, ал. 5, във вр. с чл. 97, ал. 1 АПК. Изложени са доводи, че В. е обжалвал Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември пред горестоящия административен орган – Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик и жалбата му е заведена в деловодството на административния орган с вх. № 1307-94Д-00-0656/08.05.2024 г. В административната преписка представена пред първоинстанционния съд Основното оплакване е, че в законоустановения двуседмичен срок от получаване на преписката, компетентният да се произнесе по жалбата орган не го е сторил, поради което В. е депозирал жалба пред Административен съд – Пазарджик, позовавайки се на чл. 97, ал. 5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. С оглед релевираните в жалбата пред първоинстанционния съд оплаквания, съдът е следвало да субсумира изложените факти и искания под хипотезата на чл. 97, ал. 1 и ал. 5 АПК, да извърши преценка, дали е било налице непроизнасяне на компетентния да разгледа жалбата орган в срок или не и в зависимост от това да установи, дали оспорването на Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември пред съд е допустимо. В допълнение следва да се посочи, че с отговора към частната жалба от ответника е представено писмо изх. № 13-94С-00-1419/05.06.2024 г., издадено от директора на РДСП – Пазарджик, с което на основание чл. 87, ал.3, предл. първо от АПК жалбата, подадена от Д. В. В., чрез приносител С. М. Г., е върната. Горното обстоятелство следва да бъде съобразено при новото произнасяне от първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното, като е дал неправилна правна квалификация на искането, с което е сезиран, и е оставил жалбата без разглеждане поради липса на годен за обжалване административен акт, Административен съд - Пазарджик е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на съда за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,