Определение № 11519 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2023 г.

ВАСПърво отделение23.11.2023 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 9052/19.10.2023 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 7556/2023 г. и вместо него постановява: СПИРА изпълнението на ревизионен акт № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената му част относно установения резултат по ЗДДС за м.03.2022 г. до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл.157, ал. 4 ДОПК. Образувано е по частна жалба на Я. Янчев, от гр. София, чрез адвокат И. Симеонов против определение № 9052/19.10.2023 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 7556/2023 г., с което е отхвърлено искането му за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената му част относно установения резултат по ЗДДС за м.03.2022 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, по подробни съображения, че жалбоподателят в изпълнение на доказателствената си тежест е установил всички предпоставки по чл. 157, ал. 2 от ДОПК. Оспорва изводите на съда за приложение на чл. 213, ал.1, т. 2 ДОПК, като твърди следното: по делото не са налице каквито и да било доказателства, че недвижимият имот, послужил за обезпечение на задълженията по ревизионния акт, е основно жилище; в производството по чл. 157 ДОПК съдът дължи преценка единствено на основанията, посочени в чл. 153, ал. 3-5 ДОПК и не следва да съобразява условията за изпълнение върху предмета на обезпечението, предвидени в изпълнителния процес по ДОПК. В тази връзка сочи нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е дал указания на молителя да ангажира доказателства, във връзка с преценката за наличие на фактическия състав по чл. 213 ДОПК. Искането е за отмяна на определението и да се постанови спиране изпълнението на оспорения ревизионен акт. С молба - допълнение към частната жалба от 16.11.2023 г. от Я. Янчев, чрез адв. И. Симеонов е представен препис от постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230022-022-0077806/26.10.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – София за наложена възбрана върху Ѕ идеална част от офис, КИД 68134.1002.57.1.20, самостоятелен обект в сграда, находящ се в град София, [адрес], обект 1 с данъчна оценка 139 587.65 лева. В тази връзка частният жалбоподател излага допълнителни съображения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното определение и сочи, че с налагането на възбрана върху втори недвижим имот отпада необходимостта от преценка на предпоставките по чл. 213, ал. 1, т. 3 ДОПК Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 157, ал. 4 ДОПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд, София град е отхвърлил искането на Я. Янчев, от гр. София, чрез адвокат И. Симеонов за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената му част относно установения резултат по ЗДДС за м.03.2022 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането за спиране е допустимо, но неоснователно, поради липса на основанията по чл. 157, ал. 3 ДОПК. От фактическа страна съдът е установил, че с ревизионния акт в оспорената му част са установени задължения в размер на 61 119.68 лева за ревизирани периоди от 23.03.2022 до 30.04.2022 г. и лихви размер на 6 564.12 лева. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230022-023-0000975/12.04.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София е наложена възбрана върху недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ ателие, със застроена площ от 145.99 кв.м. за обезпечаване на публичните вземания по ревизионния акт в общ размер на 67 101.68 лева, от които главница в размер на 61 119.68 лева и лихви в размер на 5 982.00 лева към 23.03.2023 г. В представеното по делото писмо от 11.10.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София е посочено, че при извършена служебна проверка е установено, че предложеният в обезпечение недвижим имот е основно жилище на длъжника, а съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника с изключение на единственото жилище. От удостоверение за данъчна оценка, съдът е установил, че данъчната оценка на 1/2 ид. част от имота е в размер на 76 210.70 лева, която надхвърля размера на задълженията по ревизионния акт към момента на издаването му. Независимо от това, съдът е приел, че не са налице условията на чл. 157, ал. 3 ДОПК за спиране изпълнението на ревизионния акт, тъй като според становището на публичния изпълнител имотът, върху който е наложена възбраната е единствено жилище на ревизираното лице. В тази връзка е посочил, че в чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК е предвидена забрана принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо единственото жилище на длъжника. Ако жилищната площ е по-голяма от 30 кв.м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е поделяемо. Съдът е констатирал, че по делото не са представени доказателства за реална поделяемост на предложеното в обезпечение единствено жилище на жалбоподателя, както и такива за броя на членовете на семейството му, което препятства преценката на условията по чл. 213, ал.1, т.2 ДОПК. От друга страна е посочил, че дори и да се приеме, че жилището е поделяемо, при посочените по-горе условия, то това намалява стойността на имота, върху който са наложени обезпечителните мерки. С тези мотиви съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Определението е неправилно постановено. Условията и редът за спиране изпълнението на ревизионния акт от съда са уредени в чл. 157 от ДОПК. Нормата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК предвижда, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК въвежда като условие за спиране на изпълнението на ревизионния акт към искането да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 157, ал. 3 ДОПК. Към искането е представено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 12.04.2023 г., вписано в имотния регистър на 18.04.2023 г. за наложена възбрана върху недвижим имот - 1/2 идеална част от ателие № 17, находящо се във вход А на сграда с адрес в град София, район Триадица, ж.к. Гоце Делчев, бл. 51Е, разположено на 1 надпартерен етаж, със застроена площ от 145.99 кв.м за обезпечаване на публични вземания предмет на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт в общ размер на 67 101.68 лева. Данъчната оценка на 1/2 ид. част от имота е в размер на 76 210.70 лева. От публичния изпълнител в писмото от 11.10.2023 г. е посочено, че действието на наложената обезпечителна мярка е продължено с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.05.2023 г., вписано в имотния регистър на 16.05.2023 г. Съгласно чл. 153, ал. 3 във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК обезпечението следва да покрива главницата и лихвите към датата на подаване на искането на спиране. В случая молбата за спиране е подадена на 05.10.2023 г., поради което лихвите за забава върху установените задължения по акта от 61 119.68 лева са общо 10 101.14 лева, считано от 15.04.2022 г. Лихвите в представената от жалбоподателя справка за задълженията по данъчно-осигурителната му сметка са изчислени към 03.10.2023 г. в размер на 10 056.45 лева. Общият размер на задълженията по ревизионния акт, предмет на оспорване пред съда и лихвите към датата на подаване на искането 05.10.2023 г., е 71 220.82 лева и се покрива изцяло от наложеното обезпечение в размер на 76 210.70 лева. Неправилно съдът се е позовал на становището на публичния изпълнител от 11.10.2023 г. и на условията на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 198, ал.3 ДОПК запорът и възбраната не могат да се налагат върху имущества по чл. 213 ДОПК. Тази норма изключва от имуществото, подлежащо на принудително изпълнение, единственото жилище на длъжника. Неправилно съдът е приел, че основно жилище е идентично с единствено жилище по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК. Легалната дефиниция на „основно жилище“ в § 1 т. 2 от ЗМДТ. Нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК определя като несеквестируемо единственото жилище на длъжника. Основателни са оплакванията в частната жалба, че по делото не са налице никакви данни и доказателства, че имотът, върху който е наложена възбраната с постановлението от 12.04.2023 г. е единствено жилище на ревизираното лице – длъжник. Основателни са и оплакванията в жалбата, че при направено искане с правно основание чл. 157, ал. 2 ДОПК, съдът има задължението да провери изпълнени ли са изискванията по чл. 153, ал. 3 – 5 ДОПК т.е. налице ли е обезпечение или предложение за обезпечение, което да покрива размера на задълженията, предмет на оспорения ревизионен акт – главница и лихви към датата на искането за спиране. В случаите на направено обезпечение, изискванията за налагане на обезпечителните мерки по чл. 198 ДОПК, включително и тези по чл. 213 ДОПК, са проверени от публичния изпълнител при издаването на постановлението за налагането им, а изискванията за осребряване на имуществото в производството по принудително изпълнение по реда на ДОПК, не са предвидени като основания за спиране изпълнението на ревизионния акт в производството по чл. 157 ДОПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение за отхвърляне на искането за спиране изпълнението на акта, е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3 ДОПК. Отделно от горното, с допълнението към частната жалба от 16.11.2023 г. пред настоящата инстанция е представено постановление изх. № С230022-022-0077806/26.10.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – София, вписано в имотния регистър на 31.10.2023 г. за налагане на възбрана върху още един недвижим имот - 1/2 идеална част от офис, КИД 68134.1002.57.1.20, самостоятелен обект в сграда, находящ се в град София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 137, ет. 2, обект 1 с данъчна оценка 139 587.65 лева. Така представеното обезпечение изцяло покрива задълженията по оспорения ревизионен акт - главница и лихви към 05.10.2023 г. в общ размер на 71 220.82 лева. По изложените съображения определението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

13