Определение № 412 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2237/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място] срещу определение № 486 от 09.08.2024 г. по ч. т. д. № 273/2024 г. на Варненски апелативен съд, I състав, с което е потвърдено определение № 1119 от 22.03.2024 г. по в. т. д. № 138/2024 г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото определение е върната въззивна жалба вх. № 51200/07.07.2023 г., подадена от „Юробанк България“ АД срещу решение № 2103 от 12.06.2023 г. по гр. д. № 15505/2022 г. на Варненски районен съд, и е прекратено въззивното производство в частта по посочената въззивна жалба. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение на Варненски апелативен съд е неправилно. Частният жалбоподател твърди, че на 31.05.2023 г. е сключен договор по чл. 15 ТЗ, с който е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба П. Файненс С.А., клон България“ КЧТ от принципала „БНП Париба П. Файненс“ С.А., със седалище във Франция, на приобретателя „Юробанк България“ АД, като прехвърлянето е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидите на отчуждителя и правоприемника, и на 04.12.2023 г. клонът на чуждестранния търговец е заличен в ТРРЮЛНЦ. Сочи, че с обжалваното решение № 2103 от 12.06.2023 г. по гр. д. № 15505/2022 г. на Варненски районен съд е уважен предявеният от А. Д. С. срещу „БНП Париба П. Файненс“ С.А. чрез неговия клон „БНП Париба П. Файненс С.А., клон България“ КЧТ иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По подробно изложени съображения частният касатор счита за очевидно неправилен и в разрез с Регламент № 575/2013 г. и Директива 2013/36/ЕС извода на апелативния съд за неприложимост в случая на процесуалното правило на чл. 227 ГПК. Излага доводи, че понастоящем единствено приобретателят на търговското предприятие на заличения клон на чуждестранния търговец има интерес и възможност да участва в производството по делото. Частният жалбоподател мотивира становище, че с отказа на съда „Юробанк България“ АД да бъде конституирано в производството по делото на основание чл. 227 ГПК в нарушение на чл. 17, § 1 и чл. 47, § 1 и 2 ХОПЕС и практиката на СЕС – решение от 21.05.2019 г. по дело С-235/17 банката със седалище в България е лишена от възможността да защити по съдебен ред придобитите от нея на основание договора по чл. 15 ТЗ имуществени права. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Частният жалбоподател излага доводи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд. Във връзка с въведените основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК формулира два процесуални въпроса. Твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответникът по частната касационна жалба А. Д. С. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд, респ. – че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е недопустима. За да върне подадената от „Юробанк България“ АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което „БНП Париба П. Файненс“, С.А., със седалище във Франция чрез „БНП Париба П. Файненс С.А., клон България“ КЧТ е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на А. Д. С. сумата от 5982, 62 лв., платена без основание за погасяване на задълженията му по договор за потребителски паричен кредит № PLUS –[ЕИК]/16.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, Варненски окръжен съд е приел, че „Юробанк България“ АД не е процесуално легитимирано да обжалва решението, тъй като не е участвало в производството пред първоинстанционния съд. Посочил е, че сключеният в хода на производството договор по чл. 15 ТЗ за прехвърляне на търговското предприятие на клона на чуждестранния търговец на „Юробанк България“ АД не води до промяна на страните по делото, доколкото клонът не е правосубектен, като прехвърлителят „БНП Париба П. Файненс“ С.А. запазва положението си на главна страна. Съдът е изразил разбиране, че правоприемството при прехвърляне на търговско предприятие е частно, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл. 227 ГПК. Наред с това, е посочил, че в дадения му срок жалбоподателят „Юробанк България“ АД не е ангажирал доказателства, че осъществява процесуално представителство на легитимираната в производството страна „БНП Париба П. Файненс“ С.А., поради което е налице и основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжния съд, като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован със съображения, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството и уредения съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция, включително тези, с които се прекратява въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. С оглед задължителните указания на тълкувателното решение обжалваното определение, с което Варненски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу преграждащото определение на Варненски окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване и частната касационна жалба се явява процесуално недопустима. Поради това частната касационна жалба, основание за образуване на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед резултата по делото и направеното искане на основание чл. 38 ЗА на адвокат З. С. Й., процесуален пълномощник на ответника по частната касационна жалба А. Д. С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 евро /с левова равностойност 195, 58 лв./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение