Определение № 1230 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с §2 ДР ДОПК. Образувано е по искане от „Триера“ ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, за изменение на Решение № 13515 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. Дело № 6876/2024г. в частта му за разноските. Искателят поддържа, че неоснователно не е присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер съобразно приложения списък с разноски. Поради това намира, че в тази му част горепосоченият съдебен акт следва да бъде изменен като в полза на дружеството се присъди претендираната сума от 3000 лв. Ответникът по искането – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността му с депозирано на 10.02.2025г. писмено становище. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за изменение на решението в частта му за разноските е подадено от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес и в рамките на преклузивния срок по 248, ал.1 ГПК с оглед на което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да редуцира размерът на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение настоящият състав е взел предвид изричното възражение на насрещната страна за неговата прекомерност, както и неприложимостта на критериите по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредба №1/ по следните съображения: Съгласно решението на СЕС по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 "налице е нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка налага или благоприятства сключването на споразумения, противоречащи на член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения, или лишава собствената си правна уредба от характера ѝ на държавни мерки, като предоставя на частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от икономически интерес. Това не е така в случаите, когато тарифите се определят при спазване на установени със закон критерии от обществен интерес и публичните органи не делегират правомощията си за одобряване или определяне на тарифите на частни икономически оператори. СЕС уточнява, че в случая, разглежданата в главните производства правно уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес." Именно този извод се налага и от сравнителния анализ на разпоредбите на Наредба № 1 и приетите с постановления на МС Наредба за заплащане на правната помощ /НЗПП/ и Тарифа за нотариалните такси към ЗННД /Тарифата/. Съпоставката на съдържащите се в тях норми, определящи възнаграждения за идентична по своето естество, количество и обществена значимост правна дейност сочи, че предвидените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения многократно надвишават максималните стойности по НЗПП и по Тарифата. Така чл. 6, т. 8, б. „а“ от Наредба №1 предвижда, че минималното адвокатското възнаграждение за съставяне на: писмен договор, нотариални актове за собственост, продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция и сервитути, както и за извършване и съставяне на акт по обстоятелствена проверка на база цената на съответния договор или акт при интерес до 1000 лв. възлиза на 250 лв. За същата правна дейност, според т. 20, б.“а“ във вр. с т. 8 от Тарифата, при осъществяване от нотариусите на други действия по смисъла на чл. 85, ал.1, т.2 ЗННД, максималното възнаграждение за нотариус е 43,50 лв. Тази петкратна разлика между възнагражденията за една и съща правна дейност е още по – осезаема при следващите нива на материалния интерес по съответния договор или акт, предвидени в Наредба № 1 и в Тарифата, като в хипотезите, в които той примерно възлиза на 1 000 100лв., минималното адвокатско възнаграждение е 11 300,50 лв., а максималното нотариалното възнаграждение по Тарифата е 2030,60лв. Аналогично, за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби Наредба № 1 предвижда минимално адвокатско възнаграждение от 200 лв., а Тарифата предвижда максимално нотариално възнаграждение в десет пъти по- малък размер от 20 лв. Същевременно, чл. 24 НЗПП сочи, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по административни дела с материален интерес е от 100 до 360 лв., а съгласно чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 500 000 лв. е 8650 лв. плюс 4 % за сумата над 100 000 лв. Горното изброяване далеч не е изчерпателно, но дори и тази кратка съпоставка между нормите на трите цитирани акта, уреждащи възнагражденията на адвокатите и нотариусите за идентична правна дейност, извършвана съответно на основание ЗА, ЗПП или ЗННД, безусловно води до извод, че е налице значително / до 10 пъти/ стойностно разминаване между предвидените за заплащането й суми. Обяснение за това несъответствие може да се търси в липсата на актуализация на таксите по Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, чието последно изменение е от 2009г. Действащата редакция на Наредбата за заплащане на правната помощ е след измененията й от 2021г., но определените нови размери на възнагражденията отново са значително по- ниски от предвидените в Наредба № 1. В този аспект следва да се посочи, че при издаването на нормативни административни актове Административнопроцесуалния кодекс задължава административните органи да съблюдават основните принципи на административния процес, сред които са принципът на съразмерност по чл. 6 и принципът на равенство по чл. 8, ал.2 АПК. Последният налага сходните случаи да се третират еднакво и при еднакви условия в пределите на оперативната самостоятелност. В частност именно тези принципи на административния процес обуславят необходимостта de lege ferenda компетентните административни органи при приемането на подзаконови нормативни актове да уточнят и наложат единни критерии спрямо размерите на възнагражденията, дължими за идентична правна дейност, независимо от това дали тази дейност се упражнява от адвоката въз основа на договор с клиента или се предоставя се от него като правна помощ, или пък се извършва от нотариус под формата на други действия по смисъла на чл. 85, ал.1, т.2 ЗННД. Определящо е, че съответната идентична правна дейност е с еднаква степен на обществена значимост, извършва се все от правоспособни юристи, които оказват правно съдействие и защита на правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, положили са клетва и са вписани съответно в регистъра на адвокатската колегия или на нотариалната камара. Тук следва да се съобрази още, че с решението по дело С- 438/22 СЕС припомни, че "вече е постановено, че когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, действа — без каквато и да било последваща санкция на държавен орган, и при липса на разпоредби, които биха могли да гарантират, че той действа като носител на публична власт — като сдружение на предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС. С това свое разяснение СЕС всъщност отрече разбирането на ВАС, застъпено в Определение № 10111 от 01.10.2015 г. по адм. д. № 7125/2015 г., 5 чл. с-в, според което Наредба № 1 притежава белезите на подзаконов нормативен акт. Със същото решение, СЕС разясни, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При това тълкуване на СЕС настоящият състав намира, че критериите по Наредба № 1 при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение са ирелевантни, а тежестта за разноски за адвокатско възнаграждение следва да се поема от съответната страна въз основа на конкретна преценка на фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на упълномощения адвокат. Именно въз основа на тази преценка е присъдено възнаграждение в размер на 1500 лв., а не за претендираната сума от 3000 лв. Гореизложеното налага извода, че предявеното искане за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 ГПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение