Определение № 2771 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Д. от [населено място] срещу определение № 607 от 06.03.2023г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 523/2023г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 655 от 27.09.2022г. по гр.д. № 288/2022г. на Пернишки окръжен съд. С последното е потвърден отказ на районния съд да допълни изпълнителен лист, издаден на жалбоподателката, с включване на нови суми в него. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Твърди се, че са извършени прихващания на суми между съделителите, но е издаден изпълнителен лист само на едната от страните, а искането на другата страна съдът отхвърля с мотив, че сумите вече са прихванати. По този начин жалбоподателката счита, че е лишена от възможността да получи присъдените в нейна полза суми. Ответникът по частната жалба К. Н. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Производството пред Пернишки районен съд по гр.д. № 9293/2015г. е по извършване на съдебна делба и на съделителката С. Д. издаден изпълнителен лист за поставения в неин дял недвижим имот. Тя е поискала допълване на изпълнителния лист по влязлото в сила решение чрез добавяне на три суми, представляващи уважени претенции по сметки. С разпореждане от 03.09.2021г. Пернишки районен съд е отхвърлил молбата. Пернишки окръжен съд с определение № 655 от 27.09.2022г. по в.гр.д. № 288/2022г. е потвърдил разпореждането. Посочено е в определението, че не подлежи на обжалване. Подадена е от С. Д. частна жалба срещу този акт, която със сега обжалваното определение № 607 от 06.03.2023г. по ч.гр.д. № 523/2023г. Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане. Съдът е приел частната жалба за недопустима като се е мотивирал с двуинстанционното разглеждане на молбите за издаване на изпълнителен лист. Позовал се е и на разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че постановеният от Софийски апелативен съд акт е недопустим като постановен при липса на функционална компетентност. Вярно е, че определенията на въззивната инстанция, постановени по частни жалби срещу определения по чл. 407 ГПК (за издаване на изпълнителен лист) не подлежат обжалване, т.е. че производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно, както изрично е прието в Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГТК. Ето защо изводът за необжалваемост на акта на въззивния съд пред касационната инстанция е правилен по същество. Софийски апелативен съд обаче не е функционално компетентен да извършва преценка на допустимостта на касационното обжалване. Компетентността за това принадлежи на Върховния касационен съд, на когото е възложено разглеждането на частни касационни жалби - чл. 274, ал.3 ГПК. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСГТК. Поради това постановеното от апелативния съд определение следва да бъде обезсилено като постановено от некомпетентен съд. Тъй като извършената от настоящата инстанция проверка на допустимостта на касационно обжалване води до извод, че такова е недопустимо, то частната касационна жалба вх. № 5665 от 02.11.2022г. на С. А. Д. против определението от 27.09.2022г. на Пернишки окръжен съд следва да се остави без разглеждане с настоящия акт. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.