Определение № 184 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2054/2013 г.

Постъпила е молба от адв.Д. Е., в качеството й на пълномощник на [фирма] – [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №110 от 12.02.2014г. по т.д.2054/13г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Молбата е неоснователна. С определение №110 от 12.02.2014г. по т.д.2054/13г., на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, инициирано от О. – [населено място] не е допуснато касационно обжалване на решение от 12.12.2012г. по т.д. №361/12г. на Варненски апелативен съд. Противната страна по спора – настоящ молител е подала отговор на касационната жалба на 11.03.2013г.,като е била представлявана от юрисконсулт Д. К. поискал разноски обозначени като съдебно –деловодни и адвокатско възнаграждение,чийто размер не е уточнил. Представил е пълномощно по чл.26,ал.2 ТЗ, но не е посочил нито сумата уговорена за процесуалното представителство, нито е ангажирал доказателства относно заплащането й. С разпореждане №122/28.03.2013г. на председател на І т.о., делото е върнато на ВАпС за отстраняване нередовности по касационната жалба. След връщането му на ВКС на 07.01.2014г. е постъпила молба от адв. Д. Е., с която същата е представила адвокатско пълномощно и е посочила, че всички съобщения до търговеца следва да бъдат изпращани на нейния адрес.Приложила е договор за правна защита сключен между ответника по касация и нея, с който е било договорено заплащането за процесуално представителство на сумата 36000лв., платени по банков път и е представена фактура за заплащането им, както и списък по чл.80 ГПК, включващ единствено заплатеното на Е. възнаграждение.При тези фактически данни, въпреки постановения правен резултат, съставляващ предпоставка за уважаване на направеното искане по чл.78, ал.3 ГПК се налага извод за неговата неоснователност.Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноски се заплащат за един адвокат. След като в случая страната е упражнила процесуалното си право да поиска възмездяване на направените разноски за един адвокат,който я е представлявал и е осъществил всичките процесуални действия по защитата й, то за упълномощения впоследствие втори адвокат по делото, съобразно тази норма разноски не могат вече да бъдат търсени. Дотолкова, доколкото страната не е оттеглила пълномощията си спрямо Д. К., подал отговора на касационната жалба и осъществил процесуално действие по защита на търговеца в касационното производство, то разноски му се дължат съразмерно на възнаграждението, което е получил за тази работа, но не се присъждат тъй като не са доказани –арг. т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г. Поради това, направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение