Определение № 8435 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.2 във връзка с чл.254 от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Х. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Христов, срещу определение №3127 от 17.07.2026 г. постановено по адм.д.№889 по описа на административен съд гр.Хасково за 2026 г. С атакуваното определение е отхвърлено искането на частния жалбоподател за прекратяване на незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се във фактическо принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ – Любимец. Неправилно и необосновано, според твърденията в частната жалба АС гр.Хасково е приел, че подаденото искане е неоснователно. От мотивите на определението не става ясно кои са конкрените фактически основания наложили спешно принудително преместване на Х. А. М. от един СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР в друг. Липсват данни за промяна в обстоятелствата, които да обосновават смяна на мястото на принудителното настаняване. Не е достатъчно само позоваване на докладна записка № 5364р-16174 от 06.07.2026 г., както е направил първоинстанционния съд. Решаващият състав не е извършил преценка и не е изяснил каква е била необходимостта наложила преместването на лицето от едно място на друго, както е регламентирано в разпоредбата на чл.17 от Наредба №Iз-1201 от 01.06.2010 г. С искането до АС гр.Хасково е представена нотариално заверена декларация за осигурен адрес и издръжка по чл.72 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, което потвърждава още веднъж наличието на гарант и осигурен адрес и жилище. Това са предпоставки за промяна на принудителното настаняване в друга подходяща обезпечителна мярка по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ. Въз основа на тези аргументи се иска отмяна на постановеното определение, като вместо него се постанови акт по същество, с който да се разпореди на органите на СДВНЧ – Дирекция „Миграция“ – МВР да прекратят незабавно действията по преместването и принудителното настаняване на Х. А. М. от СДВНЧ Бусманци в СДВНЧ – Любимец, както и лицето да бъде освободено. Ответната страна, надлежно уведомена за подадената частна жалба не изразява становище в законовия срок. Върховен административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице неблагоприятно засегнато от съдебния акт, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС гр.Хасково е образувано по повод подадено искане от Х. А. М., гражданин на Сирия по реда на чл.250 и сл. от АПК за прекратяване на „незаконосъобразни действия на административен орган, изразяващи се във фактическо принудително настаняване в СДВНЧ-Любимец“. Със заповед №5392ПАМ-246/27.04.2026 г. издадена от Началник отдел Миграция СДВР на чужденеца, на основание чл.44, ал.1 и чл.41, т.4 ЗЧРБ е наложена ПАМ – „връщане до страната на произход“. По реда на чл.60, ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта и въз основа на това е предприето преместването от СДВНЧ Бусманци в СДВНЧ – Любимец. Въз основа на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесното действие – настаняване на чужденеца в СДВНЧ-Любимец е извършено в изпълнение на административен акт. Тъй като действието е извършено въз основа на регламентиран от закона акт не е налице кумулативно предвидена предпоставка на чл.250 АПК. По тези съображения искането е отхвърлено. Определението е правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Разпоредбата предоставя защита срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове. Съгласно ЗПАМ №5392ПАМ-247/27.04.2026 г. издадена от Началник отдел Миграция СДВР на чужденеца на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ е разпоредено „Връщане до страната на произход“ – Сирия, по отношение на Х. А. М.. В изпълнение на тази заповед е издадена заповед № 5392ПАМ-247/27.04.2026 г. на основание чл.44, ал.6,8 и 10 ЗЧРБ е организирано преместването на чужденеца от СДВНЧ Бусманци в СДВНЧ – Любимец и то е осъществено на 07.07.2026 г. Всички действия предприети от органите по приходите са въз основа на административни актове. Не се установяват при това положение неоснователни действия на администрацията по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК, тъй като те са предприети във връзка с изпълнението на цитираните по-горе заповеди. Преценката дали разпоредените с ПАМ действия са законосъобразни не е предмет на производството по чл. 250 АПК. Поради това и всички изложени аргументи в частна жалба относно това дали е било необходимо да се извършва преместване, обстоятелството, че има гарант в гр.София и адрес, на който да пребивава чужденеца са неотносими към настоящия спор. Неоснователни са и исканията за събиране на доказателства в настоящото производство, тъй като не се установяват неоснователни действия на административен орган, срещу които да се търси защита и да е необходимо събирането на доказателства. В хода на производството не се установяват неоснователни действия на администрацията извън произтичащите от заповедта за налагане на ПАМ, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, четвърто отделение