Определение № 112 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 964/2022 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на М. А. Т. чрез адвокат В. И. от АК-Пловдив срещу определение № 247/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 423/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която се оставя без разглеждане частната ѝ жалба против изпращането на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 551/2020 г., насочването на изпълнението срещу несеквестируемо имущество и искане за спиране на изпълнителното дело В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се иска да бъде отменено и да се уважи жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение на апелативния съд се приема, че решението на окръжния съд, с което се оставя без уважение жалбата на М. А. Т. срещу действия на частния съдебен изпълнител и искането за спиране на изп.дело № 551/2020 г., не подлежи на обжалване, поради което подадената частна жалба е процесуално недопустима в тази част. Определението е съобразено с изискванията на процесуалния закони и ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк.дело № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС, с което е изяснено, че макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото с чл.334 и сл. ГПК производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение, т.е. въпросът за обжалваемостта на постановените в тези производства решения на окръжните съдилища е разрешен законодателно, а апелативният съд е функционално компетентен да се произнесе само когато подадената жалба срещу действията на частния съдебен изпълнител е оставена без разглеждане от съответния окръжен съд. Апелативният съд, в случая, правилно е приел, че не е налице хипотезата, предвидена като изключение в цитираното тълкувателно решение, поради което решението на окръжния съд по жалбата на М. А. Т. срещу действията на частния съдебен изпълнител е окончателно, съгласно чл.437, ал.4, изр.2 ГПК, а оплакванията за несеквестируемост на имота и предпоставките за спиране на изпълнението, не могат да бъдат преценявани в производството по обжалване на съдебно решение, което не подлежи на обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение