Решение № 266 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2424/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба на П. К. П. срещу решение №228/29.07.2024 г. по в.т.д. №229/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №21/27.02.2024г. по т.д.№37/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич, са отхвърлени предявените от него срещу „Плутон агро“ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на проведеното на 01.03.2023г. общо събрание на съдружниците му - за освобождаването на П. П. като управител на дружеството и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него с назначаване на представител на дружеството за воденето на делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил по аналогия нормите на чл.229 т.1 и т.2 ТЗ и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ, която в случая е недопустима; неправилно е приел,че спазването на поредността за свикване на общо събрание на съдружниците, предвидена в чл.138 ал.2 ТЗ, е било безпредметно; неправилно е пренебрегнал нормата на чл.137 ал.3 изр.3 ТЗ, като е приел, че решенията за освобождаването му като управител и за предявяване на иск за вреди от управлението му могат да бъдат взети само с гласовете на другия съдружник в дружеството, притежаващ 50% от капитала му. Поддържа,че съдът е допуснал процесуално нарушение на задълженията си, като не е обсъдил изложените от него в устните състезания пред първоинстанционния съд, в отговора му на въззивната жалба и в хода на устните състезания във въззивното производство доводи по приложението /респ. за неприложимост по аналогия/ на посочените разпоредби. Моли за отмяна на обжалваната част от въззивното решение и уважаване на предявените искове по чл.74 ТЗ. Претендира разноски за всички инстанции. В откритото съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция, касаторът заявява, че поддържа касационната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно по изложените в нея съображения и да бъде постановено решение по същество, съобразно направеното в нея искане. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба „Плутон агро“ООД, в представен чрез особен представител писмен отговор на касационната жалба заявява становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания за неправилност. Счита, че, независимо от вписаната колективна форма на съвместно представителство и управление, според клаузата на чл.16 ал.1 от дружествения договор общото събрание може да бъде свикано и само от единия от управителите, което е право и задължение на всеки от тях; че следва да бъде отчетен фактът, че управителят П. няма интерес от свикването на общо събрание за освобождаването му като такъв и за завеждане на иск срещу него, а прилагането на разпоредбата на чл.138 ТЗ в случая не съответства на целта й и би било затрудняващо процедурата действие.Според него аналогията с чл.229 ТЗ и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ е допустима, тъй като кореспондира с общия принцип за забрана да се гласува при конфликт на интереси между тези на съдружника и дружеството. Поддържа искане за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание особеният представител на дружеството не се явява, като в писмена молба поддържа искане за отхвърляне на искането в касационната жалба по изложените в писмения отговор съображения. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното: За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че предмет на въззивното производство са предявени от ищеца – съдружник в ответното дружество, допустими искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на „Плутон агро“ООД от 01.03.2023г. за освобождаването на П. П. като управител на дружеството, поради извършване на нарушения, за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него и за изключването му като съдружник. Приел е за безспорно между страните, че Общото събрание е проведено на посочената дата, за което е съставен подписан от нотариус протокол, като на събранието са взети оспорените решения. По доводите за ненадлежно свикване на ОС съдът е констатирал отново като безспорно, че ответното дружество е с вписан капитал от 5100 лв., притежаван от двамата съдружници П. П. и Г. Г. с равно дялово участие, които са вписани и като управители, действащи само заедно. Приел е за установено, че с отправена до ищеца покана, подписана с електронен подпис от управителя Г. и изпратена по електронна поща, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците на „Плутон Агро“ ООД с посочен в прикачен файл дневен ред от две точки – вземане на решение за освобождаване на управителя П. поради извършване на системни нарушения, свързани с увреждане интересите на дружеството и вземане на решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу него и назначаване на представител за водене на делата; с поканата е отправено и предупреждение за изключване. Развити са от съда съображения за редовност на поканата от гледна точка на формата й, доколкото, съгласно чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ изискуемата по чл. 139 ал.1 ТЗ писмена форма се счита за спазена, тъй като е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, а връчването й чрез електронна поща съответства и на изричната клауза на чл.17 ал.1 от дружествения договор; че автор на електронното изявление е физическото лице Г. Г. и че поканата е получена от адресата в изискуемия седемдневен срок преди общото събрание. Съдът е посочил,че в случая,според уговорките в дружествения договор и вписванията в ТР, управлението на дружеството е съвместно, при което принципът на единодушие при вземането на управленски решения действа както във външните, така и във вътрешните отношения в дружеството и касае всички аспекти от управителното правоотношение. Посочил е, че, с оглед паритетното дялово участие и обстоятелството, че самите съдружници са и единствени съуправители на дружеството, изразената от тях воля е била да бъде установено не само съвместно представителство във външните отношения, но и съвместно вътрешно управление, поради което всяко действие в или извън дружеството следва да се извършва със съгласието и на двамата управители. От това е направил извод,че и свикването на общо събрание по чл. 138 ал.1 ТЗ, като основно организационно правомощие, принципно следва да се осъществява чрез волеизявление и на двамата представляващи. Тъй като обаче в конкретния случай свикването му е във връзка с дневен ред, чийто характер изключва интереса на единия от управителите /ищеца/ от провеждането му, според по-нататъшните разсъждения на съда, следва да се отчете така възникналият конфликт на интереси, при който единодушното свикване на събрание е невъзможно. Позовавайки се на решение №383/6.10.1998 г. по гр.д.№194/98 г. на ВКС, съдът е приел, че когато въпросите от дневния ред са насочени към отговорността или освобождаването на едно лице като управител, интересите на последното са в явно противоречие с интересите на дружеството и поради това приложение по аналогия следва да намерят разпоредбите на чл. 229 т.1 и т.2 ТЗ и чл. 137 ал.3 изр.2 ТЗ. На базата на това е извел,че съдружникът не следва да участва при приемането на решения с посоченото предметно съдържание, като не може да гласува собственото си освобождаване като управител и свързаните с това въпроси по отчетността и освобождаването му от отговорност с цел изключване възможността за злоупотреба с права. Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извода,че в случая съдружникът П. не е имал право на съвещателен или решаващ глас в общото събрание, която забрана се разпростира и върху упражняването на организационните и управителните му права, респ. – не е могъл и не е следвало да изразява като управител воля за свикването му. Съдът е изложил допълнителни с характер на евентуални съображения и за осъществена хипотеза на свикване на общото събрание по реда на чл.138 ал.2 ТЗ, обосновавайки се с безспорния факт,че авторът на изявлението за свикване на общото събрание Г. има качеството на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, а спазването на визираната в чл.138 ал.2 ТЗ поредност е безпредметна, тъй като е изначално ясна и предвидима невъзможността за свикване на общо събрание по единодушното решение на вписаните управители. В заключение съдът е приел, че е налице редовно свикване на общото събрание от 01.03.2023г. По доводите, свързани с провеждането на общото събрание на съдружниците на ответното дружество съдът е констатирал,че по единодушно решение на двамата съдружници е избран за председател на събранието присъстващият нотариус, съставил констативния протокол, каквато възможност дружественият договор допуска. По изложените в обосноваване извода за законосъобразност на свикването съображения решаващият състав е приел,че съдружникът П. не е разполагал с право на глас при приемането на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред, поради наличието на конфликт на интереси, като е извел, че мнозинството за конкретното общо събрание се определя при изключване дела на санкционирания съдружник. В заключение съдът е намерил, че твърдените от ищеца нарушения по свикването и провеждането на общото събрание не са доказани, а исковете за отмяна на взетите на него решения за освобождаване на ищеца като управител и предприемане на действия по ангажиране на отговорността му като такъв, като неоснователни, подлежат на отхвърляне. В частта, с която е отменено решението за изключване на П. като съдружник, поради процедурни нарушения, решението на първоинстанционния съд, с което то е отменено, е потвърдено. С определение №2724/25.09.2025г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правните въпроси, обусловили изхода на делото пред въззивната инстанция: При съвместно управление, осъществявано от двама управители и съдружници в дружество с ограничена отговорност, допустимо ли е свикването на общо събрание на съдружниците за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия? В случай,че не е допустимо - необходимо ли е за законосъобразността на свикването отправилият поканата управител и съдружник да спази предвидения в чл.138 ал.2 ТЗ ред за свикване? Прилагат ли се по аналогия чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ и чл.229 т.1 и т.2 ТЗ при гласуване на решения на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него? По правните въпроси настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.141 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството с ограничена отговорност съобразно закона и решенията на общото събрание и го представлява пред трети лица. Законодателят е предоставил изцяло в преценка на съдружниците /изразена в дружествения договор/ избора дали тези функции да се осъществяват от едно или от повече лица, както и дали тези лица да са измежду членовете на дружеството или да са външни за него. Право на съдружниците, въведено от законодателя по диспозитивен път, е и да определят дали избраните от тях лица, изпълняващи функциите на управител, ще действат според общия принцип, установен в чл.141 ал.2 изр.2 ТЗ,като всеки от тях управлява и представлява самостоятелно дружеството или ще осъществяват съвместно тези функции. След като това решение е взето от съдружниците, отразено е в дружествения договор и е вписано в Търговския регистър, то обвързва съдружниците, дружеството и органите му със силата на закон, както в отношенията на дружеството с трети лица, така и във вътрешните им отношения. Предвидените в чл.141 ал.1 ТЗ правомощия /същевременно и задължения/ на управителя да организира и ръководи дейността на дружеството включват и правомощието да свиква общо събрание на съдружниците, както и да подготвя и организира провеждането на заседанията му по законосъобразен начин. Когато на две лица е възложено съвместно да изпълняват функциите на управител, независимо дали те са едновременно с това и съдружници или са външни за дружеството лица, поканата за свикване на общо събрание следва да изхожда едновременно и от двамата, с удостоверено чрез подписите им авторство. При съвместното представителство задълженията, свързани с изпълнението на функцията по управление, включително това по организирането и провеждането на общо събрание, са неделими. Изразената в дружествения договор воля на съдружниците в този смисъл не може да бъде пренебрегвана по съображения за целесъобразност, когато поради определени причини действието по свикване на общото събрание не може да бъде изпълнено чрез съвместно волеизявление на двамата управители. Възможността да възникне такава хипотеза е изрично предвидена и уредена от законодателя, който е установил по императивен път изключение от правилото общото събрание на съдружниците да се свиква от управителя /употребеното от него единствено число визира органа на дружеството като такъв, поради което от това не може да бъде извлечен аргумент за извод, че всяко от лицата, натоварени със съвместното изпълнение на функции по управлението, може да свиква самостоятелно събранието, независимо от избрания начин на управляване и представляване/. С разпоредбата на чл.138 ал.2 изр.2 ТЗ е предоставена такава възможност и на всеки или онези от съдружниците, които поотделно или общо притежават дялове над 1/10 от капитала на дружеството, но при спазването на определени условия – предварително да е отправено искане за свикване на общо събрание до управителя и да е налице бездействие от негова страна, продължило в рамките на 2-седмичен срок от получаването на искането. Законодателят не се интересува от причините за това бездействие. Изключението е приложимо както при умишлено бездействие на управителния орган, така и при обективна невъзможност общото събрание да бъде свикано с подписана от двамата съвместно представляващи управители покана /дали поради несъгласие и отказ на някой от тях или поради обективна причина за липса на единодействие/. Нормата е установена от законодателя в интерес на всеки от съдружниците, който отговаря на изискването за минимален дял от капитала /респ. на онези от тях, които общо изпълняват това изискване/, без оглед това дали съответният съдружник е и съвместно управляващ. Обратно – то е подчертано в интерес и на съвместно управляващия съдружник, тъй като му предоставя възможност да извърши действието по свикване напълно самостоятелно и независимо от другия съдружник и управител. Необходимо и достатъчно е да отправи искането си за свикване в изискуемата писмена форма за действителност до двамата съвместно управляващи дружеството лица на адреса му на управление, като за установяване законосъобразността на процедурата следва да бъде доказано,че то е достигнало до адресата по някой от предвидените в закона или в дружествения договор начини за уведомяване. Определеният в разпоредбата 2-седмичен срок за изчакване не е установен от законодателя произволно, а с цел да даде възможност на останалите съдружници /включително и ако той е само един/ да се информират за възникналия за решаване въпрос, повдигнат от поискалия свикването съдружник. Последният е овластен сам да отправи поканата за свикване на общото събрание до другия съдружник само след изтичането на срока и при спазване изискванията на чл.139 ал.1 ТЗ. Използването на тази възможност осигурява защита на интереса както на съдружниците, така и на самото дружество и гарантира законосъобразността на последващо взетите решения на общото събрание от гледна точка на свикването му. Обстоятелството,че искането си съдружникът адресира и до себе си, в качеството му на управляващ, наред с другия съвместно управляващ съдружник, не може да бъде аргумент, позволяващ заобикалянето и нарушаването на предвидения в чл.138 ал.2 ТЗ строго определен ред за свикване на общо събрание на съдружниците. Посочената разпоредба установява по императивен начин норма на поведение, като всякакви логически и житейски съображения за изключване действието й не намират опора в закона. По така изложените мотиви отговорът на първите два въпроса е: При съвместно управление, осъществявано от двама управители и съдружници в дружество с ограничена отговорност, не е допустимо /с оглед законосъобразността му/ свикването на общо събрание на съдружниците за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия, в качеството му на управител. В този случай, с оглед законосъобразността на общото събрание, при условие,че притежава повече от 1/10 от капитала на дружеството, той следва да отправи поканата в качеството си на съдружник при спазване на предвидения в чл.138 ал.2 ТЗ ред за свикване. По третия въпрос: Аналогията е форма на правоприлагане, правно допустимо средство за уреждане на случаи, за които законодателят не е предвидил конкретна правна норма като правило за поведение. Предпоставки за правоприлагане по аналогия са: съществуването на непълнота на правната уредба /празнота в закона/, подобие на случаите, от които само един или няколко са уредени от законодателя и съобразяване на целта, която се преследва със съответната норма, която ще бъде приложена към неуредения случай /чл.46 ал.2 ЗНА/. Основни неимуществени права на съдружника в дружество с ограничена отговорност са правото на участие в дейността и в управлението му чрез упражняване право на глас в общото му събрание и право на избор – да избира и да бъде избиран в управителните му органи. Макар правото на глас на съдружника да е членствено, а не основно конституционно право, принципът на правовата държава, прогласен в чл.4 ал.1 от Конституцията следва да бъде съблюдаван при тълкуване ограниченията на това право – ограниченията на правата следва да имат законово основание и да не се разпростират извън необходимото /решение №3/17.05.1994г. по конст.д.№1/1994г. на Конституционния съд на Република България/. Когато съдружникът в дружество с ограничена отговорност е едновременно с това и негов управител, част от задълженията му се припокриват /напр. това да работи за осъществяването на дейността на дружеството и това да не действа против интересите му/. Тъй като той има две различни качества – като съдружник е носител на членствени права /вкл. право на глас/,а като управител е страна по органно/мандатно правоотношение с дружеството, при неизпълнение на задълженията му към дружеството съдружникът може да бъде изключен като съдружник и/или освободен като управител. Освобождаването му като управител, проведено като самостоятелна санкционна последица от поведението му, засяга единствено органното му правоотношение, без да ограничава членственото му такова /вкл. произтичащото от него право на глас в общото събрание/. В общата част на Търговския закон, касаеща търговските дружества, липсва конкретна разпоредба, установяваща обща забрана при конфликт между интересите на търговското дружество и на негов член последният да гласува при вземане на решение от общото събрание на съдружниците. Принципът за предотвратяване на такъв конфликт произтича от конституционната норма на чл.57 ал.2 КРБ за недопускане злоупотреба с права. До прякото му прилагане при правораздаването /аналогия на правото/ обаче следва да се прибегне само ако е налице празнота в закона и същата не може да бъде запълнена чрез аналогия от други негови разпоредби, уреждащи сходни в съществените си белези случаи, като се има предвид и целта, за постигане на която са установени. В специалната част на Търговския закон за дружествата с ограничена отговорност законодателят е уредил единствен случай за ограничаване правото на глас на съдружник с изричната норма на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ – при изключването му от общото събрание, с което се прекратява самото членствено правоотношение. Това е изключение от общото правило,че съдружникът е носител на членствено право на глас, което може да упражнява свободно.То представлява наложено от законодателя ограничение на право, което не може да бъде тълкувано разширително и прилагано по аналогия към всякакви хипотези, при които може да възникне конфликт на интереси, в т.ч. при гласуване на решение за освобождаване на съдружника и като управител. Изрично въведеното изключение при упражняването на законно признатото право на глас на съдружника в една конкретна хипотеза показва, че законодателят не е пропуснал да предвиди въобще възможност да се стигне до злоупотреба с това право, а е посочил в кой случай е налице такава. От това следва,че липсва празнота в закона, а отнасянето на изключението чрез прилагане по аналогия и към друга, различна от установената от законодателя, хипотеза би представлявало създаване на ново, непредвидено от закона изключение, ограничаващо допълнително правото на глас при прилагане на неясни критерии за преценка дали са налице условия за възникване на злоупотреба с предоставеното субективно право /т.е. ще се стигне до разширяване на въведеното ограничение извън необходимото/. Изключителните правни норми не могат да бъдат прилагани по аналогия нито на закона,нито на правото, поради което нормата на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ, като такава, не може да бъде приложена по аналогия към хипотезата на освобождаване на съдружник в дружество с ограничена отговорност като негов управител. Аналогия с разпоредбата на чл.229 т.1 и т.2 ТЗ също не може да бъде обоснована. Посочената норма не установява общ принцип, лишаващ акционерите от право на глас при конфликт на интереси, а създава правило на действие в конкретни хипотези, свързани с осъществяването на имуществената отговорност на акционерите, в които законодателят сам е преценил,че е налице такъв конфликт и това оправдава ограничаването на правото им на глас. Липсва подобие между тези случаи и хипотезата на вземане на решение за освобождаване на съдружника като управител, при което се прекратява органното правоотношение между него и дружеството.Тъй като не може да бъде обосновано и наличие на празнота в закона, ограничаването на правото на глас на съдружника при вземане на решение за освобождаването му като управител е недопустимо и по аналогия на правото. Изводът е, че: при липса на изрична законова разпоредба, въвеждаща конкретно изключение от правилото,че в работата на общото събрание съдружникът има право на глас, съответстващ на дяловото му участие в дружеството /чл.137 ал.2 ТЗ/, извън предвидения в закона начин на гласуване при вземането на решение за изключването му и при липса на съответна клауза в дружествения договор за ограничаване правото на глас на съдружника при вземането на решение за освобождаването му като управител /допустима за уговаряне между съдружниците с оглед липсата на изрична законова забрана за това/, съдружникът участва при гласуването и вземането на решение за освобождаването му като управител. Различна е хипотезата при вземането на решение от общото събрание за ангажиране отговорността на съдружника за действията му като управител /чл.137 ал.1 т.8 ТЗ/. С нормата на чл.229 т.1 и т.2 ТЗ законодателят е уредил изрично правило, приложимо при акционерните дружества,че акционерът не участва в гласуването за предявяване на искове срещу него /т.1/ и за предприемане на действия за осъществяване отговорността му към дружеството /т.2/. И в двата случая се касае за реализиране на имуществената отговорност на съответния акционер /в лично качество той отговаря имуществено за вноските си в капитала, а като член на съвета на директорите, надзорния или управителния съвет – за неизпълнение на задълженията му по чл.237 и чл.238 ал.4 ТЗ, от които са произтекли вреди за дружеството/. Решенията на общото събрание на съдружниците по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ също касаят реализирането на имуществената отговорност на съдружника за вреди, причинени от него на дружеството в качеството му на управител /чл.145 ТЗ/. Както акционерното, така и дружеството с ограничена отговорност са капиталови дружества, които отговарят към кредиторите си със своето имущество, поради което не само в личен на съдружниците/акционерите, но и в обществен интерес е неговото запазване. Отговорността на управителя има именно капиталоохранителна функция. Налице е категорично сходство в случаите, а липсата на аналогична на чл.229 ТЗ разпоредба в глава ХІІІ /Дружество с ограничена отговорност/ може да бъде обяснена с принципната постановка,че управителят се избира от общото събрание на съдружниците като трето за дружеството лице /което не разполага с право на глас/, респективно - със законодателен пропуск да бъде предвидена хипотезата, в която той се излъчва измежду самите съдружници. Целта и духът на закона, обусловили приемането на разпоредбата на чл.229 ТЗ, са да бъде предотвратено приетият от законодателя механизъм за репариране на причинени на акционерното дружество имуществени вреди да бъде осуетен чрез блокиране на решението за търсене на имуществена отговорност с гласуването на заинтересованите срещу такова решение акционери. Постигането на тази цел е оправдано в еднаква степен и при дружествата с ограничена отговорност. Изпълнени са всички предпоставки за прилагане по аналогия на нормата на чл.229 ТЗ за ограничаване правото на управителя и съдружник да гласува при вземане на решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ от общото събрание на съдружниците. Това ограничаване е в рамките на необходимото, съгласно посоченото решение на Конституционния съд и е допустимо, тъй като не отнема, нито накърнява правото на защита на съдружника срещу неоснователни обвинения спрямо него, а само осигурява възможност за водене на съдебен процес срещу управителя, в който упражняването на това му право в още по-голяма степен е съдебно гарантирано. Ограничаването на правото на глас в този случай е оправдано както от гледна точка на интересите на останалите членове на търговското дружество, така и на неговите кредитори /т.е. то е в обществен интерес от запазване стабилността на търговския оборот/. При освобождаването на управителя на дружество с ограничена отговорност /и съдружник в него/ мотивите за вземането на това решение не винаги се основават на обективни критерии и факти, а единственият му път на защита срещу евентуални неоснователно вменени му нарушения е отрицателният му вот, даден в качеството му на съдружник. Поради това да се приеме априори,че при гласуването на освобождаването на съдружника като управител във всички случаи е налице конфликт на интереси, на базата на което да се ограничи правото му на глас, означава да се допусне възможността правото му на управление по чл.123 ТЗ да му бъде отнето и без основателна причина /напр. според интереса на другия съдружник/. За разлика от тази хипотеза решението за търсене на имуществена отговорност от управителя винаги е обусловено от настъпили имуществени вреди, които са документирани по един или друг начин от дружеството, като обективното наличие на такива подлежи на установяване по съдебен ред, гарантиращ в най-висока степен правото на защита на управителя-съдружник. В този случай отрицателният му вот /какъвто се очаква при гласуването/ осъществява всички белези на действие, представляващо злоупотреба с права. В случай, че се признае на съдружника право на глас при вземането на решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, той фактически ще участва при /а е възможно и целенасочено да блокира с вота си/ формирането на волята на дружеството дали да бъде подведен под съдебна отговорност. Такова поведение не може да бъде определено като обикновено упражняване на членствено право, а представлява типична форма на конфликт на интереси. Поради това в случая следва намери приложение аналогията с разпоредбата на чл.229 ТЗ. По изложените съображения отговорът на последния поставен въпрос е: При гласуване на решение на общото събрание на съдружниците за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител разпоредбите на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ и чл.229 т.1 и т.2 ТЗ не се прилагат по аналогия. При гласуване на решение на общото събрание на съдружниците по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу управител- съдружник и назначаване на представител за воденето на делото се прилага по аналогия ограничението на чл.229 ТЗ. По същество. Липсва спор между страните, че ответното дружество е учредено от двама съдружници – П. П. и Г. Г. с паритетно участие в него, като с дружествения договор е определено дружеството да се управлява и представлява съвместно /„винаги заедно“/ от двамата; че с писмена покана, подписана от Г. Г., в качеството му на управител, е насрочено общо събрание на 01.03.2023г. с дневен ред от две точки – освобождаване на управителя П. П., поради извършване на системни нарушения и вземане на решение за предявяване на иск срещу него по чл.145 ТЗ с назначаване на представител за водене на делата. Установено е с писмени доказателства и заключение на експерт, че поканата е подписана от Г. с електронен подпис и получена от адресата П. на електронната му поща на 18.02.2023г.; че на посочената в поканата дата 01.03.2023г. е проведено общо събрание на съдружниците, удостоверено със съставен от председателстващия събранието нотариус Ц. А. констативен протокол, в който е отразен ходът на събранието, като по двете точки от предварително обявения дневен ред Г. е гласувал „за“, а П. – „против“. Исковата молба по чл.74 ТЗ е предявена в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок. При тези факти и с оглед изложеното по-горе по правните въпроси настоящият състав намира, че неправилно въззивният съд е приел,че проведеното общо събрание на съдружниците на „Плутон агро“ООД на 01.03.2023г. е свикано редовно. При предвидено с дружествения договор съвместно управление от двамата съдружници и управители предприемането на действия по свикването му с покана, изходяща само от единия управител е незаконосъобразно. Невъзможността за свикване със съвместно волеизявление на двамата управители, обективирано в поканата по чл.139 ТЗ /обяснима с естеството на предложените точки от дневния ред/, е преодолима с прилагане на разпоредбата на чл.138 ал.2 ТЗ. Съдружникът Г., притежаващ дял в размер на Ѕ от капитала на дружеството, е оправомощен от закона да поиска писмено, адресирайки искането си като съдружник както до себе си, но в качеството на управител, така и до съвместно управляващия с него управител П., по адреса на управление на дружеството, да бъде свикано общо събрание с предложените от него точки от дневния ред; да изчака изтичането на предвидения в закона двуседмичен срок, след което да отправи сам покана за общо събрание, но в качеството му на съдружник, която да адресира до другия съдружник – П.. В случая вместо да спази този ред, Г. е действал еднолично като управител в отклонение от разписаната в чл.20 ал.1 изр.2 от дружествения договор воля на общото събрание на дружеството и в противоречие с чл.141 ал.2 изр.2 ТЗ, което води до извод за незаконосъобразност на свикването на общото събрание от 01.03.2023г. Неправилен е и допълнително изложеният от въззивния съд мотив за законосъобразност на свикването, че Г., доколкото притежава и качество на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, разполага с правото сам да свика общото събрание, като спазването на визираната в чл.138 ал.2 ТЗ поредност е безпредметна, тъй като е изначално ясна и предвидима невъзможността за свикване на общо събрание по единодушното решение на вписаните управители. Отказът на решаващия състав да приложи императивна правна норма, поради нейната „безпредметност“ в разглежданата хипотеза, която е обоснована единствено с житейски съображения, е правно неиздържан и пренебрегва волята на законодателя и на общото събрание на съдружниците, изразена в дружествения договор. Същевременно преодолява абсолютно безмотивно необходимостта от спазването на законоустановения срок, между отправянето на искането на съдружника за свикване на общо събрание за решаване на конкретни въпроси и отправянето на поканата за самото събрание, който срок е въведен неслучайно и с конкретно обоснована по-горе цел. Неспазването на предвидения от законодателя ред по чл.138 ал.2 ТЗ опорочава начина на свикване на общото събрание, което е предпоставка за отмяна на взетите на него решения. В т.см. е формираната практика на касационната инстанция в решенията по гр.д.№522/1992г. на V г.о. на ВС, т.д.№161/2005г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1658/2002г. на V г.о. на ВКС, т.д.№615/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и др. При този извод обсъждането на фактите,свързани с начина на гласуване на съдружниците на общото събрание,проведено на 01.03.2023г. /предвид отговора на третия от правните въпроси/ е безпредметно, доколкото не може да обуслови друг изход на спора. Решението на въззивния съд, като неправилно, следва да бъде отменено, а предявените искове за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Плутон агро“ООД от 01.03.2023г. по т.1 и т.2 от дневния ред следва да бъдат уважени. Ответникът „Плутон агро“ООД следва да понесе разноските за производството като бъде осъден да заплати на касатора П. П. направените от него разноски за всички инстанции,както следва: за производството пред Върховен касационен съд в размер на 2510,44 евро; за въззивното производство – 958,67 евро и за първоинстанционното производство – 1025,14 евро. Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение