Определение № 4215 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила от ”В. А. М.” Е., ЕИК[ЕИК], частна жалба против определение № 809 от 11.12.2024 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх. № 192 от 10.01.2024 г., подадена от „В. А. М.“ Е. с правно основание l чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за обжалване в размер на 15 лв. съгласно разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС, дължима по частна жалба № 6074 от 16.11.2023 г. срещу определение № 613/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, а "В. А. М." Е. е научило за пропускането на срока по Разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. от Разпореждане № 327 от 20.12.2023 г., което им е връчено на 04.01.2024 г. и в седемдневния срок от това съобщение са депозирали молбата за възстановяване на срока – на 10.01.2024 г. Твърдят, че именно от Разпореждане № 327 от 20.12.2023 г. са информирани от съда, че са изпуснали срока по Разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. По така подадената жалба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС е образувано по три частни жалби на „В. А. М.“ Е. - В. с вх. № 7397 от 24.07.2023г. срещу определение № 721 от 10.07.2023 г.; вх. № 6719 от 03.07.2023 г. срещу определение № 618 от 13.06.2023 г. и вх. № 2337 от 04.05.2023 г. срещу определение № 418 от 20.04.2023 г., всички актове, постановени по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на ВТОС. С определение № 476 от 29.08.2023 г. по делото апелативният съд е потвърдил обжалваните три определения на Окръжен съд – Велико Търново. Срещу въззивното определение е постъпила частна касационна жалба № 4968 от 26.09.2023 г., подадена от „В. А. М.“ Е. - В.. С разпореждане № 231 от 02.10.2023 г. въззивният съд е оставил без движение частната жалба с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбоподателят да изправи констатирани нередовности на жалбата, включително да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., с предупреждението, че жалбата ще бъде върната, ако не бъдат отстранени в указания срок нередовностите. Съобщението за определението е връчено редовно на жалбоподателя на 10.10.2023 г. На 18.10.2023 г. /с пощенско клеймо от 17.10.2023 г./ е депозирана молба от жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК, състоящата се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за приподписване на частната касационна жалба и изготвяне на касационни основания; както и администриране на частната касационна жалба без внасяне на такса по чл. 83 ал. 2 ГПК, тъй като дружеството било в затруднено финансово състояние. С определение № 613 от 01.11.2023 г. ВТАС е оставил без уважение като неоснователна и недоказана молбата за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 09.11.2023 г. Срещу това определение на ВТАС е постъпила частна жалба № 6074/16.11.2023 г., подадена от „В. А. М.“ Е. - В.. С разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. на ВТАС е оставена без движение частната жалба с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., с предупреждението, че ако нередовността не бъде отстранена в указания срок, частната жалба ще бъде върната. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 05.12.2023 г. С разпореждане № 327 от 20.12.2023 г. апелативният съд е постановил връщане на частната жалба срещу определение № 613/01.11.2023 г. поради неотстраняване на нередовностите й в срок, връчено на жалбоподателя на 04.01.2024 г. На 10.01.2024 г. жалбоподателят с молба вх. № 192 е направил искане за възстановяване на срока по разпореждане № 286/ 21.11.2023 г. за внасяне на такса по жалбата му срещу определение № 613/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС, с твърдение за наличие на непреодолими обстоятелства, довели до неизпълнение на разпореждането за внасяне на държавната такса. Съдът е указал на молителя да посочи в какво се състоят непредвидените обстоятелства, обуславящи невъзможността за внасяне на таксата от 15 лева, и да представи препис от молбата за ответната страна. Преписи са представени, конкретизация на молбата липсва. Така подадената от жалбоподателя молба по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по отношение на частната жалба срещу определение № 613/01.11.2023 г. е приета от въззивния съд за процесуално недопустима като просрочена и поради обстоятелството, че вече е било постановено разпореждане за връщане на частната жалба, поради което е постановено обжалваното в настоящото производство определение № 809 от 11.12.2024 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима посочената по-горе молба. Настоящият състав на ВКС, III г. о. приема, че подадената против определение № 809 от 11.12.2024 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново частна жалба следва да бъде разгледана по същество като насочена срещу акт, подлежащ на обжалване пред касационната инстанция. В тази връзка касационната инстанция приема следното: Срокът от гледна точка на процесуалното ни право е период от време, през който участниците в съдебното производство следва да извършат определено относимо към развитието му действие. Той може да бъде както установен от закона, така и определен от съда. Обикновено срокът е насочен към страните по делото и се свързва с възможността те да проявят активност, за да защитят и упражнят правата си, защото ако не го направят своевременно, на по-късен етап ще бъдат лишени от нея. Институтът на възстановяване на срок, регламентиран в ГПК, е създаден с цел защита правата на страните в процеса, когато срокът за извършване на определено процесуално действие е пропуснат по обективни причини, независещи от волята на страната. В казуалната практика на ВКС са установени редица такива причини като заболяване на страната и престой по време на течението на срока в болнично заведение; липса на уведомяване на страната от трето лице, получило съобщението от съда със задължение да го предаде на страната; природно бедствие или други подобни, които обосновават извода за извинителни причини за пропускане на срока. Дори от съвсем краткото и неизчерпателно посочване на основанията за прилагане на разглеждания институт става ясно, че само когато страната по делото е била силно обременена и обективно възпрепятствана да извърши съответното процесуално действие, е обосновано (при това действително в крайни случай) да ѝ бъде дадена възможност да го направи, макар и на един по-късен момент. Този момент не може да е безкрайно отдалечен във времето, поради което съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК молбата за възстановяване трябва да се подаде в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му и този срок не подлежи на продължаване. Тук следва да се има предвид, че съдът няма задължение и респективно не съобщава на страните за всяко тяхно пропускане на срока. Затова съдебната практика се е ориентирала към разрешението, че меродавен за преценка на допустимостта на искането е моментът на узнаването за извършването от съда на следващото процесуално действие, чрез което възможно да се породи знание за пропуска. Настоящият състав споделя трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 64, ал. 3 ГПК, съгласно която правнорелевантният начален момент за подаването на молбата за възстановяване, е узнаването за пропускането на срока. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, според която молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В процесния случай с връщането на частната жалба по делото за жалбоподателя са започнали да текат два срока: за обжалване на разпореждането за връщане и срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По начало, страната би могла да направи и двете си искания, но компетентен да се произнесе ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди определението за връщане на частната жалба, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени определението за връщане на жалбата и ще върне делото на по-долния съд за администрирането й. При наличие на частна жалба против разпореждането за връщане на дадена жалба, съдът ще следва да се произнесе по молбата за възстановяване на срока едва след потвърждаване на разпореждането за връщане на жалбата по реда на неговото обжалване пред горната инстанция. В настоящия случай частният жалбоподател е атакувал въззивно определение № 613 от 01.11.2023 г. като с разпореждане на съда (разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. на ВТАС) е получил указания да внесе държавна такса за обжалването в размер на 15 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Разпореждането е било връчено на жалбоподателя на 05.12.2023 г. Едноседмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 12.12.2023 г. Изтичането на срока е един обективен факт, за който страната няма как да не знае, но законът не свързва възможността за подаване на молба за възстановяване на срока с датата, на която срокът е изтекъл, а с момента, в който страната е известена от съда за пропускане на този срок или е узнала за пропускането му. В повечето случаи, какъвто е настоящият, известяването за пропускане на срока се осъществява чрез връчване на съдебен акт (разпореждане) за връщане на съответната жалба като нередовна поради неизпълнение на указанията на съда да се отстранят в срок нередовностите на жалбата - в случая, внасяне на дължимата държавна такса. Ето защо в настоящото производство се поставя въпросът в кой момент настоящият жалбоподател чрез действия на съда е узнал за пропускането на срока за внасяне на дължимата държавна такса, който срок му е бил даден с разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. на ВТАС. Този момент несъмнено е датата, на която на жалбоподателя е било връчено разпореждане за връщане на частната му жалба (разпореждане № 327 от 20.12.2023 г.), а това е датата 04.01.2024 година. От този момент е започнал да тече срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК, в който е възможно страната да поиска възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят се е възползвал от тази възможност като на 10.01.2024 година е депозирал молбата си по чл. 64, ал. 2 ГПК. Същата е подадена в срока по ГПК. Приемайки обратното, съставът на ВтАС е бил непрецизен в преценката си по този въпрос. Въпреки това обаче, съдът правилно е оставил без разглеждане въпросната молба, тъй като същата е била нередовна и в срок не е била изправена една от констатираните нередовности, и то – най-съществената – да се посочат фактите, които могат да бъдат квалифицирани като непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност търговското дружество-жалбоподател да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева. В молбата за възстановяване на срок декларативно е посочено наличие на непредвидени обстоятелства и се моли делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, в което да бъдат разпитани двама свидетели, които ще установят тези обстоятелства. Правилно съдът е дал указания молителят да конкретизира молбата си, но последният не е изпълнил тези указания. При нередовност на една такава молба съдът не дължи предприемане на съответни процесуални действия, целящи произнасяне по съществото на молбата. Ето защо касационната инстанция приема ,че обжалваното определение като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Доколкото настоящото производство е образувано при невнесена от жалбоподателя държавна такса за касационно обжалване, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение