Определение № 1171 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1686/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на И. И. И. – адв. Г. Н., за допълване на постановеното по делото определение № 663 от 06.03.2026 г. в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 5 197.09 евро (равностойност на 10 164.63 лв.). Насрещната страна – „Колект БГ“ ЕАД, чрез процесуалния си пълномощник, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва допустимостта (поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК) и основателността на молбата, с оглед липсата на договор за правна защита и съдействие с отбелязване на конкретното основание за осъществяване на безплатно процесуално представителство и важим за всички съдебни инстанции - до окончателното приключване на делото. Евентуално възразява, че търсеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, за което се излагат подробни съображения, и моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде съответно намалено. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Разпоредбата на чл. 80, изр. посл. ГПК е приложима в случай, че се иска изменение на решението в частта относно присъдените разноски, каквато не е настоящата хипотеза (вж. т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Отделно от това, към отговора на касационната жалба, подаден от името на молителя, е приложен и списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение на настоящия съдебен състав № 663 от 06.03.2026 год. не е допуснато касационно обжалване по жалба на „Колект БГ“ ЕАД срещу решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу И. И. И., в качеството му на солидарно отговорен длъжник, за заплащане на сумата 100 000 швейцарски франка, ведно с мораторна лихва от 10 166 швейцарски франка, дължими суми по имуществена застраховка от 271.27 швейцарски франка и дължими нотариални такси от 1 285.68 швейцарски франка. При постановяване на съдебния си акт съдът е пропуснал да се произнесе по своевременното искане на пълномощника на ответника по касация И. И. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което с оглед изхода на спора би било основателно, при наличие на надлежни доказателства, че процесуалното представителство действително е осъществено безплатно. Съдът намира, че такова доказване е проведено. На л. 183, т. І от първоинстанционното дело е представен договор за безплатна правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, с действие за всички съдебни инстанции, поради което основанието за присъждане на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е налице. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на спора и неговата парична оценка; наличието на установена съдебна практика по подобни казуси, макар и сложни от фактическа страна; специфичните изисквания спрямо отговора на касационната жалба, които в случая са изпълнени и свидетелстват за съответна квалификация и опит на пълномощника, както и при спазване на принципа, заложен в чл. 36, ал. 2 ЗАдв съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 4 200 евро. За разликата над този размер молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение