Определение № 11962 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. Колев, против Определение № 7855 от 31.07.2024г., постановено по дело № 770/2024г. по описа на Административен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му, в която е формулирано искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1 от 09.12.2021г. на главен инспектор КРД при дирекция "Местни данъци" при община Варна, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни данъци" при община Варна и е прекратено производството по делото. Касаторът инвокира оплакване, че така постановеното определение е неправилно като ограничаващо достъпа до съд, в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и на правото на Европейския съюз. Формулиран е петитум за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна –Главен инспектор КРД при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество – основателна, поради следното: Производството по делото пред Административен съд-Варна е образувано след постановяването на определение № 3613 от 09.04.2024г. по дело № 651/2024г. по описа на същия съд, с което е разделено производството по обжалване на мълчаливия отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по подадената по административен ред жалба от 05.01.2024г. срещу Акт за установяване на задължения № М.-АУ-8456-1 от 04.12.2023г., издаден от главен инспектор в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна от производствата по обявяване на нищожност на 1/ Акт за установяване на задължения № МД-АУ-8456-1 от 04.12.2023г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна в частта за задължения за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 92.89 лв., представляваща данък за 2022г. в размер на 48.87лв. и данък за 2023г. в размер на 44.02лв.; 2/ Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1 от 09.12.2021г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна в частта за задължения за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 295.29лв., представляваща данък за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., както и в частта му за задължения за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 212.97лв., представляваща данък за периода 2012-2016г., както и в частта му за остатъчни задължения за главница и лихви за забава за отчуждения през 2018г. - обект, съставляващ магазин на ул.“Самарско знаме“№3, в размер от 68.45лв., както и за остатъчна сума от 7.87лв., како лихва за забава за ДНИ за 2018г. и за остатъчна сума от 7.27лв. като лихва за забава за ТБО за 2018г.; 3/ Акт за прихващане и възстановяване № 5305000951 от 20.05.2022г. на Директор на Дирекция " Местни данъци" при Община Варна в частта за задължения за данък МПС с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 527.46лв., представляваща данък за 2014г. -.2016г., 2017г. и 2018г., както и в частта му за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 235.74лв., представляваща данък за периода 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1 от 09.12.2021г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна в частта за задължения за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 295.29лв., представляваща данък за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., както и в частта му за задължения за данък МПС за Нисан Микра с рег.№ [рег. номер] в размер на общата сума от 212.97лв., представляваща данък за периода 2012-2016г., както и в частта му за остатъчни задължения за главница и лихви за забава за отчуждения през 2018г. - обект, съставляващ магазин на ул.“Самарско знаме“№3, в размер от 68.45лв., както и за остатъчна сума от 7.87лв., како лихва за забава за ДНИ за 2018г. и за остатъчна сума от 7.27лв. като лихва за забава за ТБО за 2018г. За да остави без разглеждане жалбата на П. Д. К. срещу горецитирания административен акт и да прекрати производството по делото, съдът е счел, че касаторът е оспорил АУЗД по административен ред с жалба вх.№ МД-Т22000161ВН на 07.01.2022г. и съобразно нормата на чл. 156, ал. 4 е формирано мълчаливо потвърждаване на обжалвания акт от горестоящия орган. Според съда правото на съдебно оспорване на процесния акт е преклудирано, тъй като към 27.03.2024г.- датата, когато е депозирана жалбата по съдебен ред, е изтекъл 30- дневният срок съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Решаващият състав е констатирал наличието на друга отрицателна предпоставка за разглеждане на жалбата- липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт, доколкото АУЗД нямал за предмет установяване на данък МПС. Така постановеното определение е неправилно. Административен съд- Варна не е съобразил обстоятелството, че в подадената жалба освен доводи за незаконосъобразност на обжалваният административен акт, са релевирани и основания за неговата нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК административните актове могат да бъдат оспорени с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. Доколкото в жалбата е изрично формулирано искане за прогласяване нищожността на оспорения АУЗД, чието предявяване съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК не е обвързано със срок, то съдът е имал задължението да разгледа жалбата, а не да приложи разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК. По тези съображения, в противоречие с процесуалните правила, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на П. Д. К. против Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1 от 09.12.2021г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна. Неяснота буди изложеното в мотивната част на прекратителното определение относно предмета на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-8456-1 от 04.12.2023г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна. В тази си част, съдебният акт е неясе, доколкото очертаният от съда предмет на спора е законосъобразността на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9142-1 от 09.12.2021г. на главен инспектор в Дирекция " Местни данъци" при Община Варна. В тази насока е необоснован решаващият извод досежно липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство- годен за оспорване индивидуален административен акт. Предвид изложеното по-горе определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 236 АПК да бъде върнато на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,