Определение № 965 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6945/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. срещу разпореждане № 8671 от 29.09.2014 г., с което е върната частна жалба вх. № 23083/14.08.2014 г. от Н. Г. М. срещу определение № 2273 от 30.07.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 2134/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.Излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Ответника [община] оспорва по основание частната касационна жалба в депозирания писмен отговор. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд е приел, че частна жалба с вх. № 23083/14.08.2014 г. срещу определение № 2273 от 30.07.2014 г. е подадена след изтичане на указния в акта преклузивен едноседмичен срок за обжалване. Съдът е констатирал, че препис от определението е връчен лично на Н. М. на 04.08.2014 г., а частната жалба е постъпила в съда на 14.08.2014 г., т.е. след 11.08.2014 г., на която дата е изтекъл едноседмичният срок за обжалване. Спазването на срока за подаване на частна жалба за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Като е съобразил изложеното, Пловдивският окръжен съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.