Определение № 522 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 22.12.2022г. по гр.д.№306/2022г. на ОС Стара Загора, с което е допълнено решение от 12.10.2022г. по същото гражданско дело като са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и е осъдена К. Г. да заплати на С. С. сумата 600лева. Жалбоподателката К. Г. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното определение е дадено разрешение на процесуален въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че определението е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато касационно обжалване и да бъде отменено определението за присъждане на разноски по делото. Ответникът С. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С решение от 12.10.2022г. по гр.д.№306/2022г. ОС Стара Загора, като е потвърдил първоинстанционното решение, е изменил режима на лични контакти на бащата С. С. с детето С. С., определен с решение по гр.д.№1159/2016г. на ОС Ст.Загора, като го е разширил. Производството пред въззивният съд се е развило по повод подадена жалба от майката К. А.. С молба от 16.11.2022г. С. С., чрез процесуалния си представител е поискал да се допълни решението и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което е направено и своевременно искане, като е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лева. С обжалваното определение от 22.12.2022г. по гр.д.№306/2022г. на ОС Стара Загора е допълнено решение от 12.10.2022г. по същото гражданско дело като са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и е осъдена К. Г. да заплати на С. С. сумата 600лева. Изложени са съображения за това, че във въззивното производство и при спорна съдебна администрация се дължи заплащане на разноски по правилото на чл.78 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. В трайната си практика ВКС приема, че в производство по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 СК и по чл.59, ал.9 СК, ако бъде направено искане и при спазване разпоредбата на чл.78 ГПК следва да бъдат присъдени реално заплатените в брой разноски за адвокатско възнаграждение за съответната инстанция с оглед разпоредбата на чл.81 ГПК. Нормата на чл.78 ГПК се намира в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото производство или поради освобождаване от заплащане поради липсата на достатъчно средства - чл.83 ГПК. Само определение на съда дадени разноски да се поемат от бюджета, обусловено от наличието на материалните и формални предпоставки по чл. 83 ГПК, е пречка тези разноски да се възложат при постановяване на решението в последствие, защото ищецът основателно се счита за освободен от тях. По отношение на производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца пред въззивен съд няма специални норми относно отговорността за разноски, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че след като първоинстанционният съд е приел, че разноските остават за страните така както са направени от всяка едно от тях, то и въззивният съд не следва да я осъжда да заплаща разноски на ответника по жалба за това производство. Когато съд приеме, че разноските остават за страните така както са направени от всяка една от тях, той прилага отново общите правила за разноските, а именно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Съдът в тези случаи не постановява два отделни диспозитива по насрещните вземания на двете страни – съответно по чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК, а постановява направо резултата от компенсацията. Когато въпросът за разноските, се решава от втората инстанция по същество, тя не е обвързана от извода на първата инстанция. В случая въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение по дължимостта на разноските в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът