Определение № 1217 от 02.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Настоящото производство е образувано, след като с решение № 7646/ 11.07.2023г. по адм.д. № 3198/2023г., постановено от петчленен състав на ВАС, Първа колегия, по искане на Я. Кесаровски на основание чл.239, т.5 АПК е отменено влязлото в сила определение № 10667/23.11.2022г., постановено по адм.д. № 10569/2022г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което жалбата на Н. Кесаровска е приета за неоснователна и, съответно, е оставено в сила определение № 1373/ 18.08.2022г., постановено от Административен съд- Бургас по адм.д. № 652/2022г. С оглед на това, настоящият състав приема, че жалбоподатели в настоящото производство са Н. Кесаровска по жалба с вх. № 16266/10.11.2022г., и Я. Кесаровски по жалба с вх.№ 16394/ 17.11.2023г срещу определение № 1373/18.08.2022г. по адм.д. № 652/2022г. по описа на Административен съд- Бургас. В частните жалби, са релевирани аналогични доводи за неправилността на атакуваното определение на Административен съд-Бургас. Поддържат се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му ведно с отмяна на решение № К33-04, т.162, от 17.03.2022г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и връщане преписката с указания за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искането за промяна на предназначението на имоти 48619.2.950 и 48619.2.951. Ответникът – Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието, в писмен отговор, чрез пълномощника си В. Гашева, изразява становище за неоснователност на частните жалби. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба срещу решение № К33-04, т.162, от 17.03.2022г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието /Комисията, КЗЗ/, с което, на основание чл.40, ал.1, т.9 Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.41а Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/, е спряна процедурата за промяна на предназначението на общо 2 954 кв.м. земеделска земя, четвърта категория, неполивна, собственост на Я. Кесаровски и Н. Кесаровска, за изграждане на обект: „Вилно строителство“, поземлени имоти с идентификатори 48619.2.950 и 48619.2.951 по КККР на гр. Царево, община Царево, област Бургас. За да отхвърли предявеното оспорване, Административен съд- Бургас е приел, че оспореното решението е законосъобразно. Счел е, че с акта на Комисията законосъобразно е спряна процедурата на основание чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ, тъй като в хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос, свързан с изясняване на ограничения, предвидени в специалния ЗУЧК, и по- конкретно- това по чл.17, ал.1 ЗУЧК за влязъл в сила общ устройствен план, тъй като се касае за промяна на предназначението на земеделска земя, попадаща в обхвата на охранителната зона „А“ по смисъла на чл.9, т.1 ЗУЧК. Обжалваното определение е неправилно- същото е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, необосновано, и в противоречие с материалния закон. Липсва спор, че Я. и Н. Кесаровски са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.2.907 по КККР на гр. Царево, местност „Диньов гьол“, с площ 3456 кв.м., с начин на трайно ползване- нива, който те са придобили въз основа на договор за доброволна делба от 19.04.2012г. За Община Царево общият устройствен план /ОУП/ е одобрен със Заповед № РД-02-14-776/ 13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Посоченият по- горе имот попада в селищно образувание за курортни нужди с местно значение „Диньов гьол“, обявено с Решение № 485/ 02.09.2010г. на Общински съвет Царево /обн. ДВ, бр.84 от 26.10.2010г./. С Решение № 303, взето по Протокол № 15 от 10.08.2021г. на Общински съвет- Царево /влязло в сила на 25.10.2021г./ е одобрен Подробен устройствен план- План за регулация и застрояване на поземлен имот с идентификатор 48619.2.907 /от който са образувани по плана два поземлени имота с идентификатори съответно 48619.2.950 и 48619.2.951 / по КККР на гр. Царево. Тези факти са материализирани и в обжалвания административен акт, като, наред с това, е изтъкнато, че със Заповед № РД-02-15-17/07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено /допуснато/ изработването на проект за изменение на ОУП на община Царево и е одобрено задание за изработването на ИОУП, като е спряно прилагането на ОУП, одобрен с горепосочената Заповед № РД-02-14-776/ 13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Посочено е още, че със Заповед № РД- 113 от 11.02.2014г. на министъра на околната среда и водите е разпоредено „спиране реализацията на ОУП на Община Царево, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/ 13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството до провеждане на процедура по изменение на ОУП за цялата територия на общината, съвместена с изискващата се процедура по екологична оценка и приключване на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони“. В мотивите на акта от 2014г. е отразено още, че поземлени имоти с идентификатори 48619.2.950 и 48619.2.951 по КККР на гр. Царево, община Царево, област Бургас, попадат в обхвата на зона „А“ по чл.9, т.1 от ЗУЧК. Административният съд механично е възпроизвел в мотивите си горепосочените обстоятелства, като е споделил тезата на решаващия орган досежно необходимостта от спиране на процедурата по реда на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ. Изложените в съдебния акт мотиви, обаче, не дават ясен и безпротиворечив отговор на въпроса кои са конкретните правно- релевантни факти, формирали волята на съда да приеме ,че са налице предвидените в закона предпоставки за спиране на процедурата, инициирана от Я. и Н. Кесаровски за промяна предназначението на земеделска земя за застрояване. Следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ, КЗЗ „спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване“. Вярно е, че имотите попадат в обхвата на охранителна зона „А“ по смисъла на чл.9, т.1 ЗУЧК, поради което за тях е приложим чл.17, ал.1 ЗУЧК. В тази връзка принципно правилно първоинстанционният съд е съобразил Решение № 12/ 28.11.2013г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2013г., но в светлината на даденото с него тълкуване на определени норми от ЗУЧК е осъществил неправилна преценка на спорните факти по делото. Съгласно мотивите на посоченото решение „…за извършването на промяна в предназначението на посочените в ал.1 на чл.17 ЗУЧК имоти е очевидно, че се изисква кумулативното наличие на одобрен и влязъл в сила ОУП и ПУП“, но, както вече е посочено по- горе в мотивите на настоящото определение, такива планове в разглеждания случай несъмнено са налице, при това, преди иницииране на обсъжданата процедура, поради което настоящият състав намира, че същите не се явяват „възникнали“ и нуждаещи се от разяснения обстоятелства по смисъла на чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ. Незаконосъобразно е и приетото от първоинстанционния съд, че спирането на административното производство ще доведе до изясняване на обстоятелства от значение за административния акт. Първостепенният съд не е отчел спецификата и последиците на правния институт на спирането в рамките на едно административно производство. В тази връзка, вътрешно противоречив и необоснован се явява изводът на административния съд, че именно посредством постановеното спиране от Комисията ще се изяснят обстоятелства от значение за постановяване на крайния акт, който е дължим по подаденото заявление за промяна предназначението на земеделската земя. За да обоснове постановения резултат КЗЗ, а впоследствие и първоинстанционният съд са се основали единствено на визираните по- горе заповеди от 2014г., издадени значително преди оспореното пред Административен съд- Бургас решение на Комисията, а оттам- и непопадащи в обхвата на обстоятелства, които биха могли да бъдат изяснени в бъдеще, каквато е целта на предприетото спиране на административно- производствените действия. Нещо повече, в мотивите на обжалваното определение е направен повърхностен и фрагментарен анализ на определен кръг правно значими факти, без да е изследвано в рамките на каква процедура двете заповеди от 2014г. на МРРБ са издадени, приключила ли е същата и с какви актове, а оттам- какви са правните последици и действие във времето на тези актове към настоящия момент. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до необоснованост на постановения съдебен акт, особено като се отчете обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство от трето, неучастващо по делото лице- МРРБ, е изпратено писмо изх.№ V8-232/ 20.07.2022г., според което е посочено, че сключеният между МРРБ и „Форум Александрови“ ЕООД Договор № РД-02-29-411/ 08.09.2015г. с предмет „Изработване на проект за изменение на ОУП за цялата територия на Община Царево и екологична оценка към него“ е прекратен, считано от 29.04.2022г. Необоснован е изводът на първостепенния съд, че доколкото прекратяването на договора съставлява обстоятелство, което е настъпило след постановяването на обжалваното решение на Комисията, то същото е неотносимо. Съдът не е отчел разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК, приложима във всички производства пред съд, включително и в производствата по Глава десета, Раздел IV АПК, по което се е развило първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се посочи, че административният съд необосновано е игнорирал представеното по делото, влязло в сила, Решение № 3349/ 08.04.2022г. по адм. д. № 11888/2021г. на ВАС, Петчленен състав на Втора колегия, с което е обявено за нищожно писмо № V8- 232 от 19.01.2021г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а оттам и даденото с него тълкуване на Заповед № РД-02-15-17/07.02.2014г. е спряно прилагането на ОУП на Община Царево за цялата територия на общината. Незаконосъобразно административният съд е приел, че при липсата на ново произнасяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството по искането за тълкуване на Заповед № РД-02-15-17/ 07.02.2014г. жалбоподателя „не може да се позовава полезно" на горепосоченото решение на ВАС. Това отменително решение е влязло в сила и има действие по отношение на всички, а в мотивите му е прието, че издаването на заповед за изменение на ОУП предполага наличието на задължителната предпоставка- влязъл в сила ОУП. В този смисъл, наличието на заповед за допускане изменението на ОУП не изключва, а потвърждава наличието на влязъл в сила ОУП. По тези съображения, настоящият състав приема, че като е отхвърлил жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва да бъде постановено друго определение за отмяна на Решение № К33-04, т.162, от 17.03.2022г. на КЗЗ при МЗ и преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението на Н. и Я. Кесаровски при съобразяване на мотивите в настоящия съдебен акт. Частните жалбоподатели не претендират разноски и такива не им се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение