Определение № 2824 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1650/2025 г.
ВКСI търговско отделение10.10.2025 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 332/10.06.2025 г. по в.т.д. № 240/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца С. С. М. против определение № 332/10.06.2025 г. по в.т.д. № 240/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което на основание чл. 229, ал. 1, т.5 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 349/2024 г. по описа на РУ – Т.. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се извода на апелативния съд за наличие на основание за спиране на производството по гражданското дело за присъждане на обезщетение за вредите от извършен деликт, до приключване на наказателното производство, тъй като към момента разследването не било приключило. Изтъква се, че противоправността на конкретното деяние може да се установи от представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на произшествие, препис, скица и фотоалбум, както и от приетите заключения на вещи лица. Излагат се доводи, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, като при последваща влязла в сила присъда в обратния смисъл несъответствието може да бъде преодоляно по реда на извънредния контрол – аргумент от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С тези аргументи се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В дадения срок от ответната страна ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], не е постъпил отговор на частната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. В случая решаващият състав на апелативния съд, за да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство, водено по ДП № 349/2024 г. по описа на РУ – Т., е приел, че гражданското дело, решението по което е предмет на въззивно обжалване, е образувано по предявен от С. С. М. против ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2024 г. по вина на М. Н. - водач на лек автомобил “Сеат” с [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Констатирал е, че от изискана справка от ОП – Т. се установява, че на 03.02.2025 г. по досъдебното производство е привлечен като обвиняем М. Н., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а” НК, като срокът на разследване е продължен до 16.07.2025 г. Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК случаи може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие на данни, че вредоносното деяние вероятно осъществява състав на престъпление (чл.342, ал. 3, б. “б” НК), разследването по което е приключило с повдигане на обвинение срещу посочения в исковата молба деликвент, то едва след приключване на наказателното производство (с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда) въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен. При тези данни е стигнал до извода, че преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск и въззивното дело подлежи на спиране. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. дело № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, до приключване на наказателното производство гражданското дело, образувано по иск за обезщетяване на вреди от деликта, следва да се спре на основание чл. 182, б. “д” ГПК (отм.), която разпоредба е съответна на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да бъде възобновено. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта (чл. 300 ГПК). Така установената задължителна практика на касацията е доразвита в трайната такава – решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д. № 745/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 632/11.08.2023 г. по ч.т.д. № 813/2023 г. на ВКС, II т.о., определение № 476/12.07.2019 г. по ч.т.д. № 1443/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 237/29.03.2023 г. по ч.т.д. № 300/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 2157/09.07.2025 г. по ч.т.д. № 1090/2025 г. на ВКС, I т.о., определение № 2151/09.07.2025 г. по ч.т.д. № 813/2025 г. на ВКС, II т.о., като се приема, че доколкото съдът, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданското дело подлежи на спиране до приключване на наказателното производство, когато същото е в досъдебна фаза с привлечен към наказателната отговорност обвиняем (основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК), или когато е в съдебна фаза (основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК). С оглед така формираната практика на касационната инстанция, не могат да бъдат споделени изложените от частния жалбоподател доводи. В случая от справка вх. № 1288/2025 г. от 06.06.2025 г. на РП – Т. се установява, че по образуваното за увреждащото ПТП досъдебно производство М. Н. (сочен от ищцата в исковата молба като делинквент, отговорен за процесното вредоносно деяние) е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по транспорта. Предвид функционалната обусловеност на отговорността на ответника застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” от тази на прекия причинител на вредите от ПТП, изходът на наказателното производство, по което делинквентът е привлечен като обвиняем, е от значение за спора по предявения иск по чл.432, ал. 1 КЗ. Обстоятелството, че в случая срокът за разследване е продължен до 16.07.2025 г., който към момента е и изтекъл, не може да преодолее процесуалната пречка за развитие на гражданския процес. При това положение правилни са изводите на апелативния съд, че твърдяното в исковата молба вредоносно деяние и неговият извършител подлежат на установяване в рамките на наказателното производство, което налага спиране на гражданското дело. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
Цитирани разпоредби
12- чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 432, ал. 1 КЗ
- чл. 124, ал. 5 ГПК
- чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 300 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 182
- чл. 274, ал. 2
- чл. 342, ал. 3
- чл. 343, ал. 3