Решение № 9284 от 31.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2015 г.

Решение № 9284 от 31.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и втората - от "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана, представлявано от управителя Владимир Антонов Панайотов, против Решение № 39/17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 743/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Касаторът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № 121400097/8.04.2014 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 351/1.09.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, в частта относно допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 1.12.2005 г, - 14.02.2011 г., както и в частта, присъждаща на "Джет Такси" ЕООД разноски в размер на 4,95 лева. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводът на административния съд за материално-правния характер на чл. 124а ДОПК, (в сила от 15.02.2011 г.) с твърдения, че нормата е процесуалноправна по характер и действа по отношение на всички ревизионни производства, висящи към датата на влизане в сила на ЗИД на ДОПК /обн. ДВ бр. 14/15.02.2011 г./. Претендира отмяна на решението в оспорената му част, с която се отменя ревизионния акт и присъждане на разноски за първоинстанционното производство в размер, по-голям от присъдения, както и разноски за касационната инстанция. Касаторът "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана, обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу цитирания по-горе РА № 121400097/8.04.2014 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 351/1.09.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, в частта в която на посоченото дружество е установен ДДС за довнасяне в размер на 295 837,55 лв. и лихви в размер на 143 656,77 лв.; определен е допълнително корпоративен данък в размер на 14 440,17 лв. и лихви в размер на 11 925,88 лв. и за периода 15.02.2011 г, - 28.02.2011 г. са установени задължения за задължителни осигурителни вноски както следва: вноски за ДОО в размер на 293,82 лв., ведно със законните лихви в размер на 88,05 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 83,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 24,87 лв; и вноски за ЗО в размер на 132,80 лв., ведно със законните лихви в размер на 38,30 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че е нарушено правото на страната да участва в съдебното производство, тъй като за насроченото първо по делото съдебно заседание представляващият дружеството пуснал молба за отлагане, поради влошено здравословно състояние, а след това с изненада установил, че делото е разгледано в негово отсъствие и постановен съдебен акт. Наред с това се твърди, че неправилно съдът приел за достоверни и изобщо възможни фактите, посочени в ревизионния акт, като е изброил факти относими към частта от ревизионния акт, с който се установява ДДС за довнасяне. В тази насока в касационната жалба са изложени твърдения, че неправилно съдът приел за достоверни и изобщо възможни фактите, посочени в ревизионния акт, че дружеството е направило за пет години оборот от милион и половина лева, че правилно е определен дневен наем на МПС само въз основа на данни, получени от "Автотранс" ЕООД, че дружеството е отдало под наем 12 броя автомобила и не е отчитало приходите от тях, както и че е продаден липсващия газ пропан - бутан, както и че няма реална доставка на услуга от фирма "Мерси" ЕООД, само въз основа на това, че фирмата няма назначени лица по трудов договор. Касаторът моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: Пред Административен съд - Велико Търново е оспорен Ревизионен акт № 121400097/8.04.2014 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 351/1.09.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, с който на "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана е установен ДДС за довнасяне в размер на 295 837,55 лв. и лихви в размер на 143 656,77 лв.; определен е допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 14 440,17 лв. и лихви в размер на 11 925,88 лв, за 2007 г. в размер на 30 194,31 лв. и лихви в размер на 20 565,81 лв, за 2008 г. в размер на 27 417,07 лв и лихва в размер на 14 508,91 лв, за 2009 г. в размер на 34 634,54 лв и лихва в размер на 14 315,27 лв и за 2010 в размер на 40 164,17 лв и лихва в размер на 12 455,86 лв и за периода 1.12.2005 г. -28.02.2011 г. са определени допълнително вноски за ДОО общо в размер на 28 594,93 и лихва в размер на 17 753,73 лв, вноски за ЗО общо в размер на 9 965,99 лв и лихва в размер на 5567,76 лв, вноски за ДЗПО общо в размер на 6 797,60 лв и лихва в размер на 3 880,44 лв, вноски за ФГВРС общо в размер на 391,20 лв и лихва в размер на 280,81 лв - всичко 733 348,77 лв. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана Ревизионен акт № 121400097/8.04.2014 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 351/1.09.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, само в частта относно допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 1.12.2005 г. -14.02.2011 г. в общ размер от 72 571,61 лева - главница и лихва и отхвърлил жалбата на дружеството в останалата и част, а именно в частта, в която на посоченото дружество е установен ДДС за довнасяне в размер на 295 837,55 лв. и лихви в размер на 143 656,77 лв.; определен е допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 14 440,17 лв. и лихви в размер на 11 925,88 лв, за 2007 г. в размер на 30 194,31 лв. и лихви в размер на 20 565,81 лв, за 2008 г. в размер на 27 417,07 лв и лихва в размер на 14 508,91 лв, за 2009 г. в размер на 34 634,54 лв и лихва в размер на 14 315,27 лв и за 2010 в размер на 40 164,17 лв и лихва в размер на 12 455,86 лв и за периода 1.12.2005 г. - 28.02.2011 г. са установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО в размер на 293,82 лв., ведно със законните лихви в размер на 88,05 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 83,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 24,87 лв; и за ЗО в размер на 132,80 лв., ведно със законните лихви в размер на 38,30 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. След задълбочено и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено следното: Възложената ревизия е повторна и е с предмет установяване задълженията за: данък върху добавената стойност за периода от 1.11.2007 г. до 30.06.2011 г., корпоративен данък за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г., вноски за ДОО, ДЗПО-ППФ, ДЗПО-УПФ и ЗО за наетите лице за периода от 1.12.2005 г. до 28.02.2011 г., както и вноски за ФГВРС за периода от 1.12.2005 г. до 31.12.2010 г. Съдът е приел, че са налице основания за облагане на ревизираното лице по особения ред, тъй като са налице предпоставките както по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи, а така и по т. 1 от същата разпоредба - до започването на ревизията не е подадена декларация. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че са налице данни за укрити приходи за данъчни периоди м. 01., м. 10.2010 г. и м. 06.2011 г., установени при сравнителен анализ на данните при ревизираното лице за отчетени обороти от ЕКАФП на регистриран обект "Автосервиз" и от ЕТАФП, монтиран в автомобил за таксиметрови превози, стопанисван от ревизираното лице, с данните съответно за издадени фактури за първите два посочени периода, както и с данните от третия период относно отчетените приходи и данъчни основи по ЗДДС. Същевременно, след извършен сравнителен анализ на данните от информационната система на НАП за наети от ревизираното лице работници и служители през периода, попадащ в обхвата на ревизията, видно от които до 31.12.2006 г. лицето е регистрирало трудови правоотношения с 42 бр. работници, с данните за подадени декларации образец 1 и образец 6, е установено, че в периода 1.12.2005 г. до 28.02.2011 г, въпреки задължението на жалбоподателят в качеството му на работодател за подаване на декларации от посочения вид съобразно установеното в Наредба № Н-8/29.12.2005 г., такива не са подадени. Съдът е приел за неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в частта му, установяваща задължения по ЗДДС, като е разгледал поотделно частите на ревизионния акт отнасящи се до начислен допълнително ДДС и отказано право на данъчен кредит. В частта по ЗДДС на РА относно допълнително начисления ДДС върху допълнително определени данъчни основи, представляващи укрити приходи от отдаване под наем на леки автомобили, съдът е приел за установено следното: Дружеството "Джет Такси" ЕООД е собственик на 39 броя леки автомобили, освен това стопанисва по силата на Договори за финансов лизинг с "Интерлийз Ауто" ЕАД още 85 броя леки автомобили, освен това стопанисва по силата на договор за финансов лизинг и сублизинг с "Интерлийз Ауто" ЕАД и "Тико Такси" ЕООД още два броя автомобила, като същевременно в сметка 205 "Транспортни средства" е установено завеждането на други два автомобила, които са собственост на "Мерси" ЕООД. От тях, 81 броя са включени в списъците към удостоверенията за извършване на таксиметров превоз и за тях са издавани разрешителни от Общините Монтана и Враца, а за останалите МПС, собственост на ревизираното лице или стопанисвани от него, не е установено да са издавани разрешителни за извършване на таксиметров превоз. Същевременно, за процесните автомобили, за които има издадени разрешения за таксиметров превоз, е установено наличието на договори за отдаването им под наем на физически и юридически лица: "Джет Секюрити" ЕООД, "Комерс сервиз" ЕООД, "Мерси" ЕООД, "Джет такси Лом" ЕООД, "Такси Враца" ЕООД, "С-5" ЕООД, "Враца такси - 1" ЕООД, Б. Г. И., К. К. П., Ч. Ц. Е., А. К. Б., А. И. А., за всяка една от годините, включени в обхвата на ревизията, а част от автомобилите, включени в тези договори за наем, фигурират в списъците към удостоверенията за регистрация на "Джет Такси" ЕООД или други фирми ("Джет Комерс" ЕООД, "Мерси" ЕООД), и разрешителните са издадени на тези фирми. Наред с това е установено, че "Джет Такси - Лом" ЕООД, "Такси Враца" ЕООД, "Враца такси - 1", "Джет секюрити" ЕООД, "Комерс Сервиз" ЕООД, "Мерси" ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, едноличен собственик на които в ревизирания период е лицето П. Л. Е., а за "Джет секюрити" ЕООД е Л. П. Е. - баща на П. Л. Е.. Също така е установено, че цените на отдадените под наем леки автомобили за извършване на таксиметров превоз на пътници, са по-ниски от пазарните цени, за всички периоди, тъй като договори за отдаване под наем с посочените лица са сключвани за всяка една от годините, попадащи в обхвата на ревизията. При извършена насрещна проверка на фирма "Автотранс" ЕООД относно договорени цени за отдаване под наем на леки автомобили от дружеството е установено, че наемната цена на отдаден под наем лек автомобил за извършване на таксиметров превоз по години е 30,00 лв. с ДДС за изминало денонощие (без ДДС - 25,00 лв.) за всяка година от 2006 г. до 2011 г. При извършено сравнение, предвид установеното в представените от ревизираното дружество копия на договори за отдаване под наем, е установено от приходната администрация, че "Джет такси" ЕООД е отдавало под наем леки автомобили на цени без ДДС в размер на 76,66 лв., 83,33 лв., 91,67 лв., 100,00 лв., 125,00 лв., представляваща обаче месечна наемна цена. От анализа на данните от счетоводството на дружеството е установено, че за тези автомобили са извършвани разходи през годините - изписани са резервни части за ремонт, смазочни материали, начислени са разходи за амортизации, разходи за данък МПС, сим карти за мобилен телефон и прочие, поради което е прието, че всички заведени в с/ка 205 леки автомобили, за които има издадени разрешения за таксиметров превоз, са отдавани в съответните периоди под наем от ревизираното лице. За установяване размера на приходите на ревизираното дружество, получени за всички автомобили, за които има издадено разрешително за извършване на таксиметров превоз, от ревизиращите са изготвени подробни справки за съответните годишни периоди в обхвата на ревизията - от 2007 г. до м. 06.2011 г., като е използвана средна цена за наем в размер на 30,00 лв. с ДДС за изминало денонощие или 25,00 лв. без ДДС. В резултат на посоченото са определените приходи, които са намалени с размера на приходите от наем за същите автомобили, за които ревизираното дружество е имало сключени договори за наем и които са съответно отчетени. Същевременно, за автомобилите, за които дружеството е представило сключени договори за наем, но при ревизията не е установено да е налице издадено разрешително за таксиметров превоз, от приходната администрация не са определени допълнително приходи от наем, съответно отчетените приходи от наем за тези автомобили не са приспаднати от определените по пазарни цени приходи от наем на останалите автомобили. Въз основа на изложеното е установено, че дружеството е следвало да осчетоводи приходи от наем на леки автомобили в размер на: за 2006 г. - 222 300,00 лв., за 2007 г. - 358 335,00 лв., от които за м. 11.2007 г. - 25 250,00 лв. и за м. 12.2007 г. - 7730 лв., за 2008 г. - 399 433,83 лв., за 2009 г. - 391 641,67 лв., за 2010 г. 417 441,67 лв. и за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. - 140 275,00 лв. Така получените разлики за периода м. 11.2007 г. до м. 06.2011 г. са приети за допълнителни данъчни основи за облагане по ЗДДС. При така установеното, на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за данъчен период м. 11.2007 г. до м. 06.2011 г. е определен допълнително косвен данък в размер на 276 354,43 лв. и съответни лихви, което съдът е приел за обосновано и правилно. В частта по ЗДДС на РА, относно допълнително начисления ДДС върху определена допълнително данъчна основа, представляваща приходи от реализацията на стоки, за които е установена липса, съдът е приел за установено следното: Дружеството "Джет такси" ЕООД стопанисва и обект"Газостанция", на който е извършена проверката на 15.01.2009 г., при която е установено, че закупените от дружеството количества газ-пропан бутан се съхраняват в два броя цистерни с обем по 4 850 л., като към 15.01.2009 г. е измерено налично количество от газ в размер на 6 040 л. При справка от счетоводните данни на дружеството, данните от контролната лента и действително констатираната при проверката наличност на посочената стока е установена разликата в размер на 4 400,570 л., която е приета от приходната администрация, че представлява количество пропан бутан, реализирано от ревизираното лице, за което не са отчетени приходи, не са включени в Дневника за продажби и не е начислен ДДС. При това, за остойностяване на количеството, от органа по приходите е използвана средна цена на доставените количества газ-пропан бутан за м. януари 2009 г, заприходени по с/ка 3042, която е установена в размер на 0,6745 лв. Получения стойностен размер на липсващото количество газ е умножен по средната надценка от продажба на стока от същия вид при ревизираното лице - 13,40 %, установена от данните, посочени в ГДД за 2009 г. (в която е декларирана отчетна стойност и приходи от реализацията на газ пропан бутан - (179 570,61 лв.: 158 355,14 лв. = 13,40 %). В резултат на извършените изчисления от приходната администрация са установени неотчетени от ревизираното лице приходи от реализацията на количествата от процесната стока в размер на 3 365,56 лв. При така установеното и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е определен за данъчен период м. 01.2009 г. допълнително косвен данък в размер на 673,11 лв. и съответни лихви, което съдът е счел за обосновано и правилно, тъй като размерът на посочените липси са установени от приходната администрация въз основа на данни от счетоводството на самото ревизирано лице (аналитични регистри, фактури за закупени количества горива през м. 01.2009 г.), данни от контролна лента от ЕКАФП в регистриран обект "Газостанция", сравнени с данните от извършена на място инвентаризация за установяване на действително налични количества горива. В частта по ЗДДС на РА за допълнително начисления ДДС относно отчетени обороти от ЕКАФП, регистриран за обект "Автосервиз" и относно отчетени обороти от ЕТАФП, регистриран в автомобил за таксиметрови превози, съдът е приел за установено следното: Дружеството "Джет Такси" ЕООД стопанисва обект "Автосервиз" с инд. № на ФУ ЕД011873 и инд. № на ФП 44014073. През 2010 г. от ЕКАФП на обект "Автосервиз" е регистриран оборот на обща стойност 89 458,60 лв., в т. ч. ДДС 14 908,64 лв., който оборот не е отразен с код 81 в дневниците за продажби и справките-декларации на ревизираното лице. Същевременно, от съдържащата се в представения от ревизираното лице опис на фактури от 2009 г. и 2010 г. информация е установено, че през 2010 г. са издадени фактури към различни дружества-получатели, чиято общата стойност е равна на отчетените обороти от ЕКАПФ в размера, посочен по-горе. За потвърждаване на посочените обстоятелства, на дружествата, към които видно от представения от ревизираното лице опис има издадени фактури, са извършени насрещни проверки, в резултат на данните от анализа на които е установено, че са извършени в брой плащания в размера, съгласно установеното от годишния отчет на ЕКАФП. При така установеното, след сравнителен анализ на данните от блокове ФП за отделните периоди (м. 01.2010 г. и м. 10.2010 г.) с данните от дневниците за продажби през тези периоди, е прието за установено от приходната администрация, че ревизираното лице не е отчело регистриран оборот от ЕКАФП на обект "Автосервиз" на обща стойност 14 186,00 лв. (в това число за м. януари - 9 833,33 лв. и ДДС - 1 966,67 лв. и за м. октомври - 1988,33 лв. и съответен ДДС - 397,67 лв.). Същевременно, за данъчен период м. 06.2011 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 163,78 лв. върху определената допълнително данъчна основа в размер на 818,87 лв., представляваща неотчетен оборот от ЕТАФП, монтиран в автомобил за таксиметрови превози, стопанисван от "Джет Такси" ЕООД. За установяване на посочения краен извод, в хода на ревизионното производство е констатирано, че за периода 9.01.2007 г. - 30.06.2011 г. ревизираното дружество е извършвало таксиметрова дейност с един брой таксиметров автомобил, с регистриран ЕТАФП инд. № на ФУ ЕТ 001188 и инд. № на ФП 48014519. При сравнителен анализ на данните от регистрирания ЕТАФП и съответните данни, отразени в дневниците за продажби за същите периоди е констатирано, че за периода 1.01.2011 г. - 30.06.2011 г. не са отчетени приходи на стойност 982,66 лв., в т. ч. данъчна основа 818,87 лв. и ДДС 163,78 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, които да поставят под съмнение и да променят изводите на ревизиращите за наличие на основание за допълнително начисляване на ДДС. Дори напротив, тази констатация на ревизиращите категорично се потвърждават от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, тъй като файловете от посочените устройства (финансовите отчети от ЕКАПФ и ЕТАПФ) съдържат всички данни за продажбите, които са отчетени и тези, които не са отчетени при сравнение с подадените от ревизираното лице дневници за продажби. Несъответствието между стойностите на декларираните продажби и стойности на представените от дружеството касови отчети по периоди определя достоверно обема на неотчетените приходи от дружеството. В частта по ЗДДС на РА относно отказано право на данъчен кредит съдът е приел за установено следното: За данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г., м. 01, 04, 05 и 08.2008 г., м. 06, 10 и 12.2009 г. "Джет Такси" ЕООД е получател по 20 бр. фактури, издадени от "Мерси" ЕООД с предмет поддръжка и ремонт на автомобили, таксиметрови услуги, покупка на газ пропан-бутан, резервни части, пароструйна машина и други стоки. Съдът е направил извод за липса на осъществени доставки на стоки и услуги, в резултат на което заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по посочените фактури. Мотивирал е решението си в тази част с липсата на техническа, кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставките, липсата на документи, от които да се установява предаването на стоките, както и липсата на първични счетоводни документи у доставчика за извършените доставки на стоки и услуги. За данъчни периоди м. 06.2008 г. и м. 10 и 12.2009 г. "Джет Такси" ЕООД е получател по 3 бр. фактури, издадени от "Джет Секюрити" ЕООД, с предмет доставка и монтаж на приемна, покупка на техника и охрана по договор. Съдът е направил извод за липса на осъществени доставки на стоки и услуги, в резултат на което заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по посочените фактури. Мотивирал е решението си в тази част с липсват доказателства за фактическото предаване на фактурираните родово определени вещи между страните, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи, договори и прочие. Посочил е още липсата на доказателства също за материална обезпеченост на доставчика да извърши спорните доставки на стоки, тъй като не били представени документи, установяващи у същия наличието на стоки от процесния вид, които да са обект на доставка в периода на издадените спорни фактури (аналитични регистри и главни книги, фактури от предходни доставчици). А по отношение на твърдението за осъществени охранителни услуги, не били представени никакви писмени доказателства за извършени от доставчика разходи за осъществяването им или договор за извършване на охранителни услуги, лиценз за извършване на охранителна дейност, издаден на името на "Джет Секюрити" ЕООД, които обстоятелства преценени в съвкупност обосновавали извода за недоказана реалност на доставките. Аналогични изводи съдът е изложил и по отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и 12.2009 г. по фактура № 20...32/05.10.2009 г. с предмет рекламна кампания, издадена от "Благоев 2008" ЕООД, както и за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура, издадена от "Коцев Трейд 86" ЕООД, с предмет извършена услуга - маркетингово проучване. В заключение, а и в обобщение на гореизложеното в двете части по ЗДДС - в частта относно допълнително определените задължения за ЗДДС и в частта относно отказаното право на данъчен кредит, съдът е приел, че РА като обоснован е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Относно законосъобразността на ревизионния акт в частта по ЗКПО (отм.) и по ЗКПО в сила от 1.01.2007 г.: Съдът е посочил, че с оглед мотивите изложени по-горе относно допълнително определените задължения за ДДС за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат за посочените години, както и определените в тази връзка задължения по ЗКПО. Относно законосъобразността на РА в частта за ЗОВ: Съдът е приел, че РА в частта относно определените от органите по приходите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и тези от 1.01.2011 г. до 14.02.2011 г., както и начислените върху тях лихви за забава, следва да бъде отменен за периода от 1.01.2011 г. до 14.02.2011 г, които съответно са в размер на 72 571,61 лв. главница и лихви. За да постанови решението в тази му част, съдът е приел, че така установените задължения за периода от 2007 г. до 14.02.2011 г. са незаконосъобразно определени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила. Наред с това, съдът е приел, че в частта за 2011 г., от 15.02.2011 г. до 28.02.2011 г., дължимите ЗОВ законосъобразно са определени по реда на чл. 124а от ДОПК, защото са доказани предпоставките за това, и е посочено, че ревизираното лице е извършвало няколко дейности, като не е подавало декларации образец 1 и образец 6 за нито едно наето лице, въпреки, че е подавало уведомления по чл. 62 от КТ за наличие на сключени трудови договори. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП: Настоящият касационен състав на ВАС, второ отделение споделя мотивите на първоинстанционният съд по приложението на чл. 124а от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. без да й е придадено обратно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на предходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за данъчни периоди преди 15.02.2011 г. Ето защо, решението, в оспорената му част от Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е правилно, като постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана: Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение са неоснователни. С разпореждане от 29.10.2014 г, постановено по адм. дело № 743/2014 г. съдия докладчика е конституирал страните по делото, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил открито съдебно заседание за 14.01.2015 г. от 10.30 часа. За насроченото съдебно заседание, "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана е бил редовно призован, видно от връчената на управителя му призовка, но с писмена молба вх. № 170/14.01.2015 г. същия е поискал отлагане на делото, поради влошено здравословно състояние. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 14.01.2015 г, делото е отложено и насрочено за 28.01.2015 г, за която дата съдът се е произнесъл, че на основание чл. 137, ал. 7 от АПК, жалбоподателят се счита редовно призован, а ответника и прокурора - уведомени от съдебно заседание. Видно от протокола на проведено съдебно заседание от 28.01.2015 г, дружеството не е представлявано от законен или упълномощен представител и няма спор по делото, че дружеството не е упълномощило адвокат, който да го представлява пред съда. Но настоящата инстанция счита, че дружеството, като жалбоподател в производството пред АС - Велико Търново е било редовно призовано, както за заседанието 14.01.2014 г, така и за заседанието на 28.01.2015 г, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК, на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. В настоящия случай делото е отсрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът не е имал задължение да изпраща нова призовка до жалбоподателя за насроченото на 28.01.2015 г. съдебно заседание. Задължение на страната, която не се е явила в открито съдебно заседание, за което е била редовно призована, да следи за датата на която е отложено разглеждането на делото. Ето защо, при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 28.01.2015 г. в отсъствие на представител на дружеството и приключване на съдебното дирене при липса на направени доказателствени искания с жалбата или до провеждане на заседанието, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуслови отмяна на оспореното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Неоснователно е и твърдението на касатора "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В тази насока в касационната жалба са изложени твърдения, че неправилно съдът приел за достоверни и изобщо възможни фактите, посочени в ревизионния акт, че дружеството е направило за пет години оборот от милион и половина лева, че правилно е определен дневен наем на МПС само въз основа на данни, получени от "Автотранс" ЕООД, че дружеството е отдало под наем 12 броя автомобила и не е отчитало приходите от тях, както и че е продаден липсващия газ пропан - бутан, както и че няма реална доставка на услуга от фирма "Мерси" ЕООД, само въз основа на това, че фирмата няма назначени лица по трудов договор. Настоящата инстанция счита, че изводите на съда са формирани при правилно установена фактическа обстановка и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи и поради това, че до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. В тази насока, първоинстанционния съд е формулирал обосновани мотиви, които не се оспорват с касационната жалба и напълно се споделят от настоящия състав на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за установяване на твърдените от него факти и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, "Джет Такси" ЕООД - гр. Монтана не е представило доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. В тази насока следва да се посочи, че още с разпореждането за образуване на съдебното производство пред АС - Велико Търново, съдът е указал на жалбоподателя какви обстоятелства следва да установи в хода на съдебното следствие, за да обори крайните констатации на приходната администрация. Въпреки това обаче, не по вина на съда, дружеството не е взело участие в производството и не е направило никакви доказателствени искания. Настоящата инстанция счита, че в този случай правните изводи на съда почиват на събраните доказателства, които еднопосочно установяват фактическата обстановка, такава каквато е приета от първоинстанционния съд, а твърденията на жалбоподателя, че е възможно нещо различно от установеното са неоснователни. Освен това, фактическите констатации и правните изводи на съда почиват на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, а настоящата инстанция ги споделя изцяло, поради което не е необходимо повторното им възпроизвеждане в настоящия съдебен акт. Неоснователно е възражението, че съдът е изградил изводите си въз основа на единични факти, като определил пазарна цена на наем на автомобил само въз основа на данни, получени от "Автотранс" ЕООД. Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на съда, че в случая е установена необходимост от определяне на пазарна цена за наем на автомобил за таксиметров превоз и правилно при съобразяване свързаността на търговски дружества, приходната администрация е установила пазарната цена, чрез използване на метода на пазарните цени. Отново следва да се посочи, че в случай, че касатора не е бил съгласен с така установените от приходната администрация пазарни цени за наем на автомобил, следвало е да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, тъй като в негова тежест, предвид установената законово презумпция за вярност на крайните констатации приети в извършено производство по особения ред, е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. По същите съображения, настоящата инстанция счита за неоснователни и останалите твърдения на касатора за неправилност на решението, поради недоказаност на констатациите по ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Юрисконсултско възнаграждение в полза на бюджета на приходните органи се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване като такова е присъдено от първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, ВАС, тричленен състав на второ отделение,