Решение № 9479 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника Д., срещу Решение № 16198/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 9321/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени предявените против Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) искове за обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди. Макар да не са формулирани изрично, в касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че неиздаването на скици от страна на ответника е затруднило събирането на задълженията, т.е. налице е понесена имуществена вреда. Сочи се, че дружеството, от което ищецът – касатор е придобил вземането срещу ответника, е довело до претърпени загуби – разваляне на договор за продажба на авторски права, както и на два инвестиционни договора за строителство. Излагат се съображения за пряка причинно-следствена връзка между поведението на административния орган и настъпилите вреди, противно на доводите на решаващата инстанция. Намира, че съдът не е уважил формулираното искане за събиране на доказателства. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав, Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на М. Д. Д. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу АГКК, като формулираното искане е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 000 евро – частично от общ иск в размер на 575 000 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; обезщетение за пропуснати ползи и печалби в размер на 25 000 евро – частично от общ иск в размер на 400 000 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500,00 лева, ведно със законната лихва от горепосочената дата на завеждане на исковата молба, настъпили вследствие незаконосъобразното бездействие на служители на ответника да издадат поискани от ЧСИ М. Г. скици и схеми на поземлени имоти и самостоятелни обекти по изп. дело № 2017862040034/2017 г. на ЧСИ М. Г., което е направило невъзможно събирането на задълженията по делото, за заплащането на които е отправена и приета от ответника покана за доброволно плащане от взискателя по изп. дело №34/2017 г. „Булукрайн – ММ“ ООД и за което от същото дружество е изпратена покана за плащане на 21.04.2022 г., приета и неоспорена от ответника, 50% от вземането по която е прехвърлено на М. Д. Д. с договор за цесия от 21.04.2022 г. За да отхвърли така предявените искове, от фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: По молба на „Булукрайн-ММ“ ООД, представлявано от М. Д., е образувано изпълнително дело № 34/2017 г. от ЧСИ М. Г., срещу „НЕД Ойл Къмпани“ ООД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.01.2014 г. в полза на М. М. Д. и цесионен договор от 07.07.2014 г., по силата на който същата е прехвърлила вземането си на „Булукрайн-ММ“ ООД. Към изпълнителното дело е налично искане, с нечетима дата, от ЧСИ М. Г. до СГКК – София за издаване на скица за обект ап. № 52, в гр. София, [жк], [адрес]. Налично е и преводно нареждане от 31.07.2017 г. за внесена държавна такса за услугата в размер на 20,00 лв. От СГКК – София е издадено удостоверение с нечетима дата, но от 2017 г., издадено по заявление от 19.04.2017 г., от което се установява, че за територията на [жк] бл. [номер] няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което до одобряването им скици се издават от общинската администрация. По изпълнителното дело са налични схема на същия самостоятелен обект, издадена от СГКК на 04.09.2019 г., скици на сграда и на друг имот в [населено място], също издадени на 04.09.2019 г. В схемата за ап. 52 е посочено, че КККР са одобрени със Заповед №РД-18-138/24.07.2017 г. Видно от Протокол за предаване на изпълнителното дело на 19.04.2023 г. същото е изпратено на ЧСИ Н. Митев за продължаване на изпълнителните действия. Впоследствие делото е изпратено на ЧСИ Г. Костов. В същото е налична схема на ап. 62 в [жк], издадена от СГКК на 05.06.2023 г. По делото е установено също, че по заявление на ЧСИ М. Г. до СГКК – София  от 24.02.2022 г. са били издадени скици № 15-249627 за имот в [населено място], № 15-249649 и схема №15249680 за ап. 62 в [жк], бл. [номер] от 10.03.2022 г., които са били насочени за получаване в приемната на АГКК – София, като впоследствие на 24.08.2022 г. са изпратени на ЧСИ и са получени от нея на 26.08.2022 г. От страна на Д. са били представени шест броя искания от ЧСИ Г. до АГКК – София в подкрепа твърденията му, че скици и схеми са искани от ответника, но такива не са издадени. По отношение твърденията на ищеца, че е депозирана в АГКК покана за плащане, съдът е установил, че на 21.04.2022 г. от „Булукрайн – ММ“ ООД, представлявано от Д., е постъпила такава, с която ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването да заплати сумата от 1 400 000 евро, представляваща загуби, 800 000 евро за пропуснати ползи и печалби и сумата 15 000 лева неимуществени вреди, представляващи вреди от неизпълнение искането на ЧСИ Г. по изп. дело № 34/2017 г. за представяне на скици на длъжници за имотите в София и в [населено място], с което реално е възпрепятствано събирането на вземането по изпълнителното дело. С писмо от 30.12.2023 г., получено на 10.05.2024 г., АГКК е уведомена, че с цесионен договор са прехвърлени 50% от претенцията към АГКК.  В писмото е посочено, че при липса на възражение в 3-дневен срок ще се счита, че вземането се потвърждава. От ищеца са представени и втора покана за плащане на сумите от 13.09.2024 г. и запитване от същата дата. Договорът за цесия от 30.12.2023 г. не е представен по делото. Не е представен и договор за цесия от 07.05.2022 г., за наличието на който се твърди и в исковата молба. За установяване настъпилите неимуществени вреди ищецът е представил Експертно решение на ТЕЛК от 30.01.2022 г., по силата на което е с 85% трайно намалена работоспособност. В тази връзка, в хода на съдебното производство са допуснати свидетелските показания на М. Г., съпруга на Д., която заявила, че той много се е ядосвал от това, че не може да събере парите по изпълнителното дело, тъй като имал планове за реализация с тях. Това му се отразило много негативно, тъй като е честолюбив и доста емоционален. Вследствие на това се разболял през 2021 г., а през 2022 г. било установено и онкологично заболяване и други придружаващи такива. При така установената фактическа обстановка, за да отхвърли предявените искове, административният съд е формирал правен извод за тяхната неоснователност и недоказаност. Изложени са съображения, според които в конкретния случай не се установява наличие на която и да е от изискуемите предпоставки от сложния фактически състав, необходим за възникване отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По-конкретно, решаващата инстанция е приела, че не се установява твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника да издаде изисканите във връзка изп. дело № 34/2017 на ЧСИ М. Г. схеми и скици. Този извод на съда е обоснован с дадените с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк. дело № 3/2004 на ОСГК на ВКС разяснения, като е посочено също, че издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от ЗАдм, поради което неиздаването на такава не може да се счита за незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Допълнително, решаващата инстанция е изтъкнала, че дори да се приеме, че неиздаването на скици по отправеното от ЧСИ Г. искане е бездействие, то от доказателствата по делото се установява, че скици и схеми са издадени по всяко от зявленията с изключение на първото такова, тъй като към този момент за район „Слатина“, в който се намира обектът, не е имало приети КККР. Аргуменитирано е отхвърлено и наличието на останалите предпоставки, тъй като липсват доказателства относно прехвърляне на твърдяното вземане от „Булукрайн – ММ“ ООД към Д., както и такива относно размера на вредите. По отношение изискването за наличие на пряка-причинно следствена връзка, съдът е посочил, че такава не би могла да е налице, доколкото самото издаване на схеми и скици от АГКК не би довело автоматично до събиране на вземане по изпълнителното дело. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и обосновано административният съд е приел, че в процесния случай не се установява наличието на първата изискуема предпоставка, а именно – незаконосъобразно бездействие. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за администрацията, като съгласно § 8 АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съответно, издаването или неиздаването на скица не може да се счита за незаконосъобразно действие или бездействие на служителите от администрацията на АГКК по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това, както се установява от доказателствата по делото, по всяко от исканията (с изключение на първото), отправени от ЧСИ Г. (л. 44 – л. 49), са били издадени заявените документи (л. 27 и л. 28; л. 95 – л. 102), които първоначално са били заявени за връчване „гише“. След неуспешен опит от 23.06.2022 г. за получаване чрез лице, явило се в приемната на СГКК – София без представителна власт, заявените скици и схеми за апартамент, находящ се в гр. София, [жк] и в [населено място], с писмо от 24.08.2022 г. са изпратени и получени от ЧСИ Г. на 26.08.2022 г. По отношение на искането от 12.04.2017 г. за издаване на скица за апартамент № 52, находящ се в гр. София, [жк] е било издадено удостоверение за липса на кадастрална карта и кадастрални регистри за район „Слатина“, което е било изпратено на 28.04.2017 г., видно от приложената извадка от кадастрално-административната информационна система. Следва да се посочи също, че исковата претенция не се основава на твърдения за забавено издаване на заявените скици, довело до настъпване на имуществените вреди, а се сочи пълно бездействие от страна на административния орган, което обаче е опровергано от доказателствата по делото. Ето защо, при липса на бездействие като първи необходим елемент от състава за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, правилно предявените искове са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни и недоказани. Доколкото липсва първата изискуема предпоставка, не следва да се излагат мотиви по отношение на останалите с оглед изискването за кумулация и с цел процесуална икономия. Неоснователни са и твърдените допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непопълване на доказателствения материал по делото. По отношение на твърдението за липсващи документи, представени с исковата молба и допълнителна уточняваща молба, съдът се е произнесъл с Определение от 24.01.2024 г., като е посочил, че не следва да се открива производство по чл. 94, ал. 5 ПАС поради липса на каквито и да е индиции, че са представени твърдените доказателства. С посоченото определение съдът е указал на ищеца да представи сочените за откраднати документи, като впоследствие са ангажирани такива – с молба от 28.05.2024 г., приети в открито съдебно заседание от 29.05.2024 г. съгласно протоколно определение от посочената дата. Със същия съдебен акт съдът е уважил доказателственото искане на Д., като е определил да се изиска за прилагане към делото от ЧСИ Г. Костов заверено копие на изп. дело № 2173/2023 г., преобразувано от изп. дело № 34/2017 г. на ЧСИ Г.. Същото е приложено по делото, като видно от съдържанието му по него се съдържат скици и схеми на възбранените имоти. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,