Определение № 8 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 43/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11336/19.10.2017г. на П. А. Д., чрез процесуалния й представител адвокат С. Л., против определение № 190/02.10.2017г., постановено по ч. гр.д. № 3697/2017г. на Върховния касационен съд, І г.о, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея частна жалба вх. № 1891/17.02.2017г. срещу определение № 16660 от 05.07.2016г. по ч.гр.д. № 5755/2016г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка на данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС, І г.о. е оставил без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на П. Д., подадена против определение на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 23.03.2015 по гр.д. № 20312/200 4 г. на Софийския районен съд за издаване на изпълнителен лист. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че въззивното определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист не е измежду определенията, подлежащи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като няма отношение към развитието на делото и не е от категорията на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства. В чл.407, ал.3 ГПК е предвидена възможност за обжалване по общия ред /тоест при изпълнение на предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК в триинстанционно производство/ единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист по чл.406, ал.2 ГПК въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК. С оглед на това, че в настоящия случай молбата за издаване на изпълнителен лист е основана на акт по чл.404, т.1 ГПК, ВКС е установил неприложимост на разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК, поради което е оставил без разглеждане частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., констатира следното: С разпореждане от 11.12.2015г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело №5/2015г. по описа на ВКС, ОСГТК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и кои от тях подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В т. 3 от искането за образуване на тълкувателно дело е посочено, че въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.407 ГПК/ е сред определенията, за които е налице противоречива практика относно тяхната обжалваемост по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. При това положение изходът на настоящата частна жалба е в зависимост от решението по така поставения въпрос. Ето защо настоящето производство следва да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №5/2015г. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.