Решение № 698 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Б. Х. А., гражданин на Сирия, против решение № 2137 от 10.03.2025 г., постановено по адм. д. № 285 по описа за 2025 г. на Административен съд – Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците, със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. срещу Решение № 742 от 21.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че с молба от 28.08.2024 г. (л. 77 от адм. д. № 354/2025 г. на Административен съд – Хасково) Б. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име) е поискал предоставяне на закрила в Република България, след като на 17.08.2024 г. (л. 60, пак там) влязъл нелегално на територията на страната от Турция. Въз основа на данните в административната преписка (Регистрационен лист на л. 75 и л. 76, пак там), е установил, че чужденецът е от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Област Халеб, има етническа принадлежност – [заличен текст], с начално образование, женен, общ работник, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]). Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (писмо, изх. рег. № УП34239/30.08.2024 г. – л. 52, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от директора на специализирана дирекция „М“ – ДАНС (писмо, изх. рег. № М-17537 от 17.10.2024 г. – л. 44, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. На 21.11.2024 г. с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. № УП 34239/21.11.2024 г. – л. 37-40, пак там. На 21.01.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 742, връчено на чуждия гражданин на 28.01.2025 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е мотивирал, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от с.з. Съдът е споделил преценката на административния орган, че конкретният случай на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Възприел е оценката на положението в държавата по произход на чужденеца, дадена от административния орган въз основа на изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Президента Башар Асад, вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. (от л. 22 до л. 27 от адм. д. № 354/2025 г. на Административен съд – Хасково). Отчел е информацията от актуалния, към датата на съдебното решение, медиен поток, както и данните от представените в хода на първоинстанционното производство от ответния административен орган четири справки за Сирия, вкл. такава за състоянието по сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад – от л. 35 до л. 47 от първоинстанционното дело. Приел е, че на територията на Сирия, след промяната в политическата обстановка от декември 2024 г., ситуацията по сигурността е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и че е налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Счел е, че на сирийска земя липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие. Извел е извод, че актуалната ситуация в родината на чуждия гражданин не е такава, че за него да съществува реален риск от тежки посегателства, ако се завърне на нейна територия. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установи първоинстанционният съд да е допуснал наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната на съдебния акт. Правилни и обосновани са изложените от решаващия състав на Административен съд – Хасково съображения, обусловили извода му за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на статут на бежанец в Република България, поради което настоящият състав на Върховния административен съд не намира за необходимо да ги повтаря и към които, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща като мотиви на собствения си акт. Обоснована на данните по делото е преценката на административния съд, че по казуса не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на А. на хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), тъй като от изготвените в хода на административното, първоинстанционното и касационното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Сирия се установява, че на територията на тази страна не съществува, към датата на постановяване на спорния индивидуален административен акт и към настоящия момент, вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместна ситуация на безогледно насилие. След падането на режима на Президента Башар Асад е налице значителна положителна промяна в обстановката по сигурността в родината на търсещия закрила, както и по отношение на политическото управление на страната. Осъществява се политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. Съгласно Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г., вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. (л. 27-30 от касационното дело), на 25.08.2025 г. Министерството на финансите на Съединените американски щати (САЩ) официално е премахнало Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. От 14 години насам Сирия отново изнася легално суров петрол, като на 01.09.2025 г. около 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус. На 05.09.2025 г., в присъствието на Президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В бюлетин на Върховния комисариат на Организацията на Обединените нации за бежанците (ВКБООН) от 26.09.2025 г. е посочено, че, считано от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, по данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. След като данните от справките за общата ситуация в родината на А. не установяват ситуация на безогледно насилие, не може да се приеме, че цивилно лице, само поради факта на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Поради това чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е неприложим. Индиция в тази насока е и фактът, че членовете на семейството на жалбоподателя са останали в Сирия, без данни същите да изпитват безпокойство относно личната си сигурност. Поради това липсва основание на кандидата да бъде предоставена хуманитарна закрила на база на общата ситуация в държавата му по произход. Правилно, при формиране на преценката си относно основателността на молбата за международна закрила на А., административният орган е отчел поведението му в хода на административното производство по издаване на спорното Решение № 742/21.01.2025 г. Съгласно приобщените към първоинстанционното дело доказателства (докладни записки на л. 28-30, л. 42-43, л. 48 и л. 50-51 от адм. д. № 354/2025 г. по описа на Административен съд – Хаково), лицето е напускало самоволно общежитието към Регистрационно-приемателния център, където е настанен, три пъти след настаняването му там – през септември, октомври и декември 2024 г. Не се е явил и на насроченото с него на 09.09.2024 г. с интервюиращ орган при ДАБ интервю – Констативен протокол, рег. № УП34239/09.09.2024 г. (л. 49, пак там). При тези обстоятелства не би било необосновано да се изведе извод, че чужденецът само формално е заявил интерес за започване в Република България на административно производство за предоставяне на международна закрила, респ. касае се за незаинтересованост на същия да получи такава. Въз основа на изложеното, като е приел Решение № 742/21.01.2025 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпросът за разноските не се обсъжда, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия