Определение № 5688 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г., срещу определение №327/24г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Г. срещу разпореждане №726/24г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без движение частната жалба на Д. Д.. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Хасковски окръжен съд е постановил решение по чл. 463 ГПК, с което е отхвърлил жалбата на взискателя Д. Д. срещу разпределението, извършено от ЧСИ по изпълнително дело. Д. Д. е подала въззивна жалба срещу решението на Хасковския окръжен съд, която е върната с разпореждане на същия съд. Срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, Д. Д. е подала частна жалба, а с разпореждане №726/24г. на ХОС частната жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса. Именно последното разпореждане- №726/24г. на ХОС, е обжалвано от Р. Г. с частна жалба. Пловдивският апелативен съд, с определение №327/24г., е върнал частната жалба на Р.Г. с мотиви, че няма правен интерес, както и че разпореждането не подлежи на обжалване. Срещу това последно определение на ПАС е подадена частна жалба от Р. Г. по чл. 274, ал.2 от ГПК, по която е образувано настоящото частно производство. ВКС счита, че определението на ПАС е правилно тъй като разпореждането за без движение не подлежи на обжалване, защото не попада в обхвата на чл. 274, ал.1 от ГПК, разпореждането не е преграждащо и не е предвидена изрично възможността за обжалването му. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО