Определение № 42 от 05.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „БАУФЕН“ ООД с ЕИК 200893767 със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. Т. Г. и Н. С. Г., чрез представител по пълномощие адв. Н. Кумпикова от Софийска адвокатска колегия против Протоколно определение от 18.11.2025 год., постановено по административно дело № 5661/2025 год. по описа на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е спряно производството по делото до приключване на административното производство, образувано пред Патентно ведомство на Република България, във връзка с искане от 30.09.2025 год. на М. Я., отнасящо се за отмяна на регистрацията на марка „Baufen“ с рег. № 69861/19.05.2009 год. В частната жалба е заявено твърдение, че оспореното определение за спиране на съдебното производство е неправилно. В подкрепа на това твърдение е заявено, че разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 год., в сила от 5.08.2025 год.) е неприложима, доколкото, съгласно § 40 от ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 30 от 2006 год., в сила от 05.08.2025 год.), неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случая, съдебното производство е образувано преди 05.08.2025 год. и следва да приключи по досегашния ред, съгласно който за спиране на съдебното производство е приложим чл. 229, ал. 1 от ГПК, в който не е предвидена възможност за спиране на съдебно производство, поради наличие на висящо преюдициално административно производство. На следващо място са заявени и доводи, че в случая не са налице и изискванията на материалния закон за спиране на съдебното производство, доколкото по мнение на оспорващия, подаденото от М. Я. искане за отмяна на регистрацията на марка с Регистров номер 00069861 с наименование на марката – Baufen, вид – комбинирана, поради „недоказано използване“ не е от значение за решаване на съдебния спор. В този смисъл е формиран извод, че искането за спиране по същество цели да бави съдебния процес и да даде възможност на М. Я. да използва чужда марка, което представлява злоупотреба с право. С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и присъждане на разноски в размер на платената държавна такса. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор от М. Я., чрез представител по пълномощие – адв. Т. Дончев от Софийска адвокатска колегия, в който са заявени твърдения за неоснователност на частната жалба. На първо място е заявено твърдение за недопустимост на оспорването, доколкото оспореното протоколно определение е постановено в съдебно заседание от 18.11.2025 год., а в съобщението за частната жалба е посочено, че същата е с дата 27.11.2025 год., т.е. жалбата е просрочена. Развити са обстойни доводи за приложимостта на разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК, като в допълнение са споделени и мотивите на първоинстанционния съд, относно наличието на преюдициалност на административното производство, в светлината на чл. 78, ал. 1 от ЗМГО. В съответствие с така заявените възражения е формулирано искане за оставяне без разглеждане, като недопустима поради просрочие, респ. за отхвърляне на частната жалба като неоснователна. По делото е постъпил и писмен отговор по частната жалба от ответния административен орган – председателя на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт А. Дучева, в който е заявена основателност на оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. В този смисъл, неоснователни са твърденията на ответника М. Я., чрез процесуалния му представител – адв. Дончев за просрочие на оспорването. В случая, оспореното протоколно определение е постановено в съдебно заседание от 18.11.2025 год. в присъствие на процесуалните представители на страните. От друга страна, видно от клеймото на пощенския плик, с който е депозирана частната жалба, последвана е подадена на 25.11.2025 год., т.е. в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна, като мотивите в подкрепа на този извод са следните: Видно от оспореното протоколно определение, съдът е постановил спиране на производството по адм. дело № 5661/2025 год. по описа на Административен съд – София-град на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК. Съгласно посочената правна разпоредба, съдът спира производството, когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. Като фактическо основание за така постановения правен резултат, съдът е приел подадено от жалбоподателя М. Я. искане от 30.09.2025 год. до председателя на Патентно ведомство за отмяна на регистрацията на марка „Baufen“ с рег. № 69861/19.05.2009 год. – т.е. налице е висящо производство пред административния орган. Както се сочи и в частната жалба, чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е нова разпоредба (ДВ, бр. 63 от 2025 год.) и е в сила от 05.08.2025 год. От друга страна, в § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 год.) е указано, че неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В настоящият случай, съдебното производство по адм. дело № 5661/2025 год. по описа на Административен съд – София-град, инициирано по жалбата на М. Я. срещу Решение № РС-391/26.03.2025 год. на председателя на Патентно ведомство на Република България е образувано на 02.06.2025 год., поради което същото се явява неприключено по смисъла на § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК и същото следва да бъде завършено по досегашния ред. Доколкото преди влизането в сила на новия текст на чл. 154а в АПК липсва процесуална разпоредба, указваща условията и реда за спиране на съдебното производство, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от ГПК, в които липсва процесуална възможност на спиране на съдебното производство, поради наличие на висящо административно производство, което се явява преюдициално към съдебния спор. Несподелими са доводите на първоинстанционния административен съд, относно приложимостта на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ЗМГО, доколкото същите касаят спиране на производството по спорове, т.е. същите са относими единствено в рамките на административното производство и автоматичното им пренасяне в съдебното производство е недопустимо. В този смисъл, неправилен и без опора в нормативната регламентация е извода на съда, че щом в административното производство пред органа е предвидена такава преюдициалност, то няма пречка и такава да е налична в съдебното производство. Доколкото в случая, оспореното протоколно определение е постановено в нарушение на относимите процесуални правила, безпредметно се явява обсъждане на материалната му законосъобразност, в каквато насока са развити доводи в частната жалба. Предвид горните мотиви, по отношение на настоящия съдебен спор, разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК се явява неприложима, поради което, оспореното протоколно определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявеното от страна на частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по това искане следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,