Определение № 218 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 487/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение25.04.2012 г.докладчик Бойка Стоилова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Х. Т. от [населено място], [община], вх. № 1363/22.ІІІ.2012г., за отмяна на решение № ІІІ-27/16.ІІ.2010г. по гр.д. № 51/2012г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която молителят е осъден да заплати на А. Б. А. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв, ведно със законна лихва. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на молителя на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по молбата на М. Х. Т. от [населено място], [община], за отмяна на решение № ІІІ-27/16.ІІ.2010г. по гр.д. № 51/2012г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която молителят е осъден да заплати на А. Б. А. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв, ведно със законна лихва. Молбата се основава на твърдения, че по делото не са разпитани като свидетели още двама служители на РУ на МВР [населено място], а от техните показания щяло да се установи, че А. след нанесения побой над молителя избягал в неизвестна посока, както и че той нееднократно е призоваван да се яви в полицията, но не го е сторил. ОС Бургас не обсъдил възражението на Т. как човек с травма, която А. твърди, че Т. му бил нанесъл, може да бяга, за да се укрие, и защо се укрива след като е потърпевш, и защо постъпил в болница, едва след като разбрал, че срещу него има образувана полицейска преписка. ОС Бургас не обсъдил събраните доказателства в цялост. Показанията на посочените свидетели били от съществено значение за изясняване на спора. Разпит на същите молителят бил поискал с отговора на насрещния иск, но липсвало произнасяне на съда по искането. Ответникът по молбата за отмяна А. Б.А. в отговора си по реда на чл.306 ал.3 от ГПК е заел становище за нейната недопустимост. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл.303 ал.1 от ГПК предпоставки. В разглеждания случай съображенията в молбата за отмяна не покриват нито едно от предвидените в чл.303 ал.1 от ГПК основания за отмяна. Твърденията, че съдът не обсъдил събраните доказателства в цялост и че не се произнесъл по искането на молителя за разпит на свидетели, са такива за допуснати процесуални нарушения, но те не са сред основанията за отмяна. Освен това отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания е недопустима /аргумент от т.4 от ПП № 2/1977г./. Следователно не са налице предвидените в посочената разпоредба предпоставки за отмяна, поради което молбата, основана на изложените в нея съображения, е недопустима. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,