Решение № 3624 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Ф., подадена чрез адв. К. Трифонова САК, в качеството й на процесуален представител, срещу Решение № 14954/ 30.04.2025 г. по административно дело № 2285/ 2024 г. на Административен съд София - град в ЧАСТТА, с която е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата над 3000 /три хиляди/ лева до 30 000 /тридесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен изцяло предявеният иск за имуществени вреди в размер на 7 024.67 лв. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че са налице касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че сумата от 3000 лева не е справедлива, защото не репарира в достатъчна степен неимуществените вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на изцяло предявения иск до неговия пълен размер от 30 000 лева, както и да се уважи иска за имуществени вреди. Претендира разноски, за което представя списък. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи в становище от 5.08.2025 г., подадено чрез гл. юрисконсулт Георгиева, и в становище от 16.02.2026 г. на юрисконсулт Гяурова счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Прави евентуално възражение за прекомерност на сторените разноски от ответната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е била ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ц. В. Ф. от град София сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение- Наказателно постановление № 22-4332-015194/12.08.2022г., издадено от Началник на група при отдел "Пътна полиция" в СДВР. На следващо място е бил ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 3000 /три хиляди/ лева до 30 000 /тридесет хиляди лева/. Също така е бил отхвърлен изцяло искът за имуществени вреди в размер на 7 024.67 лв., като недоказан и неоснователен. В разходната част е била осъдена СДВР, да заплати на Ц. В. Ф. от град София деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и сумата от 243.90 /двеста четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Ц. Ф. е осъден на деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска. Решението в частта, с която е присъдена на лицето сумата от 3000 лева не е обжалвано, съответно е влязло в сила и не предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че с Наказателно постановление № 22-4332-015194/12.08.2022 г., издадено от Началник на група при отдел "Пътна полиция" в СДВР, за установено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, на ищеца Ц. В. Ф. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 контролни точки. Наказателно постановление № 22-4332-015194/12.08.2022 г., издадено от Началник на група при отдел "Пътна полиция" в СДВР е отменено като незаконосъобразно с Решение № 1175 от 13.03.2023 г., постановено по НАХД № 16312/2022 г. на СРС. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 31.03.2023 г., с което е било доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че е налице и втората изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпял в резултат на отмененото наказателно постановление. След непосредственото отнемане на СУМПС изпаднал в състояние, в което е бил поставен в невъзможност да осъществява нормалните си битови и житейски задължения. Това неудобство било причина той да се чувства в тежест на своето семейство, включително го довело до състояние на депресия, отчаяние и безпомощност. Така наложеното му наказание оказало влияние и на професионалната му дейност като журналист, създавайки му много затруднения в професионален аспект, всичко въз основа на отмененото НП, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и дискомфорт, потиснатост, уронване на престижа, болки и страдания, които се установяват също и от свидетелските показания на Е. В. Д.. Адм. съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между преживените от ищеца неимуществени вреди с отмененото НП, като вследствие на неговото издаване са били претърпени неимуществените вреди. Преценил е, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предмет на исковата молба, следва да бъде присъдена сумата от 3000 лева, като в останалата част до предявения размер от 30 000 лева искът е бил приет за неоснователен. Също намерил за неоснователен и искът за имуществени вреди като недоказан. В заключение съдът е намерил, че са налице изискуемите и посочени кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във връзка с отмененото НП. Приел е предявеният иск като основателен и доказан в размер от 3000 лева. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в неговата отхвърлителна част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АССГ. Макар мотивите в съдебното решение да не обсъждат детайлно всички доводи на ищеца, същите са ясни, конкретни и логично издържани. На база изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно НП, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице са и причинени в резултат на неговото издаване вреди. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Основният спор по делото е правилно ли е приложен чл.52 от ЗЗД и обосновано и справедливо ли е определен размерът на обезщетението за причинени вреди. Неоснователно е искането в касационната жалба за увеличаване на този размер- до пълния му предявен размер от 30 000 лева. АССГ е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи, относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства относими към вредоносния резултат и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 3000 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. Правилно съдът е отхвърлил исковата претенция на лицето за присъждане на имуществени вреди в размер на 7 024.67 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, за неоснователна и недоказана. тъй като в процеса по ЗОДОВ са приложими правилата по ГПК, а именно ищецът е този, който следва да докаже своята претенция чрез представяне на доказателства в подкрепа на тезата си, включително да изиска допускане на съдебно- икономическа експертиза, което изрично е било отказано от страна на процесуалния му представител. Отделно от това правилно е установено, че не може по категоричен и безспорен начин да се установи каква точно сума е изразходил ищеца лично за себе си във връзка с изпълнение на служебните му задължения, предвид, че част от плащанията са извършвани от дебитна карта на неговата съпруга. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба, подадена от Ц. В. Ф. е неоснователна, а съдебното решение в обжалваната част, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба- СДВР, при своевременно направено искане, в размер на 200.00 лева. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона в размер на 102, 26 е. (сто и две евро и 26 цента). Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,