Определение № 458 от 24.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 942/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след определение № 629/15.10.2025 г. по н. о. х. д. № 759/2025 год. на Окръжен съд – Плевен, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: В Окръжен съд – Ловеч е образувано н.о.х.д. № 327/2025 г., след като на 15.07.2025 г. делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Новото първоинстанционно гледане на делото се е наложило в резултат на отмяна на постановената присъда по н.о.х.д. № 246/2023 г. на ОС – Ловеч при въззивното й обжалване по в.н.о.х.д. № 284/2024 г. пред Великотърновския апелативен съд. С определение № 733/25.09.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 327/2025 г. по описа на ОС – Ловеч, съдебният състав е приел липса на компетентност на този съд да се произнесе по обвинението, доколкото по правилата за местната подсъдност делото следва да се разгледа от ОС – Плевен. За да стигне до този извод съдът е изследвал състава на съдиите от Окръжен съд – Плевен, видно от изисканата информация по писмо № 4961/25.08.2025 г., като е приел, че не всички от тях са си направили отвод. Съдебното производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен – Плевен. С цитираното по-горе определение съдията-докладчик по образуваното н.о.х.д. № 759/2025 г. по описа на ОС – Плевен приел, че с оглед предходно произнасяне по този въпрос на ВКС по н.д. № 431/2023 г., компетентен е изпращащият съд – ОС – Ловеч, след което е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на ОС – Ловеч, което е в съгласие с трайната практика на ВКС по поставяни пред съда идентични спорове за подсъдност. С определение № 218/23.05.2023 г. по н.д. № 431/2023 г. Върховният касационен съд е решил делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд – ОС – Ловеч, поради невъзможност да се формира съдебен състав от Окръжен съд - Плевен, на който делото е подсъдно по общите правила на местната подсъдност. След определението на ВКС е било образувано н.о.х.д. № 205/2023 г. на ОС – Ловеч, което е приключило с присъда. По подадени въззивни жалби от подсъдимите е било образувано в.н.о.х.д. № 284/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, което е завършило с решение, по силата на което присъдата на първоинстанционния съд е била отменена изцяло и делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на ОС – Ловеч. Утвърдено положение е, че новото разглеждане на делото не е ново производство, а стадий на висящото производство и затова всички процесуални действия и решения преди стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото запазват своята сила. В този смисъл е приетото в определение по н.д № 2/2022 г. на ВКС, ІІ н.о. Не е спорно и това, че компетентен да разгледа повторно делото е същият съд, който е постановил отменената присъда. При така очертаната нормативна рамка, както и предвид развилите се до момента процесуални правоотношения, този състав на ВКС приема, че въпросът за местно компетентния съд в това наказателно производство е разрешен с постановеното определение № 218/23.05.2023 г. по н.д. № 431/2023 г. на ВКС. ВКС намира за необходимо да посочи, че според определение № 107/18.12.2008 г. по ч.н.д. № 619/2008 г., ІІ н.о., местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите за деловодни затруднения. Видно от материалите, делото е получено в ОС – Ловеч на 15.07.2025 г.; след това е постановено разпореждане на определения съдия-докладчик, в което е приета „териториална и родова“ компетентност на съда и са проведени три съдебни заседания, последното от които през месец септември; съдът е събирал доказателства за персоналния състав на съдиите в ОС – Плевен и за това кои от тях не са се отвели от разглеждане на това конкретно дело. Този подход на съда е в разрез с основни принципи на наказателния процес, включително с изискванията на бързина и ефективност. При така изложените фактически и правни положения следва, че делото е подсъдно на ОС – Ловеч. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение