Решение № 2532 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2016 г.

Решение № 2532 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Т. П., гр. Б., ул. "К. А. Б." №... срещу Решение № 891 от 16.11.2015 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 560/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на В. Т. П. за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 948 от 25.11.2011 г. на орган по приходите в О. Б., с който за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 1, 62 лв. и лихви - 0, 31 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 3, 11 лв. и лихви - 1, 29 лв.

Касационният жалбоподател - В. Т. П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закони и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не уважил искането по чл. 176, ал. 1 - 4 и чл. 177, ал. 2, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" да даде обяснения за съдържанието и начина на съставяне на протоколите за връчване на съобщение за издаден акт за установяване на задължения по декларация, които са с липсващи реквизити.

Съдът не уважил искането за отвод на съдията и не съобразил становищата, залегнали в научната доктрина, съгласно които протоколът се съставя в писмена форма и трябва да отразява действията на съставилото го длъжностно лице. Сочи, че процесните протоколи са с липсващи реквизити, а съдът неправилно ги ценил като доказателства. Непосочването на имената на пощенския служител счита, че буди определено съмнение за реалното връчване. Излага подробно фактите по съобщаването на акта като им прави подробен анализ. Обосновава извод за несъобразяване на решението със съдебната практика и за изводи, които не съответстват на доказателствата по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Б., счита същата за неоснователна. Съдът обсъдил събраните по делото доказателства и направил въз основа на тях обосновани правни изводи. Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган и липсват основания за обявяването на нищожността му. Доводите на касатора са относими за унищожаемостта, не за нищожността на оспорения акт. Доказателствата по делото установяват, че органът правилно приложил чл. 32 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Сочи, че между страните в годините е водена многобройна кореспонденция, която прави неоснователен довода на касатора за нарушение на процедурата по връчване.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Х.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. В. Т. П. е собственик на недвижим имот - 0, 75% ид. ч. от земя с площ от 1 200 кв. м и 0, 75% ид. ч. от жилище - разгъната застроен площ от 77, 00 кв. м., мазе - 25 км. м., таван - 25 кв. м., находящи се извън строителните граници на с. Л. в местност "Ръждавец".

2. На 26.05.1998 г. г-жа П. подала данъчна декларация за имота, вх. № 10252, въз основа на която била създадена данъчна партида за имота № 6003307373002.

3. На 25.11.2011 г. орган по приходите в О. Б. - А. Б., издал Акт за установяване на задължения по декларация № 948, с който за периода 01.01.1999 г. -31.12.2011 г. установил на В. Т. П. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 10, 92 лв. и лихви в размер на 8, 41 лв.

4. На 28.11.2011 г., 29.11.2011 г. и на 06.12.2011 г. специален служител на общината посетил адреса на г-жа П. за връчване на Акт № 948, но не я намерил на адреса. За посещенията били изготвени протоколи по чл. 32, ал. 1 и 2 ДОПК.

5. На 29.11.2011 г. г-жа П. подала искане за погасяване по давност на задълженията за периода 01.01.1999 г. - 31.12.2005 г.

6. На 30.11.2011 г., с Решение № 990, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Б. се произнесъл по искането на г-жа П. от 29.11.2011 г. като отменил Акт за установяване на задължения по декларация № 948 в частта за установените задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.1999 г. - 31.12.2005 г. и оставил в сила акта за задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2010 - 31.12.2011 г. и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г.

7. На 01.12.2011 г., с писмо с обратна разписка Решение № 990 било изпратено на г-жа П.

8. На 07.12.2011 г. съобщение до г-жа П. за Акт № 948 от 25.11.2011 г. било поставено на определеното за целта място в общината. На същия ден било изпратено и писмо с обратна разписка до г-жа П.

9. На 22.12.2011 г. съобщението за Акт № 948 било свалено.

10. На 22.12.2011 г. писмото за връчване на Решение № 990 било върнато с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя".

11. На 23.12. и на 30.12.2011 г. служител в О. Б. посетил посочения за комуникация адрес на г-жа П. за връчване на Решение № 990, но на адреса лицето не било намерено. Фактът бил отразен в протоколи, изготвени от служител в общината на основание чл. 32 ДОПК.

12. На 03.01.2012 г. съобщение до г-жа П. за Решение № 990 било поставено на определеното за целта място в общината. На същия ден по пощата било изпратено и писмо с обратна разписка.

13. На 18.01.2012 г. съобщението за Решение № 990 било свалено.

14. На 23.01.2012 г. писмото с обратна разписка било върнато с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя".

15. На 07.08.2014 г. г-жа П. сезирала съда с искане за обявяване на нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация № 948.

16. На 24.09.2014 г., с Определение № 844, постановено по административно дело № 890/2014 г., Административен съд, С. област, оставил без разглеждане искането на г-жа П. и изпратил преписката на началника на отдел "Местни данъци и такси" в О. Б. за произнасяне по искането.

17. На 06.11.2014 г., с Акт № 94-00-614, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Б. отказал да образува производство по обжалване на Акт № 948 поради просрочие на жалбата - актът бил влязъл в сила на 02.02.2012 г., а жалбата била подадена на 07.08.2014 г.

18. На 20.11.2014 г. г-жа П. обжалвала пред съда Акт № 94-00-614 от 06.11.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси".

19. На 05.05.2015 г., с Определение № 363, постановено по административно дело № 200/2015 г., Административен съд, С. област, отхвърлил жалбата на г-жа П. срещу отказа на началника на отдел "Местни данъци и такси" да се произнесе по жалбата й срещу Акт № 948.

20. На 10.06.2015 г. г-жа П. сезирала съда с искане за прогласяване на нищожността на Акт № 948.

21. В хода на съдебното производство ответникът представил:

а) допълнително споразумение към трудов договор № 0.0033 от 31.03.2009 г. за назначаване на А. Б. на длъжност главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси";

б) длъжностна характеристика на А. Б. за длъжността главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" от 18.06.2009 г.;

в) Заповед № ОА 22 от 05.01.2011 г. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 4, ал. 1, 3 и 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са определени длъжностните лица в отдел "Местни данъци и такси" упражняващи правомощията на орган по приходите. В заповедта са включени длъжностните лица, заемащи длъжността главен експерт в отдела.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че Акт № 948 не е нищожен. Издаден е от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в писмена форма и на предвиденото от закона правно основание. Приел, че другите основания за оспорване на един акт като незаконосъобразен могат да доведат до неговата унищожаемост, но не и нищожност. Не е налице особено съществена тежест на нарушение, което да прави акта нищожен. Въз основа на това съдът направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил.

Изводът на съда е правилен.

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността, не и законосъобразността на Акт № 948. Този предмет на съдебното производство, който съдът правилно определил, предопределя и обхвата на съдебната проверка - само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, не и унищожаемост на акта.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ като такъв. Следователно, както правилно приел и съдът, Акт № 948 е издаден от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акт. Същите в случая безспорно са налице.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. От съдържанието на Акт № 948 е видно, че той не съдържа такова разпореждане.

Доводите на касатора за нищожност на Акт № 948 поради допуснати нарушения на производствените правила по връчване на акта при условията на чл. 32 ДОПК, както обосновано приел съдът, не могат да обосноват нищожност на акта. Правилата за връчване на административния акт имат отношение към неговото влизане в сила и съответно към правото на адресата на оспорване, но нямат отношение към валидността на акта. Именно поради това основателно съдът не допуснал доказателствените искания на касатора свързани с протоколите по чл. 32 ДОПК. Неотносимостта на доказателствените искания на касатора към предмета на спора правят неоснователно и твърдението му за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на доказателствените искания, свързани с протоколите по чл. 32 ДОПК. В производството по преценка валидността на акта за установяване на задължения по декларация съдът не може да извършва преценка на законосъобразността на действията по връчване на акта.

По принцип порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, щом издаденият от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по чл. 107, ал. 3 ДОПК, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление, явно невъзможни положения, както и не е издаден въз основа на нищожен акт. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на първоинстанционното съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.

Неоснователен е и доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неприемане на искането за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс. В писмена молба от 02.11.2015 г., депозирана по делото, г-жа П. направила искане за отвод на съда поради факта, че съдът в същия състав, а и в лицето на всички съдии в Административен съд, С. област, се произнесъл по нейно искане за установяване на незаконосъобразността на действията по съобщаване на други актове за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 32 ДОПК - съобщенията за връчване на Акт № 948 са и съобщения за връчване на Актове за установяване на задължения по декларация № 883, 884, 885, 947.

Произнасянето на съда по други административни актове, на които касаторът е адресат, макар и да е свързано с релевирането на идентични доводи за незаконосъобразност, не обосновава автоматично извод за нарушение на принципа на безпристрастност на съдията, който чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК обезпечава. Съдът многократно се произнася по идентични от фактическа страна правни спорове. Ако се приеме, че това произнасяне обективира състава на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не биха останали съдии за разглеждане на жалбите. Наред с това, следва да се посочи, че постановените съдебни решение по другите оспорени актове за установяване на задължения по декларация са подлежали на касационна проверка и за касатора е била налице възможност да провери тяхната правилност.

Видно от изложеното съдът правилно, точно и обосновано преценил липсата на пороци, които правят Акт № 948 нищожен, поради което постановил правилно съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на О. Б. - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, с оглед на осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт са в размер на юрисконсултското възнаграждение. Размерът на възнаграждението съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд