Определение № 3036 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Монтажи-Варна“ АД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Иванов, срещу определение № 14239 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2925/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план /ПУП/ по заявление вх. № АУ110444АС/06.11.2024 г., както и против изричен отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП, обективиран в писмо изх. № АУ110444АС_003АС/ 19.11.2025 г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното определение. Претендира се неговата отмяна. Ответникът – кмета на район „Аспарухова“, Община Варна, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по чл. 124а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за издаване на разрешение за изработване на ПУП по заявление вх. № АУ110444АС/06.11.2024 г., допълнено със заявление вх. № АУ 110444АС-002АС/22.10.2025 г., за допускане изработването на ПУП – план за регулация /ПР/ с цел определянето на прилежащата площ към сградите в поземлен имот с идентификатор 10135.5077.20 на основание §5 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Закона за горите /ЗГ, обн. ДВ, бр. 19/08.03.2011 г./, във вр. с § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ/отм./, а в условията на евентуалност и против изричен отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП по посоченото заявление, обективиран в писмо изх. № АУ110444АС_003АС/19.11.2025 г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна. Въз основа на представената по делото административната преписка, съдът приел, че в случая не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП по цитираните заявления, тъй като няма засягане на права, свободи и законни интереси на дружеството-жалбоподател. Според съда в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и изпратеното до жалбоподателя писмо от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, съдържа само дадени на жалбоподателя указания за отстраняване на нередовности. Определение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва годен за съдебно обжалване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, което е наложило оставянето на оспорването без разглеждане и прекратяване на производството по делото. От писмените доказателства по делото се установява, че с писмо рег. № АУ110444АС_003АС/19.11.2025 г. кметът на район „Аспарухово“, Община Варна, уведомява „Монтажи-Варна“ АД, че подаденото от него заявление от 06.11.2024 г. е разгледано от Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Варна, като ЕСУТ е взел решения по т. 35 от Протокол № 41 от 05.11.2025 г., както следва: по представената задача има изразено становище от ТП-ДГС, гр. Варна, от 05.11.2025 г.; не приема представеното задание за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5077.20 по плана на С.О. „Прибой“, район Аспарухово, гр. Варна; не са представени доказателства за представителна власт по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ; следва да изработи ПУП по чл. 44 от ПНП към ОУП на Община Варна; необходимо е да се изследва приложимостта на чл. 33, ал. 3 и чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ и следва да представи становище от министъра на земеделието и храните за възможността за довършване на процедурата, започната през 2003 г. При тези факти, преценени съобразно приложимите правни норми, настоящата инстанция намира за правилен крайния извод на административния съд, че мълчалив отказ по подаденото заявление не е формиран, респективно, че оспорването на мълчалив отказ е недопустимо. По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. Следователно мълчалив отказ се формира, когато сезираният орган е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран в нея срок. В процесния случай, с приложеното по административната преписка писмо от 19.11.2025 г., кметът на район „Аспарухово“, Община Варна, е уведомил дружеството за констатираните нередовности по подаденото от него заявление, отразени в решението на ЕСУТ, поради и което към датата на подаване на жалбата, доколкото и към този момент жалбоподателят не е отстранил нередовностите, за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по подаденото заявление и мълчалив отказ не е формиран. Правилен е изводът на съда, че в случая не е налице и изричен отказ, доколкото оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. То има връзка с процедурата по § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./ и е с уведомителен характер относно нередности в документацията и необходимостта от попълване на преписката със съответните документи, които се явяват изискуеми в конкретния случай. С писмото не се отказва издаването на разрешение за изработване на ПУП - ПР, нито се слага край на започналото административно производство по заявление вх. № АУ110444АС/06.11.2024 г. От него не се пораждат неблагоприятни последици за адресата, съответно той няма правен интерес от оспорването му. С оглед на това предявената от дружеството жалба е лишена от предмет, поради което правилно е преценена от страна на първоинстанционния съд като недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Изводите на административния съд са в тази посока, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,