Определение № 236 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 397/2024 г.

Лицата по чл. 16 извършват прегледи и проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС с инсталирани софтуери, отговарящи на изискванията на ал. 9а.“ Твърди се, че действието на посочената норма генерира непоправими имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено психично състояние на физическите лица, които извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства (ППС), в това число на жалбоподателя, а така също на гражданите, които използват тази услуга, както и води до неоправдано удължаване на времетраеното на прегледите. Ответната страна – министърът на транспорта и съобщенията, в писмен отговор, рег. изх. № 10-03-109/20.11.2024 г., изразява становище за неоснователност на искането и за липса на представени от жалбоподателя доказателства, че действието на атакуваната разпоредба от Наредбата му е причинило значителни или трудно поправими вреди. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, преценява искането за процесуално допустимо, като подадено от лице с активна процесуалноправна легитимация, в рамките на образувано производство по оспорване на подзаконов нормативен акт. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК, оспорването не спира действието на акта, освен ако съдът постанови друго. По аргумент от препратката на чл. 196 АПК, основанията за спиране изпълнението на подзаконовия нормативен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Нормативното предписание налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на вреда в патримониума на жалбоподателя, която, при условията на алтернативност, може да е значителна или трудно поправима. Тя може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможния й размер, трябва да бъдат представени доказателства. Във всички случаи частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в чл. 190, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки, съдът може да спре действието на нормативния административен акт, като спирането може да се основава само на нови обстоятелства. В искането за спиране такива нови обстоятелства не се обосновават. Жалбоподателят твърди, че заради инсталираните софтуери, отговарящи на изискванията на чл. 9, ал. 9а от Наредбата е налице ежедневно прекъсване на работата на контролно-техническите пунктове, за които е получил разрешение от министъра на транспорта и съобщенията да извършва периодични прегледи на ППС. Представя, като доказателство, електронна кореспонденция за възникнали технически проблеми при използването на посочените софтуери. Същата обаче не доказва, че действието на чл. 9, ал. 19 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. препятства упражняването на дейността на жалбоподателя. Липсват данни той да е претърпял значителна или труднопоправима вреда под формата на претърпени загуби (извършени по-малко прегледи в сравнение с периода преди инсталирането на софтуерите) или пропуснати ползи (невъзможност такива да бъдат извършвани), произтичащи от действието на посочената норма, съответно действителна вероятност от настъпване на такива. Във връзка с оплакванията, че заради действието на чл. 9, ал. 19 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. лицето е претърпяло негативни психо-емоционални изживявания, не се представят медицински документи, установяващи временно или трайно влошаване на психичното му здраве. Изложените твърдения за възможността от приложението на оспорената разпоредба да настъпят неимуществени вреди за трети лица – физически лица, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и граждани, заявяващи извършването на услугата по проверка на техническата изправност на ППС – са неотносими към преценката за основателността на искането за спиране на нейното действие. По чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, какъвто конкретният случай не е. Всяко лице, засегнато от чл. 9, ал. 19 от Наредбата или от отделни разпоредби на акта разполага със самостоятелно право на преценка дали да се присъедини към оспорването (по аргумент от чл. 189, ал. 2 АПК), както и дали да поиска спиране на действието на подзаконовия нормативен акт или на отделни негови разпоредби. Доказателствената тежест за наличието на нови факти и обстоятелства, които са се осъществили след издаването на акта (в случая след влизане в сила на процесната разпоредба) и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Сочените основания следва да са такива, че да могат успешно да бъдат противопоставени на презумирания с действието на подзаконовия нормативен акт защитен обществен интерес. Доколкото посочените от жалбоподателя обстоятелства не са подкрепени с относими доказателства, обосноваващи конкретен размер на твърдените имуществени вреди, както и че е претърпял неимуществени такива, не са налице основанията по чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК за спиране на действието на чл. 9, ал. 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Поради това искането на „ТЮФ инженеринг“ ЕООД е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: