Определение № 9589 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2025 г.

Образувано е по частна жалба от Б. С. (Б. С. С.), чрез пълномощника му адв. П. Велчев, против Определение № 7635 от 09.07.2025 г. постановено по адм. д. № 257/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е върната исковата му молба вх.№ 1776/06.02.2023 г. против Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е прекратено производството по делото. В частната жалба не се излагат конкретни отменителни основания относно определението, а се твърди, че производството е прекратено преждевременно и че обжалваното определение е практически отказ от правосъдие. Моли, да бъде отменено обжалваното определение и се върне делото на Административен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. В съответствие с чл. 232 от АПК не са постъпили писмени възражения от насрещната страна – Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Настоящият състав на Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Определение № 7635 от 09.07.2025 г. постановено по адм. д. № 257/2023 г. по описа на Административен съд – Варна е върната исковата молба вх.№ 1776/06.02.2023 г. на Б. С. (Б. С. С.) против Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка, е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, пожради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 и чл. 144 АПК, с разпореждане производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, с посочване на последиците от неизпълнение. Конкретно на ищеца е указано да изпълни следното: Посочи претендиран размер за лихва за всяка от претенциите за главница; Във връзка с твърденията си, че е претърпял вреди от бездействия на административни органи, да посочи кога, до кого и какви конкретни искания е отправил във връзка с уреждането на статута си, като изброи исканията, които е подал, по дати и адресати и да посочи какви отговори е получил по тези искания; Да обясни защо счита, че по исканията му са обективирани бездействия; Да посочи по какви съображения е предявил исковите си претенции срещу Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи. Съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията дадени с разпореждане за отстраняване нередовността на исковата молба, поради което е прекратил производството. Посочил е, че в уточнителните молби не се съдържат фактически твърдения, които да удовлетворяват законовите изисквания и дадените от съда указания. Обжалваното определение е правилно. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба на Б. С. (Б. С. С.) с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и последващите към нея уточнения против Дирекция „Миграция“ към МВР за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника. От страна на различни състави на АС Варна /след направени отводи по искане на ищеца/ са давани многократно указания до ищеца да отстрани констатирани нередовности на исковата молба. Въпреки множеството уточнителни молби тези нередовности не са отстранени. След сезиране административният съд е извършил предвидените в АПК и ГПК процесуално правни действия. Дадените указания, за отстраняване на недостатъците в претенцията, са били съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, чрез наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба, за която правилно от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна, като съдържание и неясно изразена претенция. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил указанията в срок. Подадената уточнителна молба не изпълнява това изискване, като не носи ясен смисъл и конкретно съдържание. Правилно административният съд е приел, че от страна на ищеца не посочено с какви конкретно искания е сезирал ответната страна, подадени ли са изобщо такива искания, защо счита, че по исканията му са обективирани бездействия на ответника, не е описана конкретно вредата, както и искането до съда. Когато се претендират вреди от бездействия на административни органи, осъществени по повод конкретни сезирания, извършени от ищеца, той следва да изброи в исковата молба исканията, които е подал по дати, адресати, съответно отговорите по тях, ако е получил такива и да обясни защо по исканията му са обективирани бездействия. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно от административния съд са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Следва да се отбележи, че прекратяването на производство пред първоинстанционния съд не прегражда пътя за предявяване на нов иск от страна на ищеца при съобразяване и изискванията за редовно подадена искова молба в съответствие с изискванията на чл.203 и сл. от АПК и чл.1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник. В тази връзка за ищеца не е преграден пътя за правна защита и предявяване на иск за обезщетение по съдебен ред, но при точно изпълнение на законовите изисквания за допустимост. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение