Определение № 2816 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от Л. К. П., С. П. П., В. Н. Г., И. И. И., Д. К. Д., З. В. Х., П. С. Д. и Г. Г. Г. частна жалба срещу определение № 389 от 12.02.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 1998 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1291 от 07.11.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът въобще не е обсъдил твърденията на жалбоподателите, че всички разноски за въззивното производство следва да бъдат понесени от ответника, тъй като той е станал причина за завеждането на делото и едва в хода на това дело е провел поведение в съответствие с дължимото. Евентуално се твърди, че присъдените в полза на ответника разноски за въззивното производство следва да бъдат намалени, тъй като са прекомерно високи предвид фактическата и правна сложност на делото, определената от съда цена на иска /2500 лв./ и залегналия в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата принцип за справедлив и обоснован размер на адвокатските възнаграждения. В отговор от 04.04.2025 г. ответникът „АТД ИНВЕСТ“ ЕООД оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК. По същество частната жалба е частично основателна, поради следното: С решение № 1291 от 07.11.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 1998 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд е било потвърдено първоинстанционното решение № 1763 от 19.04.2024 г. по гр.д.№ 11374 от 2022 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателите по настоящото дело срещу „АТД ИНВЕСТ“ ЕООД искове с правно основание чл.109 ЗС. Тоест, по същество е била оставена без уважение подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Със същото решение, с оглед направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на направените от ответника разноски за адвокат, съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на „АТД ИНВЕСТ“ ЕООД разноски в размер на 4 200 лв., вместо претендираните разноски от 6 500 лв. Неоснователно е твърдението в жалбата, че касаторите- въззивници в производството пред Пловдивския окръжен съд въобще не са дължали разноски на ответника, тъй като той бил станал причина за завеждане на делото и едва в хода на това дело провел поведение в съответствие с дължимото, което довело до отхвърляне на исковете. Предмет на спора по настоящото дело е дължимостта на разноските за въззивното производство, за присъждането на които от значение е дали ответникът е станал причина за завеждане на въззивното дело. Не се установява в хода на въззивното производство ответникът да е предприел действия, които да са били единствената причина за отхвърляне на подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Действията на ответника, извършени в хода на първоинстанционното производство, които са довели, според жалбоподателите, до отхвърляне на иска от първоинстанционния съд, са от значение за дължимостта на разноските за първоинстанционното дело, но не и за разноските, направени във въззивното производство. Основателно е обаче твърдението на жалбоподателите, че присъдените в полза на ответника с решението на въззивния съд разноски за адвокат в размер на 4 200 лв. са прекомерно високи, предвид фактическата и правна сложност на делото. Като се вземе предвид извършената от пълномощника на ответника адвокатска работа по конкретното дело /изготвянето и подаването на отговор на въззивната жалба и участие в единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание/ и сложността на въззивното производство, настоящият състав на ВКС счита, че направените от ответника разноски за адвокат за въззивното дело в размер на 6 500 лв. следва да бъдат намалени на 2 400 лв. Съответно на това следва да бъде отменено определението по чл.248 ГПК на въззивния съд, като вместо него бъде постановено определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в размер на 2 400 лв., вместо присъдените с въззивното решение 4 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение