Определение № 900 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 300/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Л. П. И. от град София, чрез процесуалния представител адв. Тенев, срещу определение № 39173 от 25.11.2025г., постановено по адм. д. № 11541/2025г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане съвместно подадената от Л. П. И., П. Й. П. и В. С. П. жалба срещу писмо № РПН23 -ДИ04 - 41320 от 12.09.2025г. на кмета на район „Панчарево“, Столична община, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се повдигат оплаквания за неправилност на оспореното определение, като се излагат съображения, според които същото е постановено в противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на годен за обжалване административен акт и за липса на правен интерес от оспорване. В тези насоки се развиват подробни мотиви и се обосновава становище, че обжалваното писмо на кмета на район „Панчарево“ при Столична община се приравнява на отказ по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и че с него се засягат правата на частната жалбоподателка. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Кметът на Столична община, район „Панчарево“, чрез юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение от фактическа страна АССГ е приел за установено, че с писмо № РПН23 - ДИ04 - 41320 от 12.09.2025г. кметът на район „Панчарево“, Столична община, е отговорил на жалбоподателката Л. И. по повод подаден от нея сигнал, касаещ строителството в [УПИ],, [населено място]. Посочил е (виж т. 1 от писмото), че процедираното ИПРЗ на [УПИ],, [населено място] не променя обстоятелствата, законността или отразяването на строежите в собствения ѝ имот – [УПИ], к, [населено място]. Поради тези причини съответно и заповедта за ИПРЗ на съседния имот не ѝ е съобщавана. Посочил е още, че разрешението за строеж № 134/01.07.2025г. на гл. архитект на район „Панчарево“, Столична община за „многофамилни жилищни сгради с подземен гараж и водоплътна изгребна яма“, е влязло в сила на 22.07.2025г. Въз основа на възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината е оправомощен да издава заповеди за спиране на строителството на незаконен строеж при нарушения на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Същият е компетентен да издава и заповеди по чл. 224а, ал. 3, изр. второ ЗУТ. Като орган, контролиращ незаконното строителство, кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не заповед за спиране на строителството на незаконен строеж, включително заповеди за премахването на строежи като незаконни. Тези заповеди обективират властническо волеизявление и по своята същност са индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. С тях се създават задължения за собственика на строежа и затова подлежат на съдебен контрол. Активно легитимиран да обжалва акта е собственикът на строежа, адресат на заповедта, но не и трети лица. В този смисъл, лицата, които не са собственици на незаконния строеж, не са страни в производството по спиране на строителството или по неговото премахване. Наред с горното, съдът е допуснал, че дори и да се приеме, че в оспореното писмо е налице отказ за премахване на строеж се налага извод, че за лицата, подали първоинстанционната жалба, липсва правен интерес за оспорването му, тъй като евентуалното издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ по никакъв начин не рефлектира в правната им сфера, доколкото същите не са собственици на строежа, респ. не са страна в производството по спиране на строителството или по неговото премахване. Приел е и че кметът като орган контролиращ незаконното строителство, действа в условията на оперативна самостоятелност и е негова преценката дали да издаде или не заповед за спиране на строителството или премахване на незаконен строеж. По отношение на оспорването на мълчалив отказ по заявеното от жалбоподателката искане за отпочване на производство по чл. 135 ал. 3 ЗУТ досежно УПИ XIV – 306,308, съдът е посочил, че е образувано друго дело, а именно адм.д. № 8065/2025г. на АССГ. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като видно от съдържанието му с него административният орган уведомява Л. И. за становището на органа по подаденото от нея заявление с вх. № РПН23 - ДИ04 -4139 от 09.06.2025г. с характер на сигнал. Т.е. от съдържанието на писмото е видно, че то има уведомителен характер относно извършена проверка във връзка с административните процедури, касаещи статуса на [УПИ], [населено място] и строителството в него. С писмото не се засягат права и не се вменяват задължения на И.. В ЗУТ няма норма, която да задължава кмета на общината или лицата, на които е предоставил правомощия, да се произнасят по искания за спиране или премахване на незаконни строежи. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, упражняването на правомощията по чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ е служебно и в условията на оперативна самостоятелност и кметът не е обвързан със задължение за произнасяне с акт, съобразно изложеното в подадени до него сигнали. Административен акт в този смисъл би бил налице само тогава, когато административният орган е задължен по закон при сезиране да издаде акт с конкретно съдържание. С подаването на сигнал или искане възниква задължение да се направи проверка, но не възниква задължение за издаване на акт със съдържание, поискано от лицето или лицата, подали сигнала. В случая с оспореното писмо, лицето, което е подало сигнала, е уведомено за извършена проверка и за направените в резултат на нея констатации, поради което е правилно приетото от съда, че не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Във връзка с гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника кмета на община Панчарево за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, което следва да бъде определено в размер на 80 лева, съответна на 40,90 евро, съгласно чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,