Определение № 23 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4381/2019 г.

Частно производство № 4381/2019 г. на ВКС, II г.о. е по частна жалба с вх. № 9384 от 05.11.2019 г. на Д. К. П. против определение № 151 от 30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1351/2019 г. на ВКС, II г.о., с което е върната частна жалба, наименована „протест“ вх. № 8335 от 2.10.2019 г. на Д. К. П. срещу определение № 104 от 17.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1351/2019 г. на II г.о. на ВКС и е приключило с постановяване на определение № 219 от 18.12.2019 г. за потвърждаване на атакуваното определение № 151 от 30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1351/2019 г. на ВКС, II г.о. На 23.12.2019 г. е постъпила частна жалба с вх. № 11141, подадена от Д. К. П. против постановеното определение № 219 от 18.12.2019 г. Настоящият администриращ частната жалба състав на ВКС констатира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 ГПК определенията, постановени от състав на Върховния касационен съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. В случая процесуално допустима като насочена срещу преграждащ развитието на производството по молбата за отмяна е била частна жалба вх. № 2310 от 11.03.2019 г. против определение № 31 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 55/2019 г., ВКС, I г.о. Същата е разгледана по същество с определение № 104 от 17.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1351/2019 г. на ВКС, II г.о., с което е приключил инстанционния контрол и определението за връщане на молбата за отмяна е влязло в сила. Подадената против влезлия в сила съдебен акт частна жалба, наименована „протест“ вх. № 8335 от 2.10.2019 г. е била върната от администриращия я състав като процесуално недопустима, като произнасянето му е влязло в сила с постановяване на определение № 219 от 18.12.2019 г. по настоящото частно производство, което е окончателно и не подлежи на обжалване. В хипотезата на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК Върховният касационен съд действа като втора инстанция, съдебният акт влиза в сила от датата на обявяването му и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и доколкото не е предвиден ред за обжалване на постановеното определение, частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде върната. Релевираните в частната жалба доводи са по съществото на спора и относно неправилността на влязлото в сила определение и не могат да бъдат разгледани при преценка процесуалната допустимост на частна жалба, насочена срещу окончателен съдебен акт. Д., че при постановяване на посочените определения участват състави /председател и членове/, които се повтарят, което е недопустимо нарушение на чл.22, ал.1, т.5 и 6 и ал.2 ГПК, от една страна е неотносим към преценката дали частната жалба е насочена към подлежащ на обжалване съдебен акт, а от друга страна не се подкрепя от данните по делото. Същият съдебен състав, постановил и акт по същество, се е произнасял само на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262 ГПК, които възлагат на състава, постановил атакуваното определение, да прецени и допустимостта и редовността на постъпилата против него частна жалба. Именно с оглед на тази компетентност настоящия съдебен състав следва да върне частната жалба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение