Решение № 4629 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13023/2017 г.

Решение № 4629 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13023/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Тодорова Арабаджиева, в качеството й на председател на Общинския съвет Лясковец срещу Решение № 323 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 382/2017 г. от Административен съд Велико Търново с доводи за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, съдът от първата инстанция е отменил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Лясковец, приета с Решение № 73 по Протокол № 9 от 25.03.2004 г., изменена и допълнена с Решение № 171 по Протокол № 19 от 29.09.2016 г., на Общинския съвет гр. Лясковец и е присъдил на Окръжна прокуратура Велико Търново разноски по делото в размер на 20 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният текст е приет в изпълнение на правомощията на ОбС по чл. 21 ЗМСМА, но в нарушение на чл. 2а (отм.); от Закона за нормативните актове и чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г., действащи към момента на приемане на оспорваната разпоредба.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят, че:

1. Съгласно общата разпоредба на чл. 76 АПК: "Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. (2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля и (3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение".

2. В чл. 21, ал. 2 на специалния Закон за местното самоуправление и местната администрация също е предвидено, че: "В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения." Законодателят изрично е посочил в чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в изчерпателно изброените сфери на обществения, културния и социалния живот.

3. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Конституцията на РБ: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Задължение на държавата е да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Това основно право е защитено и в чл. 38, ал. 1 от Конституцията, според който никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

4. Законът за вероизповеданията урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и отношенията им с държавата. Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право. Всеки български гражданин може свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва, съответно да практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Съгласно чл. 34 ЗВ само МС на РБ е упълномощен да провежда националната политика в областта на религията и вероизповеданията.

Спорният въпрос по делото е допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при приемането на оспорваната разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Лясковец (за настоящото решение - Наредбата), приета с Решение № 73 по Протокол № 9 от 25.03.2004 г., изменена и допълнена с Решение № 171 по Протокол № 19 от 29.09.2016 г., на Общинския съвет гр. Лясковец.

Настоящата инстанция счита, че първостепенния съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на този въпрос.

Съгласно редакцията на приложимия към момента на гласуване на решението на Общинския съвет през 2004 г., когато е приет текста на Наредбата, чл. 2а от Закона за нормативните актове гласи: "Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.".

Обосновано съдът е посочил, че приемането на подзаконов нормативен акт предполага изготвянето на проект, което съгласно чл. 13, ал. 1 Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА обхваща: т. 1 - изготвяне на първоначален проект; т. 2 - обсъждане на проекта и т. 3 - изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект. Преди внасянето на проекта за приемане от компетентния орган, в случая от общинския съвет, съставителят на проекта следва да го публикува на интернет страницата на общината заедно с мотивите, или да го оповести по друг подходящ начин, като даде възможност на заинтересованите лица, в срок от един месец, да се запознаят с него и да представят сви предложения и/или възражения. Явно е колко голямо значение отдава законодателят на публичното оповестяване и обсъждане на нормативни (и подзаконови нормативни) актове, засягащи правата и задълженията на местната общност и това значение не може да бъде отричано с аргументите, изтъкнати от касатора в настоящия процес.

В конкретния случай през 2004 година Общинският съвет Лясковец е приел нов подзаконов нормативен акт и в хода на процеса е бил длъжен безусловно да изпълни императивните законови разпоредби. Това не е направено, съгласно анализа на доказателствата, направен от решаващия състав, който се приема и от настоящата инстанция, поради което оспорваният текст следва да бъде отменен, без да се обсъждат доводите на касатора по същество. Практиката на Върховния административен съд и на административните съдилища в страната е еднозначна и категорична именно в този смисъл.

Обстоятелството, че е подаден протест само срещу една единствена норма не е аргумент в полза на тезата на касатора. Съгласно чл. 185, ал. 2 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. В случая Прокурорът от Окръжна прокуратура Велико Търново е преценил, че следва да протестира само текста на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, а не и акта в цялост.

По изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна, а обжалването решение – за правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение