Определение № 489 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3772/2018 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Е. К. срещу определение № 453/24.07.2018 г., постановено по гр. дело № 368/2018 г. от Варненския апелативен съд. Насрещната страна [фирма], чрез адв. Г. Р. Д., отговаря, че частната жалба е допустима само в частта срещу преграждащото определение на Варненския апелативен съд. В останалата част частната жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимна страна лица, като в едната си част е срещу акт, който е изключен от касационен контрол и, поради това, недопустима, а в другата си част е неоснователна. Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК, поради което не се извършва предварителна проверка по см чл. 288 ГПК за допускане на касационен контрол. Съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Варненският окръжен съд е прекратил като недопустимо образуваното пред него производство по чл. 435 ГПК срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши оценка, преди обявяването на публичната продан, в периода 21.02.2018 до 21.03.2018 г. и в частта, с която ЧСИ отказва да прекрати принудителното изпълнение. Произнесъл се е по същество по жалбата срещу постановлението на ЧСИ за разноските, като частично го е потвърдил и частично – отменил. На страните е указано, че могат да обжалват пред Варненския апелативен съд само съдебния акт в преграждащата му част. В. Е. К. е подал частна жалба срещу съдебния акт на Варненския окръжен съд в частта, с която жалбата му по чл. 435 ГПК е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено, както и в частта, с която е потвърдено постановлението на ЧСИ относно разноските. Варненският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба в частта срещу решението на окръжния съд, с което жалбата по чл. 435 ГПК е разгледана по същество и е оставена без уважение. Потвърдил е съдебния акт в прекратителната му част. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на ГПК от 2008 г. не е променен характерът на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове – тези на окръжния съд, постановени по съществото на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител са окончателни, а преграждащите и другите определения, постановени по дело по чл. 436 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. Ето защо, правилно Варненският апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата на В. К. против решението на Варненския окръжен съд по чл. 437, ал. 4 ГПК. В тачи част прекратителното определение на апелативния съд подлежи на обжалване пред Върховни касационен съд, на осн. чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, като по изложените съображения, същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба в частта й срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено преграждащото определение на Варненския окръжен съд е недопустима. Тя не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определението на апелативния съд е окончателно, като в случая не са загубили действие разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение