Определение № 3886 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Калифея“ АД, ЕИК 115621918, чрез пълномощник адв. Славов, против Определение № 4441 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1036/2026 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е прекратено производството по делото относно искане за отмяна или изменение на АУПДВ № 127/16.10.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Счита, че производството е по реда на ДОПК, където са предвидени други срокове за обжалване. Излага съображения, че жалбата не е била просрочена дори и по реда на АПК. С частната жалба се иска отмяна на оспореното определение в обжалваната част, като вместо това се дадат задължителни указания на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата като допустима. Ответната страна – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, оспорва частната жалба като неоснователна в писмено възражение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт прегражда развитието на производството, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Калифея“ АД срещу АУПДВ № 127/16.10.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с искане за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна или изменение. Жалба е подадена чрез Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и е заведена в деловодството на администрацията с вх. № ПО-02-318-7 от 14.01.2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта, в която се иска отмяна или изменение на процесния АУПДВ, и производството по делото е било прекратено в същата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че посоченият индивидуален административен акт е бил оспорен пред горестоящия административен орган с жалба от 20.11.2025 г. Министърът на околната среда и водите е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ с Решение № 260 от 09.12.2025 г., като министърът е следвало да се произнесе до 08.12.2025 г. В определението е посочено, че жалбата е следвало да бъде подадена до съда до 22.12.2025 г., като същата е депозирана едва на 13.01.2026 г. Съдебният състав е стигнал до извод, че жалбата е просрочена съгласно чл. 159, т. 5 АПК. Определението е правилно. По силата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Според приложените по делото доказателства правилно пъровинстанционният съд е констатирал, че министърът на околната среда и водите е получил административната преписка по административното обжалване на дата 24.11.2025 г. Това е и датата, от която е започнал да тече двуседмичният срок за произнасянето му, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК. С изтичането на срока за произнасяне на 08.12.2025 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. Жалбата на „Калифея" АД до Административен съд София-град е подадена на 14.01.2026 г. и правилно е приета за просрочена. Постановеното прекратително определение от административния съд е съобразено и с мотивите на ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Неоснователно е възражението в частната жалба, че следва да се приложат сроковете за обжалване по ДОПК, а не по АПК. В случая се оспорва акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 166 ДОПК, издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК този акт се издава по реда на АПК, поради което за оспорването му по административен и съдебен ред, са приложими сроковете по чл. 97 и чл. 149 АПК, а не сроковете, предвидени в чл. 155 и чл.156 ДОПК. Неоснователен е и доводът, че са налице предпоставките на чл. 149, ал. 2 от АПК относно срока касаещ мълчалив отказ, тъй като е налице постановен изричен индивидуален административен акт, а не мълчалив отказ и/или мълчаливо съгласие. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС приема, че частната жалба е неоснователна, поради което оспореното определение в обжалваната част като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,