Определение № 49 от 05.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 599/2015 г.

Производството пред Върховният касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд – Бургас и Районния съд – Пловдив. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районния съд – Бургас. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Жалбоподателят [фирма] със седалище в [населено място] е сезирал РС – Пловдив с жалба срещу НП № 143/31.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, за нарушение на т.3.3.6 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Районният съд – Пловдив с разпореждане № 3146/09.03.2015 г. прекратил производството и изпратил делото на Районен съд – Бургас, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя в района на неговата юрисдикция, поради което и този съд е компетентен да разгледа делото. Последвало е връщане на делото на Районен съд – Пловдив, постановено с определение №742/18.03.2015 г. на РС-Бургас. С резолюция, постановена от 25.03.2015 г. от съдия при РС-Пловдив, делото отново е изпратено на РС- Бургас. Последният съд с определение № 965 от 06.04.2015 г. по НАХД № 1157/2015 г. оспорил извода на изпращащия съд за местна подсъдност и повдигнал спор пред ВКС на основание чл. 44, ал.1 от НПК. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на РС- Пловдив, поради следните съображения: В обжалваното наказателното постановление е посочено, че дружеството-жалбоподател не е изпатило отговор на подадена жалба от Н. Ч., в срок от един месец от получаването й, с което не е изпълнило разпоредбата на т.3.3.6 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. Посоченото неизпълнение съставлявало нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Видно от данните по делото, дружеството е със седалище в [населено място]. При това положение следва да се приеме, че административното нарушение е извършено на територията на [населено място], тъй като там се намира управлението на юридическия субект, който е следвало да предприеме действие, свързано с лицензията (виж в този смисъл цитираното определение №16/30.01.205 г. по НЧД № 1962/2014 г., І н.о.). Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК Върховният касационен, първо наказателно отделение