Определение № 31 от 21.02.2011 г. на ВКС по д. № 4700/2008 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. В срока по ал.1 на посочената разпоредба е постъпила молба от касатора Г. В. за присъждане на сторените по делото и поискани с касационната жалба разноски. Ответникът по молбата Д. В. я оспорва като неоснователна, поради това, че искане за разноските не е направено и не е представен списък за тях до приключване на устните състезания – чл.80 от ГПК. Искане за присъждане на разноските като законна последица при касиране на решението е направено с касационната жалба и с писмената защита, представена в устните състезания пред ВКС. Не е представен техен списък, но заради това страната няма право да обжалва определението за разноските / чл.80 от ГПК, в първоначалната му редакция/, без да губи правото да й се присъдят такива, според констатираното от съда. ВКС като взе предвид, че искане за разноски не е правено пред първата и въззивна инстанция, направеното пред ВКС не е изрично за сторените за цялото производство, а при касиране на решението, намира,че своевременно са поискани разноските само за касационната инстанция. Те следва да се присъдят в установения по делото размер – 80 лв., държавна такса и 150 лв., възнаграждение за един адвокат /в представеното пълномощно възнаграждението 300 лв. е за двама адвокати/, по чл.78, ал.1 от ГПК. Затова